Секс с малолетни и секта зад тройното убийство в „Петрохан“
По-страшно от Туин Пийкс...
Секс с малолетни и секта зад тройното убийство в „Петрохан“
Три трупа, опожарена хижа и следа, която води към тайна организация с мотиви на секта — разкриваме всички шокиращи подробности за случая, който вледени сърцата на цяла нация
На 2 февруари 2026 г. България се събуди с новина, която звучи като откъснати страници от роман на Агата Кристи, но мирише на реален дим: три тела край опожарена постройка в района на прохода Петрохан.
Оттам нататък историята се разраства лавинообразно… “Затворено общество”, “много оръжия”, “деца”, “секта”, “сигнал до ДАНС отпреди две години”, издирван собственик, SMS до майка, а прокуратурата говори за “Туин Пийкс”. Проблемът е, че въпреки шумната словесна буря, твърдите факти остават малко. Точно затова е важно да подредим всичко, което е излязло публично, без да превръщаме версиите в присъди.
Към момента на тази публикация (4 февруари 2026 г.) няма официално обявена причина за смъртта на тримата мъже. Няма публично потвърдени имена от институциите и няма обвиняем, посочен от прокуратурата. Има разследване, експертизи, много въпросителни – и твърдения, които се проверяват.
Първият сигнал: „Има пожар“ и три тела край прохода
Първата официална рамка на случая е суха и кратка. На 2 февруари, по обед, постъпва сигнал, че в хижа/туристически дом в близост до прохода Петрохан има инцидент. По-късно става ясно – и три тела. Районът е труднодостъпен, екипите пътуват, а огледът не започва веднага. Защо? Защото постройката е опожарена и има риск влизането да е опасно (включително заради потенциални газови бутилки, по данни от медийни публикации). Окръжният прокурор на София Христина Лулчева заявява, че се чака уверение от пожарните, че е безопасно разследващите да влязат.
Това “забавяне” – часовете, в които институциите са на път, но мястото е заключено от реалната опасност на пожара – се превръща в първата пукнатина, през която изтичат слухове. Не защото някой непременно крие нещо, а защото вакуумът винаги се пълни. И в България се пълни рекордно бързо.
Какво потвърдиха МВР и прокуратурата: огнестрелни рани и законни оръжия
На следващия ден картината се изяснява частично. Директорът на ГД „Национална полиция“ гл. комисар Захари Васков потвърждава, че на място са открити три тела с огнестрелни рани. До тях има оръжия, които се сочат като законно притежавани. Подчертава се, че загиналите не са криминално проявени лица. Дали става дума за убийство, последвано от самоубийство, или друга конфигурация – “ще кажат” аутопсиите и балистиката.
Паралелно с това БНТ съобщава, че се работи по няколко водещи версии. От убийство до “ритуално самоубийство”, а разследването включва разпити, трафични данни и проверка на записи от охранителни камери. Включително и от камерите на АПИ… Това е важен детайл! Ако районът има покритие, движението на автомобили и хора може да бъде реконструирано поне частично – стига да има какво да се види.
„Секта“ като версия: кога се появи и какво всъщност означава това в разследването
Най-спорната част не е самото престъпление. За съжаление България не е имунизирана срещу убийства. Най-спорната част е начинът, по който институционалният език започва да вкарва понятия, които звучат като присъда без присъда. От МВР публично се изговаря формулировката “затворено общество с елементи на секта” като една от линиите, които се проверяват около организацията, свързана със стопанисването на обекта. В същото време същите институции казват, че при тях не е постъпвал нито един сигнал от държавни органи, местната власт или граждани за незаконна дейност на организацията (поне към ОДМВР–София и РУ–Годеч).
Тук има тънка, но ключова разлика: “данни/мотиви на секта” в оперативен смисъл не е религиозна квалификация, а описание на модел на затворена група, вътрешни правила, контрол на достъпа, йерархия, изолация, евентуално влияние върху членове. Това обаче е точно причината терминът да е опасен. Ако се хвърля публично без конкретика: той лепи етикет, който после никоя експертиза не може да “отлепи” от общественото въображение.
„Много оръжие“, бариери, камери и местните: две реалности в една и съща гора
Паралелно с официалните изявления, местната перспектива вдига градусите. Кметът на с. Гинци Георги Тодоров говори за “много оръжия” в обекта и описва мястото като затворено и охранявано. Разкази в медиите включват бариери, контрол на достъпа, камери и дори дронове. NOVA съобщава и конкретика, че до хижата се стига “след три бариери”, а вътре е имало “голямо количество оръжия”.
На този фон стои официалното: “не е имало сигнали”. Двете твърдения могат да са едновременно верни – и това е най-неприятната истина. В България е напълно възможно всички наоколо да “знаят, че нещо има”! …Но… Никой да не подаде сигнал по начин, който да задейства институционална процедура, или сигналът да потъне в бюрокрация, или да се оттегли, или да се прехвърля. А когато нещо гръмне (в случая – буквално), всички започват да си спомнят колко отдавна всичко някак си “е било странно”.
Коя е организацията в центъра: НАКЗТ и образът на „рейнджъри“ в България
Разследването публично обвързва мястото с неправителствената организация “Национална агенция за контрол на защитените територии” (НАКЗТ). По данни, цитирани от МВР и медии, тримата загинали са свързани/членове на тази структура, а полицията издирва и други лица, свързани с НПО-то.
Самата организация публично се представя като сдружение в обществена полза, с международни партньорства и програми за “рейнджъри”, наземен и въздушен мониторинг (вкл. UAV), образователни инициативи и младежки програми. Това е важно не като “оправдание”, а като контекст: общественият образ, с който такава структура се легитимира, обяснява защо около нея може да има и доверие, и страх, и митология.
