Тъмната история на цирковото шоу “Freak”

Тъмната история на цирковото шоу “Freak”

Freak шоутата са били разглеждани като нормална част от американската култура в края на 19-ти до началото на 20-ти век. Подходящо забавление за средната класа и печеливш бизнес за шоумените, които експлоатирали уврежданията на изпълнителите с цел печалба.

Феномените, които са излизали на сцената в т. нар шоу на „изродите“ привличало огромни тълпи през 19-ти и 20-ти век. Включително хора като кралица Виктория и нейното кралско семейство. Тя толкова много ги харесвала, че посещавала цирка доста често и имала собствена ложа.

Началото на организираните изложби на човешки странности датирали от управлението на Елизабет I през 16-ти век. В по-обстойно проучване е открито, че датират от Викторианската епоха, където хора с различни недъзи били излагани пред обществото.

Тъй като нарастващият обществен интерес към медицината и науката накарала публиката да види странните и понякога плашещи прояви на разнообразни анатомии. Феноменът на различните „изроди“ щял да помете Съединените щати и Англия.

Но тъй като науката узрявала и разкривала много за човечеството. Непознатото станало все по-известно, представленията със странни хора изчезват в тъмната гънка на историята.

В Съединените щати известният собственик на цирк П. Т. Барнъм добавя така наречените „изроди“ или биологични аномалии към своето пътуващо шоу през 1835 г.

Крити в мазета и тавани, малтретирани, подигравани и гонени от обществото – хората с различен външен вид били аутсайдерите. До момента, в който не се появил г-н Барнъм, който им дал образувание, подслон, слава, пари и добро отношение. Всеки човек от цял свят с различно увреждане, деформация или друга странност бил добавен към неговия екип в цирка. Той станал спасителна лодка за хората, които били по-различни.

През 1841 г. Барнъм открива изложба на човешки любопитства в Американския музей в Манхатън. След като пожар го унищожава, той основава PT Barnum’s Grand Traveling Circus и през 1881 г. Джеймс Бейли и Джеймс Хътчинсън поемат частична собственост.

До 1887 г. шоуто е наречено “Най-великото шоу на Барнум & Бейли на Земята”. Те дали слава, пари и подслон на хора като Чанг и Енг Бънкър, генерал Том Тъмб Ани Джоунс – Брадатата дама и много други.

Шоумените и техните “изроди”

Опитни шоумени като Барнъм знаели, че за привличането на тълпи историята зад атракцията е по-важна от самата атракция.

„Наистина можеше да изложиш всичко в онези дни. Да, всичко от игла до котва, бълха до слон, подут човек, който можеше да изложиш като кит. Това не беше шоуто, това беше приказката, която разказвахме.“

пише английският шоумен Том Норман в статия пред местен вестник.

Мениджърите, включително Барнъм, вероятно са експлоатирали своите изпълнители, въпреки че някои шоумени като Том Норман категорично отричали това.

„По-голямата част от шоумените имат навика да третират новостите си като човешки същества… а не като зверове.“

– Том Норман в интервю

Наистина, членове на пътуващи странични представления често казвали, че гледат на своите колеги изпълнители и работодатели като на семейство. Парите, които получавали варирали, но изглежда, че повечето получавали справедлива заплата, вероятно повече от тази, работещи в обикновения свят. Още през 1851 г. картите за размяна на популярни “изроди” се разпространявали из Англия и Съединените щати, като всички печалби отивали право при самите изпълнители.

Краят на “Freak” шоу

През 40-те години на миналия век обаче показването на “изроди” остава в миналото.

Различни фактори променили цирка за хора и накрая той бил затворен. Това били известността на някои от участниците в цирка, които имали вече семейства, собствен дом, достатъчно пари да се пенсионират и редовно участвали из различни реклами и телевизионни шоу програми.

Отделно правата на човека, тепърва започвали да се прокарват и да настояват, че хората не са животни, за да се показват пред публика с цел унижение, смях, сплашване и др.

