ЗАЩО?

Болести, предавани от животни към хора… по полов път…

Болести, предавани по полов път оБолести, предавани от животни към хора… по полов път…

Нека спазваме законите!

Предупреждение: Съдържанието на този текст е предназначено само за пълнолетни лица поради наличието на материали или информация, които могат да бъдат неподходящи за лица под 18 години. Достъпът до тази статия е забранен за лица под 18 години. Моля, продължете само ако сте навършили тази възраст и сте готови да се справите със съдържанието по адекватен начин.

Болестите, предавани по полов път от животни, представляват важен аспект от ветеринарната и човешката медицина. Тези инфекции могат да бъдат предизвикани от бактерии, вируси, паразити и други патогени, които се разпространяват чрез полов контакт между животни и хора. Взаимодействието между човека и домашните любимци, както и контактите с диви животни, може да представлява риск от заразяване с различни болести.

Мъжко шимпанзе

Едно от познатите заболявания, предавани по полов път от животни, е бруцелозата. Това инфекциозно заболяване засяга главно добитъка, като крави и кози, но може да се предаде и на хората чрез контакт с инфектирани животни или продукти от тях. Друг пример е кампилобактериозата, която може да се предава чрез полов път при птици представлявайки риск за здравето на човека.

Вирусните инфекции също са чест проблем. Например, кошмарът на конете (Equine viral arteritis) може да се предаде по полов път от заразен кон и човек. Този вирус може да причини аборти и респираторни проблеми, много болезнени обриви на интимните части, халюцинации при бозайниците, включително и при човека.

Интересно: Това е една от многото болести, предавани по полов път от животни с доста ужасяващи симптоми. Понякога наподобява проказа и половите органи при мъжете се разграждат от вътре на вън. За да се предотврати инфекцията, половият орган се ампутира.

Съществуват и паразитарни инфекции като например трихомониазисът при гълъбите, кокошки и патици. Този патоген може да се пренесе по полов път и предизвиква респираторни проблеми и дори колабиране на белия дроб. Хората, които имат тесен контакт с гълъбите, могат да бъдат заразени чрез кожен контакт или вдишване на прах от изпражненията на птиците. В Иран има няколко случая на заразени мъже чрез полов контакт.

Интересно: Всички водоплаващи освен различни парфазитни заболявания, пренасят и водни ешерихия коли, което прави лечението още по-неприятно за болния.

Половия акт с кокошки, гълъби и други птици е доста скрит фетиш, но е пълен с много опасности! В Арабските емирства, поради издигането на хищната птица в култ, такъв полов акт е забранен със закон и наказанието му е кастрация.

HIV спин и от къде идва…

  • Края на XIX век – предаване на ХИВ от шимпанзета на хора в югоизточен Камерун, вероятно в резултат на ловуването и половите снушения (предполага се, че е било на пияна глава…) на шимпанзета, носители на СИВ, близък родственик на ХИВ. Нека да не забравяме, че вирусите мутират и СПИН-ът е един от тях.
  • 20-те години на XX век – Начало на епидемията на територията на сегашната Демократична република Конго отново е открито, че произлиза от 2 вариянта на среща с човек и маймуна. По време на лов, когато животното се защитава и хапе и дере своите ловци. Второ – Половият акт с женски маймуни е бил хит и скъпо удоволствие в бордеите по това време.
  • 1959 г. – Най-старата известна ХИВ-позитивна човешка кръвна проба (Киншаса, ДРК). Съмненията за сексуален акт са отхвърлени, човекът е бил отдаден на професията си ловец на маймуни, който не веднъж ги е ловил с голи ръце.
  • 1981 г. – Първи случай на смърт, в следствие на свързани със СПИН причини в Северна Америка. Отново от сексуален контакт с маймуна.
  • 1982 г. – Първо използване на термина СПИН на научна конференция.
  • 1983 г. – Изолиране и идентифициране на вируса в Института Пастьор (Франция) от Франсоаз Бар-Синуси и Люк Монтание. ХИВ е обявен за пандемия от СЗО
  • СПИН се причинява от два вида лентивируси: ХИВ-1 и ХИВ-2.
  • ХИВ-1
  • Свързан със ХИВ, открит при шимпанзетата
  • 95% от всички инфекции в световен мащаб
  • Четири отделни линии на произход
  • ХИВ-2
  • Свързва се със СИВ, който се установява при Димни мангабеи (Cercocebus atys)
  • 5% от инфекциите в световен мащаб
  • Концентриран в Западна Африка
  • По-слабо инфекциозен от ХИВ-1
  • По-бавно развитие към СПИН, в сравнение с ХИВ-1

