ЕКОКАТАСТРОФА! След удар по пристанище, разлив край Одеса уби хиляди животни
Черно море не е квартална локва с табела „само за местни“
ЕКОКАТАСТРОФА! След удар по пристанище, разлив край Одеса уби хиляди животни
Този път не говорим за нефтено петно около българските плажове, а за реални трупове по брега – птици, раци, морски кончета. Историята започна край Одеса, след удари по пристанищната инфраструктура, които повредиха резервоари за съхранение на слънчогледово олио… Част от съдържанието се изля на територията на предприятието, стигна до лимана и оттам – в морето. Резултатът: петна по водата, намазани птици, затваряне на канала, заграждения, аварийни екипи. И уж едно изречение, което трябва да звучи „успокояващо“, но всъщност е истински кошмар: „Ама то е органично“.
Да, органично е. И точно затова е коварно.
„Ядливо“ не значи „безопасно“, когато е в морето
Слънчогледовото олио не е суров петрол, но работи като фолио върху живота. По повърхността образува слой, който лепне и се разнася, а в по-студено време се сгъстява и стои упорито. За птиците това е почти перфектната смъртоносна формула: перата се слепват, губят изолация, животното не може да плува и да лети, изстива бързо… В Одеса доброволци буквално събират птици от плажа и ги носят за спешно почистване и стабилизиране – първите дни след разлива са описани като ситуация, в която пострадалите пристигат повече, отколкото една структура може да поеме.
И тук идва истинската част, която рядко се казва на глас: спасените винаги са малко. Повечето просто не стигат навреме…
После морето започна да връща „тихите жертви“
Птиците са видими. Драмата е на снимка. На дъното обаче няма кой да пусне рийлс, няма клип, няма помощ.
В края на януари по одеското крайбрежие се съобщава за масова смърт на морски кончета, с плътност на места, която се описва като шокираща. От единици до десетки на квадратен метър. Това не е „аномалия“, която минава за ден. Това е сигнал, че нещо по веригата – кислород, храна, местообитание – е в много кофти състояние.
А в началото на февруари, след силна буря, замърсяването се „връща“ отново: по брега на национален парк „Тузловски лимани“ се съобщава за остатъци от слънчогледово олио, покрили площ от около 10 000 кв. м, и за хиляди изхвърлени раци. Морето изобщо не забравя, просто чака следващата буря, за да разпредели сметката.
„Не е петрол, ще се разградИ“ – мхм, сигурно… след още няколко трупа
Разграждането на голямо количество органична материя във вода не е сладкодумна природна приказка. Микроорганизмите разграждат, но в процеса изяждат кислорода. Това означава риск от локални зони с нисък кислород, където риби и безгръбначни буквално се задушават. Има и втори проблем: част от олиото може да се смеси с пясък и органика, да потъне и да „запечата“ дънни местообитания. Точно там живеят онези същества, за които никой не пуска кампании – докато не започнат да се трупат по брега.
Това е Черно море. И да – засяга ни
Най-лесната реакция у нас е: „Украйна е далеч“. Само че Черно море не е квартална локва с табела „само за местни“. То е една обща система – течения, бури, миграция на видове, обмен на вода, общи рибни ресурси, общи рискове.
И точно тук става още по-неприятно: Черно море и без войната е под постоянен натиск от нефт и горива. В българската акватория за една година са засечени над 170 петна от нефт и корабно гориво, с обща площ около 819 кв. км, според данни на Greenpeace Bulgaria и SkyTruth, визуализирани в интерактивна карта. Превод: морето ни вече е свикнало да го мажат. Просто сега получи още една порция – и то в момент, в който екосистемата е изтощена.
Какво означава това за българското Черноморие?
Никой сериозен човек няма да ти обещае „няма шанс да стигне до нас“ или „утре ще е на Варна“. Това са приказки за лайкове. Реалността е по-скучна и по-опасна: подобни замърсявания могат да се пренасят на петна, да се разпадат, да потъват, да се връщат след бури, да се появяват като остатъци по брега. А когато морето има хроничен проблем с петна от горива, всеки нов инцидент просто увеличава общия натиск.
Има и още нещо: екологичните щети често не изглеждат като „черна локва“. Понякога са като „по-малко риба“, „по-малко миди“, „странни изхвърляния“, „мъртви дребни организми“. Тоест – нещо, което лесно се замита, докато не стане бизнес проблем. А тогава вече всички се сещат за морето… но малко късно.
Ако видиш омаслено животно на нашия бряг…
Най-важното: не го мий с каквото ти падне и не го носи „ей така“ без указания. Омаслените птици са в шок, лесно умират от стрес и неправилно боравене.
Действай просто: сигнал на 112, снимка от разстояние, точна локация, час. Институциите и спасителните центрове имат процедури. Ти имаш телефон и реална възможност да помогнеш, вместо да си играеш на интернет герой за 30 секунди и няколко лайка.
