Подигравка с 3-ти март на връх Шипка!
Подигравка с 3-ти март на връх Шипка
Трети март – Празник на недостойнството: Как се губи уважението пред националните герои!
На върха на Шипка, символ на българската героичност и жертва за свобода, сцената, която се развива, не е толкова възвеличаваща, колкото би трябвало да бъде. Вместо отдаване на почит към тези, които са пролели кръвта си за свободата на родината, там се чуват само викове на скандиране на имената на политически партии. Ревове за оставка и протести, маркетингови стратегии и комерсиализация.

Връх Шипка
За това ли умряха нашите смели български войници?
Наши читатели възмутено ни пишеха и ни молеха да публикуваме това, което се случва в момента. Ние сме много потресени от случващото се. Денят, който трябва да бъде обръщане към нашето историческо минало и нашата национална гордост, се превръща в печално представление на липса на уважение и достойнство.
Вместо знамена на единство и почит към героизма, на върха на Шипка се влачат знамена и плакати с политически лозунги, чиято цел е не единство, а разделение. Вместо момент на събиране на народа, имаме сцена на разпалване на политически разногласия.
И докато се известяват малки местенца по стълбището и между спрелите коли за продажбата на кебапчета и знаменца „Made in China“, героите, чиято памет трябва да бъде почетена, са поставени на заден план.

Скърбим за загубата на уважението към тези, които са жертвали всичко за нас, родолюбието ни ври и кипи като малък незаконен казан за ракия. Само на този ден сме „горди българи“, но и само докато бирата се измерва на килограми. Хвърлените кенчета, стъклени шишета и отпадъци са толкова много в момента край мономента, че сигурно са повече от турските набези, които са пълзяли към върха с надеждата да победят българските лъвове.


„Пълна цигания е! Дойдох с дъщеря си, за да я науча на традиции, уважение и почит към загиналите герои, а какво заварваме?! Чалгия, кебапчета, политически лозунги и освирквания. Неща, на които не им е тук мястото. Който иска оставки и да прави стачки, нека да отиде пред парламента. Не тук! Не на това свещено място, където трябва да сме смирени и да поднесем цвете. Пълен цирк!“
– Споделя пред нас Ивайло Жеков
„Опашката за скарата се извива над 200 м. Колкото и да си гладен, не е тук мястото на тонколона с усилена музика и храна. Половин час или дори един всеки може да изчака и да не яде, а вместо това да покаже нужното уважение. Какво възпитание и примери даваме на младото поколение?! А смесването с политически пропаганди е като незаконна ексхумация на загиналите тук! И боклуците, Боже Господи, все едно е сметище. С едната ръка пие и яде, и хвърля по земята, а с другата държи флагът на страната ни. Срамота!“
– Пише в страницата ни Виолета Кацарска
Нека да се върнем към истинския смисъл на този ден
Трети март трябва да бъде ден на обединение, уважение и почит към всички, които са допринесли за свободата на България. Нека да се възпоменава с гордост и благодарност жертвата на тези, които са стояли срещу тиранията и са били готови да пожертват всичко за свободата на нацията.
Ако искаме нашето общество да продължи да се развива в правилната посока, трябва да се върнем към основните ни ценности и да почитаме нашата история и нашите герои. Те са това, което прави България по-голяма, а не политическите игри и комерсиализацията на празниците.
За тези, които са забравили…
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 м., разположен на изток от Шипченския проход. На него е издигнат Паметникът на свободата, построен през 1934 г. в почит към героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от османско владичество.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход. Като разполага Шипченския отряд (в който влизат Габровския отряд и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение). Стратегически избира връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово. Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/15 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.
Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта.