Тук доста ще се изненадате!

Версиите са няколко за проявата му, някои са логични други – не. Нека да ги разгледаме.

ХИВ СПИН произхожда от маймуните и най-много шимпанзетата. Как и по какъв начин е стигнал до човека можем само да се изумяваме…

През края на XIX век ловът на шимпанзета с голи ръце, примки, копия, стрели и понякога огнестрелни оръжия е бил много на мода. Отделно доста зоопаркове и аристократи са искали да имат такова животно било за атракция или домашен любимец.

Логично, като се убият родителите шимпанзета и малкото маймунче се бори със своите похитители да нанесе рани по ръцете на хората, които искат да го тикнат в клетка и отведат. Така има доста ловци, които са били заразени с ХИВ, без да знаят. Наричан “маймунска треска”, този вирус е донесъл доста смъртност на населението в Централна Африка. Естествено маймуните отраснали в чужбина вече са продължили да заразяват своите нови собственици из Европа, Азия и др.

НО… Какво става ако има сексуален контакт…

Няколко южно африкански племена имат ритуал при момчетата, където трябва да намерят млада женска или малко на шимпанзе, да го вземат от групата и да правят секс с него.

Тези племена нямат фетиш към животните, а вярват, че така спасяват душата на човекоподобното, което боговете им са направили наполовина човек, наполовина животно. Един вид го правят повече човек, отколкото маймуна. След ритуала, маймуната се оставя където е намерена. При лош късмет възмъжелия младеж вече е с ХИВ СПИН и го очаква неприятно бъдеще.

Друг случай за болест, предавана по полов път от животни е през 1938 г. , но е още спорен и малко изествен, заради своето шокиращо съдържание.

Немски научен работник имал не леката задача да отглежда група шимпанзета, използвани за военни експерименти. Сближен с млада женска маймуна той осъществил сексуален контакт с нея и без да разбира се разболява с ХИВ. Младежът, едва на 25 години произхождал от заможно семейство и с не малката си заплата обичал да пътува по света. Правейки секс с много жени без предпазни средства. Въпреки, че около 1900 г. Германия е първата страна, която насърчава употребата на презервативи сред своите войници. В ранните години на XIX век са проведени експерименти сред американски военни, в резултат на които се стига до заключението, че употребата на презерватив чувствително намалява случаите на болести, предавани по полов път. Тогавашните кондоми се произвеждали от животински черва и са се давали в аптеките безплатно.

Въпреки, че младежът починал бързо и кръвната му проба не е била запазена след аутопсията, неговите симптоми и дневника му, в който е записвал своите приключения, включително и това с женското шимпанзе от лабораторията събуждат много въпроси в учените до днес.

Сифилисът се е появил от “любовните” взаимоотношения между овца и човек

Сифилисът (наричан още Луес) е една от най-сериозните, лечими полово предавани болести. Причинител на сифилиса е бактерията бледа трепонема (Treponema pallidum).

Сифилисът е инфекция, причинявана от бактерията спирохета Treponema pallidum, подвид pallidum. Основният начин за предаване на инфекцията е чрез полов контакт, но тя може да бъде предадена и от майката на плода по време на бременността или при раждане, което води до вроден сифилис. При появата си е бил наименуван според предполагаемия национален произход – „френска“, „немска“ болест и т.н.

