След като през последните месеци в редица балкански страни бяха регистрирани нови огнища на болестта „син език“ при домашните и диви преживни животни. Ветеринарните специалисти предупреждават, че вирусът може да се разпространява!
Макар официални данни за масови случаи сред дивеча да липсват, научни изследвания в Гърция и други страни от региона вече доказват наличие на вируса. Намерени са болни и умрели сърни и елени носещи заболяването.
„Синият език“ е вирусно заболяване, което се предава чрез ухапване от дребни насекоми — куликоиди.
Болестта не е опасна за хората, но причинява сериозни поражения при овце, кози и говеда. А също така може да засегне диви преживни видове като сърни, елени, муфлони и диви кози. При тях инфекцията често протича безсимптомно, но това не я прави безобидна. Заразените животни могат да поддържат циркулацията на вируса в природата и да способстват за повторното му навлизане в домашни стада.
Балканският контекст
През лятото и есента на 2025 г. Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния потвърдиха нови случаи на заболяването при домашни животни. В Гърция вирусът тип BTV-8 е засечен в районите на Йоанина. В цяла западна Македония, а в Сърбия са установени огнища край Босилеград. Които са непосредствено до българската граница.
Макар ловните организации в тези страни все още да не са издали официални предупреждения, ветеринарни експерти и природозащитни структури подчертават, че дивечът може да играе важна роля в епидемиологичната верига и е необходимо по-стриктно наблюдение. Като подчертават, че особено внимание трябва да се обърне в граничните планински райони.
Призив към ловците и горските стопанства
Ловците и служителите на горските стопанства в България са инструктирани да докладват незабавно при откриване на болни или мъртви диви преживни животни. Такава информация е от ключово значение за навременно лабораторно изследване и за предотвратяване на разпространението на вируса.
„Най-уязвими са овцете, но дивечът може да поддържа вируса без видими признаци. Затова ранното съобщаване и сътрудничеството между ловци, ветеринари и горски стопани е решаващо!“ – Коментират ветеринарни специалисти.
Необходимост от регионален надзор
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече изпълнява програма за контрол на болестта „син език“ за периода 2025–2027 г.. Експертите настояват дивата фауна да бъде включена по-активно в наблюдението.
„Когато става дума за болест, пренасяна от насекоми, границите нямат значение. Само обща система за мониторинг на домашните и дивите животни може да предотврати повторни епидемии“, посочват специалистите по дивечови болести.
През 2025 година България отново се сблъсква с болестта „син език“, която засяга предимно дребните преживни животни, но представлява риск и за дивеча в пограничните райони. Според официалната информация на БАБХ първото огнище за годината е установено на 31 юли в нерегистриран животновъден обект в село Ново село, община Кюстендил. Лабораторните изследвания потвърждават серотип 8 на вируса – същият, който циркулира и в съседни балкански страни.
Само дни по-късно – на 8 август, второ огнище е регистрирано в землището на село Пенковци, община Габрово, област Габрово. Заболяването е установено при дребни преживни животни. На 11 август е съобщено и за нов случай в района на Девин, в Южна България, отново при овца, заразена със същия серотип на вируса.
Ветеринарните власти подчертават, че огнищата са под контрол и са предприети всички необходими противоепидемични мерки. Които са ограничаване движението на животни, дезинфекция и засилен надзор в радиус от няколко километра около засегнатите обекти. Според експертите случаите в Кюстендил, Габрово и Девин показват, че вирусът отново се активизира в региона и вероятно е пренесен чрез кръвосмучещи насекоми. Те играят ключова роля в разпространението му.
Болестта не представлява риск за хората, но може да нанесе сериозни икономически щети на животновъдите. Както и да застраши популациите на дивите преживни видове. Затова ветеринарните служби и ловните организации препоръчват засилено наблюдение на дивеча. Подчертавайки важността това да се случи на-вече в граничните планински райони на страната, където има активен обмен на насекоми и контакт между диви и домашни животни.