Изпълнителите от миналото все още привличат вниманието както със смелия си дух, така и със сърцераздирателни истории.

Грейди Стайлс младши, известен още като “Момчето омар”, произхождали от дълга линия от членове на семейството, които страдали от същия вроден дефект. Заради него му идва и това сценично име.

Тормозен изключително много за недъга си, като дете той е бил задължен да учи у дома, защото е плашел останалите си съученици. Неспособен да комуникира правилно с хората, на 17 г. се записва в армията, но е неодобрен. Намира доста интересен начин за препитание като “Ръчно жиголо”, като е задоволявал с ръцете си платежоспособни жени.
Като възрастен мъж той вече работи в цирка на изродите и е печелил не малко пари, но заради тежкото си минало бил алкохолик и в крайна сметка, въпреки големият си доход, любяща съпруга и дъщеря, той става и убиец. Една нощ, пиян и много ядосан, че дъщеря му го запознава за първи път с мъж, който се оказал нейния годеник, Грейди го убива.
1948 г. Осъден на доживотен затвор, той прекратил своята кариера в цирка доста бързо, но снимката и ръцете му са станали част от колекцията на Лондонският музей на изродите.

Наричана „Четирикракото момиче от Тексас“, Миртъл Корбин е родена с тежка вродена деформация, поради която има два отделни таза и още един чифт по-малки крака.

Интересен факт бил, че крачетата, които били в средата на големия таз се движели когато сами пожелаят. Миртъл не можела да ги контролира и често те ставали повод за смях, когато ритнели предмет пред нея. През това време паразитните близнаци все още не били документирани като откритие и хората вярвали, че малките крачета са демон, който не е излезнал изцяло от момичето.

В крайна сметка, Миртъл намерила подслон, мило отношение и разбиране в цирка и с радост дефилирала с различни рокли и обувки, които били еднакви и на четирите ѝ крака.

Франк Лентини бил също роден с паразитен близнак, който в крайна сметка го оставя с трети крак.

Когато семейството му се премества в Съединените щати от Италия, Лентини навлиза в шоубизнеса като „Великият Лентини“, присъединявайки се към цирка на братя Ринглинг пред 1914 г. Станал толкова известен с бързината си по време на спринт, че в един момент хората отказвали да се обзалагат с него, че ще го надбягат.

Мартин Лаурело, „човешката сова“ е можел да обърне врата си на цели 180 градуса.

Той се появил в шоуто на Сам Уагнер на Кони Айлънд. 1938 г. Прешлените му били толкова гъвкави, че той ужасявал публиката си с този номер.

Паскуал Пинон обиколил цирковете на Съединените щати и Англия с призвището Двуглавия мексиканец“.

Той нямал действително две глави, а огромен тумор израснал от главата му, който маскирал с восъчно лице. През 1917 г. той бил един от най-богатите “изроди” в САЩ и дарявал средства за лечението на различни онкологични заболявания и техните изследвания.

Подиграван като малък, с няколко опита за убийство от близките му, той преборил травмите от детството и странността си и намерил начин тя да е неговия трамплин в живота.

Известна като „The Ohio Big Foot Girl“, Фани Милс страдала от болестта на Милрой, която направила краката и стъпалата ѝ гигантски.

През 1890 г. тя започнала работа в цирка на Барнъм и за първи път получила адекватни медицински грижи. Измъчвана цял живот от непоносими болки и цепене на кожата на краката, Фани имала личен асистент и доктор, които се грижели за нея и нейното състояние.

Синдромът на Елерс-Данлос позволявал на Феликс Верле да разтяга кожата си и той приел името „Еластичен човек“ през 1902 г.

В цирка Феликс Верле показвал своята гъвкава кожа и се шегувал, че никога нямало да има бръчки, защото щял да си ги опъне с щипки за пране.