Въпреки, че много държави имат мъже болни от сифилис, то Германия и Франция стават откривателите на тази полово предавана болест. Масово до ден днешен тази болест се среща в Ирак, Иран, Турция, Монголия, Африка, Индия и много други държави.

Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след серологичен тест. Протича във фази, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.

И да… любимите ни овчици са главният виновник за това заболяване

Овцете имат доста странно pH във влагалището си и то крие вируси, които учените изследват и до днес. При полов акт със заразена овца, човек се заразява със сифилис и последиците са доста различни. Докато при преживния бозайник няма да има никакви симптоми, то заразеният мъж страда до края на живота си от това. Белезите по лицето и половите органи са нелечими, дори и да е хваната болестта на време.

Image: Jodie Nash / Shutterstock

В Австралия е открито, че определен вид папиломен вирус, който е открит при много жени и мъже, първоизточника му е коала…

Звучи много странно. Коалата се слави като доста опасен, агресивен и буен индивид, който няма да позволи подобни неща със себе си. И тук изобретателността на човека е доста прославена. Има мъже, които след пиянски запои са направили традиция в малките селца и градчета. Тя е да се улови коала, да се напие с бира и да правят секс с нея. Проблемът е отново липсата на ползване на кондоми и мъжете стават горди собственици на папиломен вирус, който предизвиква растеж на брадавици по половите органи. Кървене при уриниране и доста силен сърбеж.

История на зоофилията

В миналото, половите контакти между хора и животни са били неизбежна част от ежедневието на човешкото общество. Тези взаимодействия варирали от домашни любимци до животни, използвани за труд и дори като религиозни символи. В следващия текст ще разгледаме някои примери за половите контакти между хора и животни в различни аспекти на човешката история.

Нека първо да обсъдим ролята на животните в живота на човека:

  1. Домашни любимци: В древността, хората често държали животни като домашни любимци. Например, египтяните считали котките за свети символи и ги отглеждали в домовете си. Котките бли зачитани и дори били мумифицирани след смъртта си.
  2. Селско стопанство и трудова помощ: Животните са били важен фактор в селското стопанство през миналите епохи. Животните като коне, бикове и осли са били използвани за обработка на почвата, превозване на товари и други трудови задачи. Този вид полови контакти са били ключови за устойчивото развитие на земеделието…
  3. Митология и религия: В различни култури, животните са играли важна роля в митологията и религията. Например, в индуизма кравата се счита за свещенна и богоподобна, а в гръцката митология различни божества често са асоциирани с животни.
  4. Лов и събиране: В праисторическо общество, ловът бил основен начин за снабдяване с храна. Хората са ползвали техники за лов, които включвали сътрудничество с животни като домашни съслужители. Например, древният човек можел да използва ловни соколи или дори домашни кучета за подпомагане при лова.
  5. Животни като спътници: През средновековието, някои хора са се отдавали на необичайни форми на близки връзки с животни, като например използването на птици за комуникация. Соколарството било практика, при която хората си сътрудничели със соколи за лов на дивеч.

Тези примери показват разнообразните начини, по които хората са установявали полови контакти с животните в миналото, като ги включвали в различни аспекти от своя живот и култура.

Историята на зоофилията и зверството започва в дълбоката праистория, където рядко се срещат изображения на хора и животни в сексуален контекст в европейското скално изкуство. Зоофилията остава тема в митологията и фолклора през класическия период и Средновековието, както например гръцкият мит за Леда и лебеда, и някои древни автори се опитват да я документират като обичай, макар и често в “други” култури.

Изричната правна забрана за сексуален контакт между хора и животни е наследство от авраамическите религии. Например, еврейската Библия налага смъртно наказание както на човек, така и на животното, участващи в акт на скотоложство. Има записи за случаи от Средновековна Европа, където хора и животни са били екзекутирани за извършване на такива деяния. С настъпването на епохата на Просвещението, скотоложството било обхванато от гражданските закони като едно от няколкото “престъпления срещу природата”, като обикновено се считало за особено тежко престъпление.