Оттук нататък обаче идва трудната част: какво реално е било правото на тази организация да охранява, контролира достъп и да извършва “контрол” в защитени територии – и къде започва държавата, която по Конституция и закон държи монопола върху принуда и контрол.
Държавата, подписите и оттегленото споразумение: МОСВ признава проблеми
На 3 февруари 2026 г. МОСВ публикува позиция, която променя политическата част на историята: министерството съобщава, че на 26 юни 2025 г. едностранно е прекратило рамково споразумение за сътрудничество с НАКЗТ. Споразумението е подписано на 8 февруари 2022 г. между тогавашния министър Борислав Сандов и сдружението, представлявано от Ивайло Иванов, като целта е формулирана като “подкрепа при осигуряване на регулаторни и контролни функции” за опазване на околната среда и защитените зони.
Още по-същественото е следващото: МОСВ казва, че вътрешна проверка е установила “неясен предмет”, липса на правно основание и ред за сключването му, както и липса на правно основание за “преотстъпване” на контролни функции на неправителствени организации. С други думи – държавата сама признава, че документът е бил проблемен и е прекратен. Това е един от малкото твърди факти в иначе мъгливата история.
ДАНС и сигналът отпреди две години: твърдения за сексуални посегателства и „паравоенни структури“
Точно тук се появява най-взривоопасният пласт – този, който роди и заглавието на текста. На 4 февруари председателят на ДАНС Пламен Дeнев (по данни на БТА) потвърждава, че преди две години в агенцията е постъпил сигнал от гражданин за случващото се в хижата. И описанието му е тежко: твърдения за сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни, “паравоенни структури” на територията на хижата и дейност “като на секта” (в смисъл – отклонение от общоприети религиозни възгледи, по думите му). По информацията, изнесена публично, след проверката ДАНС е установила данни за престъпление и е изпратила материалите в прокуратурата.
Тук трябва да сме пределно ясни: към 4 февруари 2026 г. това са твърдения от сигнал, не доказан факт и не е присъда. Но самият факт, че такъв сигнал е съществувал и е бил проверяван, е вече част от официалната картина – и поставя бруталния въпрос: ако “има данни за престъпление”, какво точно е последвало от прокуратурата и защо обществото научава за този сигнал чак след три трупа.
Издирваният собственик и SMS-ът до майката: човешката линия в центъра на институционалната мъгла
Докато една част от публичния разговор се върти около “мрежи” и “секти”, другата се свива до едно съобщение, изпратено до майка. На 4 февруари и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов потвърждава, че по случая се издирва Ивайло Калушев и че няма връзка с него, като “не се изключва” той също да не е сред живите. Сарафов казва, че е изпратено съобщение до майката, от което може да се направи извод за опит за самоубийство.
БНТ и Darik предават, че майката говори публично и че в съобщението има елементи на отчаяние и молба за прошка, както и твърдение, че “нищо от това, което предстои да чуе, не е вярно” – линия, която само усилва драмата, защото вместо отговори добавя нов пласт: от какво се страхува човекът, който може да знае ключови факти.
Версиите, които се блъскат една в друга: убийство, самоубийство, „ритуал“, „педофилска мрежа“, незаконна дейност
Официално МВР стои на позицията “работим по всички версии”. Публично обаче версиите вече се конкурират като заглавия: убийство и последвало самоубийство; възможно участие на още лица; “затворено общество”; твърдения за злоупотреба с деца; подозрения за незаконна дейност в гората (включително незаконен дърводобив), които медийно се споменават, но според изявленията на полицията няма постъпили сигнали по тази линия.
И тук идва най-рисковият момент за всеки журналистически текст: обществото иска да знае “кой е виновен”, а разследването още няма “кой”. В тази фаза е лесно да се прескочи от “проверява се” към “вярно е”. Ние няма да го направим. Ще кажем само това: когато институции започнат да използват тежки термини публично, без да са готови да ги подплатят с факти, те реално хранят конспирации, а после се чудят защо хората не им вярват.
Защо този случай е тест за държавата, не за социалните мрежи?
Следващите ключови стъпки са експертизите: съдебномедицинските заключения (причина за смъртта, дистанция на стрелба, последователност), балистиката (кои оръжия, кой е стрелял и дали е възможно самоубийство), анализ на телефони и трафични данни, и преглед на наличните записи – включително от АПИ, ако има релевантни кадри.
Паралелно с това, ако твърденията от сигнала до ДАНС имат реална фактическа основа, трябва да се види какво е направено по тях още тогава и защо е възможно място, за което се твърди, че е било “затворено” и “военизирано”, да се превърне в сцена на тройна смърт без обществото да има яснота какво е представлявало.
Финалът на този текст няма да е “и истината ще излезе”. Това е пожелание, не журналистика. Истинският финал засега е друг: три тела, един опожарен обект, един издирван човек, една държава, която признава, че е подписвала проблемни споразумения, и един сигнал за тежки твърдения, който изплува чак когато вече е късно. Останалото – в момента – е мъгла. А мъглата на Петрохан винаги е била майстор в това да скрива пътя точно когато си мислиш, че си стигнал…
Тези думи сега звучат зловещо.
Следете TheWhy.BG за всички актуализации по случая „Петрохан“. Истината заслужава да бъде разказана.
Бележка на автора: Този материал е базиран на публично достъпна информация от официални източници, медийни репортажи и експертни анализи към момента на публикуване. Разследването е в ход и новите факти могат да променят картината. TheWhy.BG се ангажира да актуализира информацията, щом станат известни нови подробности.