Изгонен от дома си на 12 г. възраст, защото показал на масата пред родителите си бицепсът си и това, което открил – еластичността на кожата си. Той бил принуден да живее в сиропиталища, където много деца го тормозили и опъвали кожата на гърба му до кръв. Намирайки убежище в цирка, той станал доста известен и дори бил канен в много реклами за мъжка козметика. На 35 г. вече бил женен, с две деца и живеел щастливо.

Родени в Тайланд през 1811 г., Чанг и Енг Бънкър обикалят като частни циркови артисти в продължение на три години, преди да се установят в Северна Каролина – САЩ.

Те се оженили за две сестри (близначки), които им родили 21 бр. деца. През 1865 г. те позират пред един от първите фотографи на BBC с костюм, ушит специално за тях от Виенски дизайнер. Чанг и Енг Бънкър са първите и последни частни “изроди”, които станали милионери много бързо, заради своята аномалия. За жалост, когато Енг починал, неговият брат бил принуден да носи тялото няколко дни, преди то да започне да се разлага и да го натрови, след което и той починал.

Родени в робство, сиамските близначки Мили и Кристин Маккой по-късно били продадени на цирка и пътували по света в продължение на 30 години като пеещото дуо.

Тормозени, бити и третирани като безполезна вещ, те намерили спасение в цирковата шатра. През 1871 г. те стават известни със своите джаз песни и публиката им е ръкопляскала на крака. Имало вечери, когато девойките толкова пъти били викани на бис, че ако нормалния сценарий с цирка бил с продължителност 4 ч., за да се появят всички “изроди” на сцената, то заради техните гласове продължавал по 6-7 часа.

Английски фрийк и изпълнител Хорас Ридлър през 1946 г.

Обилно татуиран, той се представял като “Оми” или “Човекът-зебра”. Заради острият си хумор и бърза мисъл, Оми бил много талантлив да забавлява публиката. Смехът идващ заради скечовете му огласявал цирковата шатра с часове.

Мадам Девиър от Бруксвил, Кентъки имала брада, дълга 45 см.

Тя живеела в Чикаго, Илинойс до деня, в който не ѝ предложили договор към цирка на “изродите”. От подигравана жена, която била принуждавана всеки ден да се бръсне, да се крие и да не комуникира с хора, Мадам Девиър станала известна и богата. Основала частно училище по маниери, като висшето общество задължавало децата си да ходят там. През 1890 г. освен цирков изпълнител, тя била и един от най-добрите преподаватели в областта си.

“Най-силната жена в света” се появила през 1920 г. в един от цирковете с Англия.

Тя можела да вдигне кон, да балансира пиано и пианист на гърдите си, да носи мъже на ръце и много други неща с такава лекота, че хората се ужасявали. Все още се спори, дали тя не е прототипа на Жената чудо.

В края на крайщата, рекламна агенция спира нейната кариера в цирка, като ѝ предлагат да рекламира строителни материали в САЩ, като получава много голяма заплата.

Рут Бери, родена около 1910 г., била известна атракция от 1930-1965 г.

Тя е родена с фокомелия и на четирите си крайника и пръстите ѝ са били слети, което ѝ придавало вид, че има плавници. Тя била известна професионално като “Mignon”, което означава “сладка” на френски. Около 1930 г. тя била “бонбончето” на цирковата сцена. Интересен факт е, че предлагала и “частни визити” на мъже, които плащали не малко пари, за да бъдат с нея за една вечер. Рут имала толкова много обожатели, че понякога пред фургона ѝ имало по няколко дуела на веднъж.

В миналото хората с аномалии са търсили начин да оцелеят, благодарение на цирковете за “изроди” и непрестанния прилив на хора от цял свят те са успявали да го правят. Билетите на такива представления варирали от 5$ до 250$, в зависимост от местата и това, дали посетителите са искали да бъдат включени в някои от сценките.

С времето физическото различие вече не се възприема като атракция, а като нещо нормално. Все пак човек не е това което е на външен вид, а какъвто е отвътре.

Българинът, който задигна ковчега на Чаплин