Шест трупа от прохода Петрохан до Врачанския Балкан…
Убито е непълнолетно момче!
Шест трупа от прохода Петрохан до Врачанския Балкан…
На 8 февруари 2026 г. полицията потвърди, че тримата издирвани по случая „Петрохан“ са открити мъртви… Простреляни… В кемпер край връх Вола/района на Околчица, близо до Враца. Така историята, започнала като „тройно убийство край бивша хижа“, вече има шест жертви и още повече въпроси. Включително такива, които не са само криминални, а институционални.
Официално беше съобщено, че стрелбата е била вътре в превозното средство, а разследващите не изключват версията за „затворено общество с елементи на секта“. Мястото е запазено като местопроизшествие, огледите продължиха часове, а полицията призна нещо рядко честно… „Престъпление без аналог“ – и търсене на свидетели, което звучи като „ако някой изобщо е виждал нещо“. Списъкът на жертвите вече включва и непълнолетно момче…
Това е новият разказ – с всичко, което се добави след първоначалната версия и с детайли, които до вчера бяха „нямаме потвърждение“, а днес са „имаме още три тела“.
Как започна всичко: пожар, изолирана база и три тела в снега
На 2 февруари сигналът не е „за убийство“. Сигналът е за пожар и проблем с хора в обекта в района на бившата хижа „Петрохан“ край село Гинци. Сградата е частично обгоряла. А пред входа – в снега – са открити телата на трима мъже, простреляни. Оръжия има, боеприпаси – също. По информация, разпространена в медийни публикации, част от раните са в зоната на главата – детайл, който сам по себе си крещи „екзекуционен стил“, но разследването тогава (и дълго след това) държи всички версии „отворени“.
И тогава идва първият голям парадокс: жертвите не са „криминално проявени“, не са типичният профил на хора, които завършват така пред опожарена сграда в планината. Те са свързани с организация, представяна публично като природозащитна, „рейнджърска“, „контролна“ – и точно тук започва подмяната: „контрол“ без държавна легитимация е просто частна сила с униформа (официална или неофициална).
Кои са шестимата: „рейнджъри“, пещерняци, бизнес профили – и един непълнолетен
Първите три жертви, открити край базата, бяха публично назовани с имена и възраст в медийни обзори: Ивайло Иванов (49 г.), Дечо Симеонов Василев (45 г.) и Пламен Статев (51 г.). Описвани са като част от кръга на т.нар. „рейнджъри“ – хора с профили в пещерното дело, планинарството и екстремните спортове, но също и с бизнес/професионални биографии, които нямат нищо общо с клишето „планински фанатици“. Един е представян като бивш адвокат по големи дела, друг – като управител на множество фирми, трети – като активен планинар/пещерняк.
След това идват издирваните. И на 8 февруари те вече не са „издирвани“: Ивайло Калушев, Николай Златков (млад мъж на 22/23 г. според различни първоначални съобщения) и 15-годишният Александър Макулев са открити простреляни в кемпер край Врачанския Балкан.
Тук случаят прехвърля границата на „скандал“. Защото когато в една линия има непълнолетен – особено в контекст на твърдения за „лагери“, „затворено общество“ и „сигнали“ – темата вече не е кой на кого какво е казал в интернет. Темата е кой е реагирал, кога е реагирал и защо реакцията прилича на хроника на пропуснатото време.
Кемперът край Околчица: „престъпление без аналог“, стрелба вътре и нова зона на смърт
Откриването на трите тела във Врачанския Балкан е най-голямата новина „от последните минути“, която преобръща целия разказ. Според публичните съобщения сигналът е подаден сутринта на 112 от човек, който обхождал района. Кемперът е открит на място, което не е „център на града“ – това е планина, зимни условия, терен, в който можеш да изчезнеш и без конспирации.
Полицията заявява, че стрелбата е била вътре. Това означава две неща: или няма външен нападател (поне по този първоначален прочит), или външен нападател е действал така, че да остави минимални следи… В същото време самото МВР казва, че всички версии се проверяват. А това, преведено от институционален на човешки език, означава: още няма стабилна реконструкция и ключовите отговори са в експертизите, балистиката и комуникациите между участниците.
Най-важното: от „тройно убийство“ вече говорим за два отделни смъртоносни епизода – единият край бившата хижа, другият край Околчица – свързани от едни и същи хора. И ако някой все още търси „една проста версия“, планината вероятно се смее. Тя винаги е лошо място за простота.