Зоофилията остава незаконна в много държави

Аргументите за това включват нарушаване на религиозните убеждения, считане за “престъпление срещу природата” и невъзможността на животните да изразят съгласие, както и фактът, че сексът с животни по своята същност е форма на злоупотреба. Подобно на много други парафилии, интернетът предоставя платформа за свързване на зоофилската общност, която настоява за признаване на зоофилията (или зоосексуалността като алтернативна сексуалност) и за легализирането ѝ.

Изображения на сексуална активност между хора и животни се срещат рядко в праисторическото изкуство. Вероятно най-ранното известно изображение на този вид се намира в Vale do Côa в Португалия, но има съмнения за автентичността му. От неолита нататък, изображенията на зоофилия стават по-чести.

Примери за това са открити в пещерата Coren del Valento в Италия и в камъка от бронзовата епоха в Швеция, наречен Sagaholm.

Sagaholm

В древната гръцка митология се срещат няколко легенди, включващи бог Зевс, който се въплъщава в животински форми, за да съблазни смъртни, като например Европа и бикът, Ганимед и орелът, и Леда и лебедът. Въпреки че последната легенда включва съвкупление между Леда и Зевс в неговата животинска форма, изображенията на този акт, въпреки че необичайни за древността, стават популярен мотив в класическото ренесансово изкуство.

Леда и лебедът , копие на изгубения
 Микеланджело
Red-figure Vessel with Leda and the Swan (Greek, Apulia 330 BCE) – Leda with the Swan, as Hypnos enchants her, at the Getty Villa , courtesy of Wikimedia Commons contributors Dave and Margie Hill Kleerup.

Различни класически автори записват, че скотоложството е било често срещано в други култури

Например, Херодот, Пиндар, Страбон и Плутарх твърдят, че египетските жени са участвали в сексуални отношения с кози за религиозни и магически цели, което било чуждо на гръко-римския свят. Обратно, Плутарх и Вергилий отправят подобни обвинения към гърците.

Въпреки че зоофилията заема място в митологията и литературата, актовете на скотоложство вероятно са били толкова редки в древността, колкото и днес. Римското гражданско право, въпреки това, не споменава за това. Изричната забрана и строгите наказания за зоофилията, универсални в по-късните европейски правни системи, са извлечени от еврейската и християнската традиция.

Еврейската Библия налага смъртно наказание както на хората, така и на животните, участващи в акт на скотоложство:

„ Ако човек има сексуални отношения с животно, той трябва да бъде умъртвен и вие трябва да убиете животното.“

Синодът на Анкира през 313–316 г. обсъдил надълго и широко позицията на църквата по отношение на скотоложството и два от произтичащите от това двадесет и пет канона го разглеждат. Шестнадесетият канон описва покаянието и нивото на ограниченията, които трябва да се прилагат към различни възрастови групи за извършване на скотоложство. Седемнадесетият канон забранява на всички прокажени да се молят в църквата, ако са извършили зверства, докато са страдали от проказа. Хетският закон налага смъртно наказание за сношение с животни, с изключение на коне и мулета. Вместо това на нарушителите им е забранено да стават свещеници и да се доближават до краля.

Древната Римска империя е имала закони и разпоредби, регулиращи сексуалното поведение, и нарушаването на тези закони може да доведе до сериозни наказания.

Въпросите, свързани с животните, обикновено се регулират от закони срещу скотоложството. През древен Рим се извършвали ритуали, където виното, оргиите и участието на различни животни се считали за нормални. Сякаш това е било оправданието на хората да бъдат разкрепостени, без да бъдат наказани.

В Индия, много често се наблюдавали полови актове с коне. По стените на много храмове ще се забележат много каменни фрески, където аристократите са се забавлявали с конете си. Те вярвали, че така се сплотявали със своите бойни другари и ставали едно цяло.

Lakshmana_Temple_Khajuraho_India.

