Устойчивост

Емисиите CO2 с нов пик за 2023 г.

Предстоят катастрофални климатични въздействия...

Емисиите CO2 с нов пик за 2023 г.

Емисиите CO2 с нов пик за 2023 г.

С тревожност експерти прогнозират, че глобалните емисии на въглероден диоксид са на път да се повишат с приблизително процент. Така ще поставят нов рекорд през 2023 г.

Това притеснително прозрение е заключение на предварително проучване, ръководено от Глен Питърс. Той е експерт в Центъра за международни изследвания на климата (CICERO) в Норвегия.

Предвид предстоящата заплаха от катастрофални климатични въздействия, експертите твърдят, че въглеродните емисии трябва да бъдат намалени. Трябва да са почти наполовина през това десетилетие, за да се постигнат глобалните цели. Тези цели са насочени към ограничаване на глобалното затопляне и предотвратяване на тежки последици за околната среда.

Парников ефект

Замърсяването с въглероден диоксид е основен фактор за парниковия ефект. Това е процесът, чрез който топлината се улавя близо до земната повърхност. Което пък води до глобално затопляне.

Когато човешки дейности (като изгаряне на изкопаеми горива) отделят емисии на CO2, тези газове улавят топлината от слънчевите лъчи в атмосферата.

Уловената топлина води до повишаване на глобалните температури, което предизвиква каскада от въздействия, които все още не са напълно разбрани. Някои от първоначалните последствия включват топене на ледени шапки и ледници, по-чести и тежки метеорологични явления, променящи се модели на валежи и покачване на морското равнище.

Нарастващите емисии

Питърс предполага, че най-добрият сценарий би бил спад на глобалните емисии на CO2 с пет процента тази година. Неговото проучване рисува обаче коренно различна картина. Според изследването, вместо да наблюдаваме спад, най-вероятният сценарий за 2023 г. е увеличение на емисиите. И то не с малко, а с вариращи от 0,5 процента до 1,5 процента.

Настоящата траектория на нарастващи емисии представлява огромно предизвикателство за целите, очертани в Парижкото споразумение. Този международен договор има за цел да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Превишаването на целевата граница може да предизвика глобални климатични повратни точки. Това е възможен резултат, който е причина за сериозна загриженост. „Всяка година, в която емисиите продължават да нарастват, става все по-трудно да се достигнат пътища, съответстващи на Парижкото споразумение“, каза Питърс.

COP28

Окончателният анализ ще бъде публикуван през декември, когато световните лидери се срещат в Обединените арабски емирства. Поводът е конференцията на ООН за изменението на климата (COP28).

От четирите промени в парадигмата, които ще бъдат дадени като приоритет на COP28, първата е намаляване на емисиите до 2030 г.

Енергиен преход

В писмо до колегите си Ал Джабер заявява: „Светът трябва спешно да ускори енергийния преход по организиран и справедлив начин, който отчита енергийната сигурност и гарантира наличието на финанси и технологии за развиващите се страни за осъществяване на прехода.“

„Всички държави ще трябва да действат, всички елементи на енергийната система ще трябва да бъдат разгледани и трябва да проведем честен разговор за това какво ще е необходимо, за да осигурим отговорен и справедлив преход, който дава възможност за положително за климата развитие навсякъде, особено в глобалният юг.”

Инвестиции в изкопаеми горива

По-рано през годината Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчете очакван пик в глобалното търсене на изкопаеми горива като петрол, газ и въглища през това десетилетие. Тази прогноза се дължи на експоненциалния растеж на технологиите за по-чиста енергия и възхода на електрическите автомобили.

Въпреки това МАЕ също така изрази загриженост относно увеличените инвестиции в изкопаеми горива и постоянно високите емисии, особено на фона на икономическия скок след пандемията и енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна.

Липса на прогрес

Питърс коментира липсата на значителен напредък в прехода към чиста енергия. Той припомни, че учените са били оптимисти през 2015 г., надявайки се нивата на емисиите да достигнат връх.

„И все пак ето ни отново с нов пик през 2022 г. и още един пик, който се очаква отново през 2023 г.“, каза Питърс. „Притеснението ми е, че вършим половината от работата, отглеждаме чиста енергия, и не вършим другата половина от работата, преминавайки далеч от изкопаемите горива.“

Докладът за глобалния въглероден бюджет за 2023 г. ще бъде публикуван през декември. Той ще разкрие емисии на CO2 от всички източници, с изчисления, базирани на данни от доклади на МАЕ.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button