Сигналите не са нови: ДАНС, прокуратура, МОСВ – и една проверка, която идва след смъртта
Най-неприятният пласт на случая е този, който не е „криминален“, а държавен.
Публично беше потвърдено, че преди две години ДАНС е извършила проверка по сигнал от гражданин, в хода на която са установени данни за престъпление, изпратени към прокуратурата. В медийни публикации се посочва, че сигналът е съдържал твърдения за сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни, както и други тежки обвинения, които по дефиниция не могат да останат на нивото „слух“. Ако това е било на масата на институциите – тогава „изненадата“ днес е по-скоро театър, отколкото реалност.
Паралелно с това, Министерството на околната среда и водите излезе с официална информация, че рамково споразумение със сдружение, свързано с казуса, е било подписано на 8 февруари 2022 г. и едностранно прекратено на 26 юни 2025 г. След вътрешна проверка министерството е отчело неясен предмет, липса на правно основание и ред за сключване, както и проблеми около идеята за „преотстъпване на контролни функции“ на НПО. Посочено е и че са сезирани прокуратурата и МВР още през 2022 г.
И сега идва цинизмът, който не е наш – институционален е: на 5 февруари 2026 г. (след убийствата) вътрешният министър разпорежда проверка за това дали през годините са постъпвали сигнали и как са работили структурите на МВР по тях – с обхват от 2022 г. до момента, включително ГДНП, ГДБОП, „Гранична полиция“, СДВР и областните дирекции.
Превод: държавата започва да проверява държавата… след като хората вече са мъртви. Ако това не е български жанр, не знам какво е…
Версиите: „секта“, „отмъщение“, „педофилска мрежа“, „паравоенни структури“… и рискът от удобна истерия
В публичното пространство се завъртяха няколко линии, част от които са официално споменавани като „проверявани“, а други – като медийни твърдения.
Едната е „затворено общество с елементи на секта“ – формулировка, която институциите използват предпазливо, но която медийно лесно се превръща в готова присъда. Другата е „педофилия/сексуални посегателства“ – тежка версия, за която се твърди, че има сигнали. Третата е „паравоенни структури“ – твърдения за организация, която се държи като силов субект, контролира територии и хора, и събира лоялност.
Има и още една линия – „отмъщение“. Част от публичните реакции (включително на хора, които са подкрепяли каузи, свързвани с тези мъже) сочат, че те са били активни срещу бракониерство и незаконни дейности в горите. Ако това е така, мотивът „настъпени интереси“ е реален като хипотеза. Но той не обяснява автоматично защо има втори смъртоносен епизод с кемпер и непълнолетен.
Най-голямата грешка на обществото в такива случаи е да избере една „вкусна“ версия и да я превърне в религия. Разследването не работи така. Балистиката, телефоните, движението, свидетелите, финансовите следи – това е реалността. Всичко останало е шум. Понякога удобен шум.
Какво още не е казано (и какво вече е невъзможно да бъде замитано с метлата под килима)
След 8 февруари няколко въпроса стават неизбежни.
- Първо: как точно се свързват двата епизода – кой е бил инициатор, кой е последвал, дали първото местопрестъпление е „начало“ или „финал“ на по-дълъг процес.
- Второ: каква е ролята на непълнолетния – защо е бил с възрастни, в какъв контекст, кой е знаел, кой е мълчал и как са работили социалните/закрилните механизми (ако изобщо са били задействани).
- Трето: ако има сигнали от 2022 г. насам, как е възможно да се стигне до 2026 г., в която институциите комуникират проверка като реакция „след събитието“. Това не е въпрос на пиар. Това е въпрос на управление на риска – и очевидно той е бил управляван на принципа „дано да не гръмне“.
- И четвърто: когато полицията казва „търсим свидетели“, това означава, че обществото може да се окаже по-важен източник на истина от някои документи. В планината слуховете вървят по-бързо от патрулките – и това е проблем, който държавата трябва да реши, а не да коментира.
Планината не лъже. Документите понякога – да.
„Петрохан“ вече не е криминална новина. Това е досие за това как се случва трагедия, когато слуховете са по-бързи от институциите, а проверките идват след смъртта.
Шест тела за седмица. Две сцени на стрелба. Един опожарен обект. Един кемпер в планината. И един въпрос, който няма да изчезне с нито една пресконференция: колко време е било нужно, за да стане „сериозно“?
Ако отговорът е „докато станаха шест“, значи проблемът не е в планината…
