Никола Вапцаров – 81 години от разстрела на поета
Никола Йонков Вапцаров е един от българските поети, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка е била „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. Преведена е на различни езици – руски, английски, японски и др.
Поет, чието творчество е изпреварило времето си. Толкова надраснали тогавашното разбиране за поезия, че гениалните му творби са възприемани като липса на поетичност. Поет, неразбран от своите сънародници и колеги, но любим на цял свят.
Животът и дейността на Никола Вапцаров към днешна дата се разглеждат от доста ъгли. Според някой от съвременните поети и литературни критици, Вапцаров е комунист и анархист, а според други е антифашист. За много хора, обичащи литературата, Вапцаров е изключително талантлив поет – идеалист, който с цялата си душа е вярвал, че е възможно хората да живеят в един по-спокоен, щастлив, красив и мирен свят.
Роден е и е живял в смутни времена, неспокойни и изключително тежки за българския народ. Бил е свидетел на разрухата и бедността застигнали България и света след Първата Световна война (ПСВ). Станал е и свидетел на началото на Втората Световна война и е било немислимо да остане безучастен към всичко, което се случва около него. Никой не е бил безучастен тогава.
До последния си дъх Никола Вапцаров не спира да се бори за идеята, в която с цялото си сърце вярва, а стиховете, които пише и до днес оставят ярка диря у всеки, който ги прочете.
Биография
Роден през 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в рамките на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му Елена Везюва. Благодарение на съдействието на американската мисионерка мис Стоун , майката на поета завършва американския колеж в Самоков. По-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Никола Вапцаров с баща си, майка му пред семейния дом
По това време изключително малко жени са имали възможността да посещават училище и Елена Везюва става една от малкото изучени и интелигентни жени в града. В дома на младия нереализиран поет, много хора са идвали, за да искат съвети от нея.
Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Той споделял възгледите си на младият мъж, който бил силно впечатлен.
След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. , Майлер бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.
От друга страна, къщата в Банско е посещавана от видни интелектуалци. Някои от които са поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна. Известните художници Константин Щъркелов, Иван Пенков и много др. Чести посетители били короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца. Запазени са групови снимки на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Образование
Вапцаров учи в гимназията в Разлог от 1924 г. до 1926г. След това в Морското машинно училище във Варна (1926 г. – 1932 г. ), по-късно наречено на негово име. На учебната си практика първоначално е бил на кораба „Дръзки“. През април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.
Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма.
През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.
Музата на живота му – Бойка Григорова Вапцарова
Родена на 15 ноември 1913г. в град Кочани, тогава в Кралство Сърбия. Баща ѝ е българският екзархийски учител Григор Димитров Трапезников от Виница, а майка ѝ Парашкева Георгиева от Кочани. Баща ѝ се изселва в България, а семейството му заедно с Бойка го последват през 1920 година.
Бойка израства и завършва гимназия в Горна Джумая. Учи математика в Софийския университет, но скоро след брака си с Никола Вапцаров прекъсва следването. Работи като счетоводителка в Българската земеделска и кооперативна банка (1936–1946). През 1946–1948 г. довършва образованието си в Софийския университет. Редактор в сп. „Български червен кръст“ и в. „Борба с туберкулозата“ (1948–1950). До 1957 г. работи в БТА като репортер, редактор и като кореспондент в Москва. Впоследствие постъпва като служител в Института за литература на БАН, където се пенсионира.
Умира през 2003 год.
Любов
Бойка се запознава с Никола Вапцаров на 28 август 1932 г. и въпреки несъгласието на родителите си, през 1934 г. му пристава и се омъжва за него в Кочериново.
Вапцаров, висок един и осемдесет, човек мълчалив и външно груб, наричал бъдещата си съпруга „бяла врана“, заради това че се обличала като модерна жена, а той в контраст с нея – неугледно. Ражда им се син Йонко. Той умира едва на осеммесечна възраст. Второто им дете умира при преждевременно раждане.
Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола на 4 март 1942 година.
Саможертва в името на творчеството…
Присъдата била прочетена в 12 часа по обяд на 23 юли 1942 година, а осъдените били разстреляни в 8 часа вечерта. В тези късни часове Вапцаров успял да напише на жена си ” Прощално” :
” Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида. “
Бойка Вапцарова се жени за втори път през 1951 година за Никола Шивачев. Това дава повод за много грозни подмятания от страна на родствениците на Вапцаров. Те я упрекват също за това, че в стихотворението „Прощално“ е заменила думата „неискан“ с „далечен“ . Истината е, че самият Вапцаров преди разстрела ѝ казал – „да се ожениш за човек от нашите среди.“
След смъртта, делото му продължава
Бойка Вапцарова посвещава живота си на изследване и популяризиране на делото на поета, пише и издава редица спомени и изследвания. В отговор на клюките по неин адрес тя пише книга със заглавие „Да се чете след смъртта ми…“ и така е и публикувана за пръв път през 2009 година.
Един от последните разговори на Вапцаров е с майка му. Той ѝ казал: „Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.“
Листчето с „Предсмъртно“ и „Прощално“ Бойка твърди, че непрестанно носела със себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.
Днес се навършват 81 години от разстрела на поета. Поредният куршум, който оставя кървяща рана в историческото и културно наследство на страната ни.
Автор: Радост Филипова