В Япония, сексът с животни е приет като табу, което предизвиква доста противоречиви реакции и до днес. В миналото много жени са били принудени да експериментират със заместители на своите мъже, но наред с това са имали много различни болести – сифилис, папиломни вируси, херпеси, гъбички и др. Те били принудени да търсят задоволяване на нагоните си, защото мъжете им отсъствали с месеци.

Хокусай (1760–1849) Мечтата на съпругата на рибаря
Японска 
щампа на дървени блокчета 
укийо-е от поредицата на 
Утагава Кунисада , „Осем кучешки герои от дома на Сатоми“, 1837 г.

Въпреки това си струва да се отбележи, че археологическите находки и изследвания могат да предоставят нови данни и да преразгледат нашето разбиране за историята. Но в момента няма потвърдени исторически доказателства, че подобни практики са били общоприети или характерни за древното римско общество.

Една от най-описаните болести по онова време…

Болестта на Калигула

“Калигула си лягаше всяка вечер, чудейки се дали ще бъде събуден в ранните часове и ще бъде отведен в килиите за бърза екзекуция. Дори докато Тиберий умираше, капризният император можеше внезапно да назначи друг наследник, което би означавало сигурна смърт за Калигула, тъй като никой друг император не можеше да толерира претенциите му към империята.

След като Тиберий умря, Калигула буквално за една нощ се превърна от почти заложник в признатия господар на Рим. Завръщането му в града беше посрещнато с див ентусиазъм. Скоро след това получава нервна криза. В епохата, запозната с посттравматичния стрес, може би трябва да очакваме това. Както ветерани войници ще свидетелстват, истинското психологическо въздействие се усеща само при връщане към нормалното състояние и безопасност, след което се изпитва пълно отчуждение от другите, които не са споделили същото преживяване. Колапсът на Калигула го оставя прикован към леглото в делириум, докато разтревожен Рим се моли за възстановяването му. Единственият допуснат до покоите му бе неговият кон Буцефал, което не се знаеше дали не засилваше болестта му.”

Древните биографи съобщават, че той е станал от болничното си легло като луд…

Истината обаче се оказала по-лоша… Калигула, владетелят на Рим, бил извън игра седмици наред. Провинциите били управлявани както обикновено, сенатът се събирал и приемал укази, а преторианските префекти раздавали правосъдие. Империята си е вършила работата мирно и без своя император. Начинът, по който е функционирала имперската система, означавала, че Рим всъщност не се нуждаел от практически владетел.

“Умственият срив на Калигула го остави прикован към леглото в делириум, докато Рим се молеше за възстановяването му. “

Нещо което не са знаели, е че императорът е страдал от паразит, който се е предавал по мъжките коне по онова време. При сексуален акт с животното, човек е можел да се зарази и паразита да се загнезди в мозъка и да предизвика халюцинации и др. Тъй като не е било тайна, че Калигула е обичал оргиите и зоофилията, много хора си мислели, че Буцефал е вещица, която иска да убие императора на Рим. По това време, никой не е вярвал в микробиологията, биохимията и микроскопските изследвания.

Имунната му система и алкохолът, който Калигула приемал малко или много му помогнали да живее още няколко години. Калигула управлявал едва 3 години и 10 месеца. На 24 януари 41 г. най-новият заговор срещу него успява да сложи край на живота му. Докато Калигула прекосява сам един коридор в подземията на Палатин, е убит от преторианския префект Касий Херея. Лудият император вече “оздравял”.

Изследователски перспективи

Зоофилията се обсъжда от няколко науки: психология, сексология, етология и антрозоология. В петото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) зоофилията е поставена в класификацията „друго уточнено парафилно разстройство.

Световната здравна организация заема същата позиция, изброявайки сексуалното предпочитание към животни в своя ICD -10 като „друго разстройство на сексуалното предпочитание“.

В почти цял свят това деяние е забранено и осъждането е равно на смъртните наказания.

Автор: Радост Филипова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button