Лудицата за непослушни жени…

Лудицата за непослушни жени…

Нели Блай (Nellie Bly) е псевдонимът на Елизабет Джейн Коч (Elizabeth Jane Cochran), американска журналистка, която е известна с ролята си в разкриването на условията в психиатричните лечебни заведения през края на 19 век. Тя е родена на 5 май 1864 година и е починала на 27 януари 1922 година.

През 1887 година, Нели Блай започва работа за вестникът “New York World“. Едно от най-известните ѝ постижения е нейното пътуване около света във високоскоростно време, което започва през ноември 1889 година.

Това пътуване се превръща в голям медиен и публичен успех!

Най-известният ѝ репортаж обаче е този, който прави през 1887 година, когато се представя като пациентка и прекарва 10 дни в психиатричното заведение “Blackwell’s Island”. Това разкрива ужасните условия, които пациентите там изпитват, и води до значителни реформи в областта на психичесокото здравеопазване.

Тя издава книга озаглавена „ДЕСЕТ ДНИ В ЛУДНИЦА“ и е национална сензация.

Нели Блай е изключително важна фигура в историята на американската журналистика поради своите дръзки репортажи. Както и ангажимент с реформи в обществото.

Нели Блай е свидетел на ужасяващи условия в лечебното заведение. Тя описва зловещи условия! Включително недохранване на пациентите, лоши санитарни условия, злоупотреба с физическо и психическо насилие от страна на персонала и лекарите, както и пренаселеност и липса на адекватно лечение. Тя разказва подробно за Лудицата за непослушни жени, където нормални и здрави съпруги са вкарвани, защото са се опълчили на мъжете си. В репортажите си тя разкрива и техниката на учреждението да задържа пациентите по-дълго, отколкото е необходимо. Целта била да се получи по-голям финансов приход.

Този репортаж на Нели Блай, който е публикуван в “New York World”, води до скандал и предизвиква обществената осъдител на практиките в психиатричните лечебни заведения и допринася за провеждането на реформи в областта на психическото здравеопазване в САЩ и дори в Европа!

Нейните разкрития помагат да се подобрят условията за лечение на пациентите и да се въведат строги стандарти за грижа за душевно болните.

През края на 19 век психиатричните лечебни заведения, като “Блекуелс Айлънд”, където прекарва време Нели Блай, често са били обект на критика поради зловещите практики и условия, които са владеели там.

Някои от основните практики и проблеми включвали:

1. Недостатъчно лечение и грижа: Пациентите често са били лишени от адекватно медицинско лечение и грижа. Мнозина от тях не получавали необходимите медикаменти, психотерапия или други форми на помощ.
2. Лоши санитарни условия: Учрежденията често са били замърсени и недостатъчно поддържани, като липсата на хигиена водила до разпространение на инфекции и заболявания сред пациентите. На някои от етажите липсвала и вода.
3. Физическо и психическо насилие: Пациентите са били подложени на физическо и психическо насилие от страна на персонала и лекарите. Това включвало зловещи методи като принудително подхранване, ръководство с насилие и други форми на унижение.
4. Пренаселеност: Лечебните заведения често са били пренаселени, което е влошавало условията за живот на пациентите и водело до липса на индивидуализирано внимание и грижа.
5. Задържане без причина: Пациентите често са били задържани в лечебните заведения по-дълго от необходимото, понякога без основателни причини, което е било изгодно финансово за заведенията.

Тези практики и условия, които Нели Блай разкрива в своя репортаж, са послужили като важна причина за започване на реформи в психичното здравеопазване в САЩ и други страни.

Един от най-тъжните и шокиращи епизоди в историята на психиатрията е свързан с експериментите с лоботомия, които са били извършвани върху жени с цел да бъдат “променени” или “усмирени”...

Лоботомията е била процедура, при която се извършва хирургическо премахване или разрушаване на части от мозъка. Тази процедура е била практикувана в миналото като метод за лечение на различни психически заболявания, включително шизофрения, депресия и др. В резултат на това обаче, мнозина пациенти са претърпявали сериозни увреждания и затруднения в мисленето и поведението.

В периода между 1930-те и 1950-те години, лоботомията се прилагала широко, като често се извършвала без достатъчно предварителни изследвания и без информирано съгласие от страна на пациентите.

Жените, които са били подложени на тази процедура, често са били ментално болни или непокорни според стандартите на съвременното общество.

Тези жени са били считани за “трудни” или “неподчинени” и лоботомията е била начин за “промяна” на техния характер и поведение, като се надявали да станат по-послушни и “кротки”. Въпреки че в началото лоботомията е била представяна като революционно лечебно средство, скоро се установява, че тя често предизвиква сериозни и дългосрочни увреждания на пациентите, както и необратими промени в тяхното качество на живот.

След като се осъзнали негативните последици от лоботомията, практиката е била постепенно ограничена и изоставена през втората половина на 20 век. Днес тази процедура е практически спряна, като е възприета като символ на злоупотреба с хирургически методи в психиатрията.

През 1887 година, журналистката Нели Блай се представила като пациентка с умствени разстройства, като се нарича “Нелли Браун”, и е допусната в психиатричното заведение “Блекуелс Айлънд” в Ню Йорк. Там тя прекарва десет дни, преживявайки живота като пациентка и наблюдавайки условията в заведението.

В нейния репортаж, публикуван във вестника “New York World”. Там тя разкрива ужасяващи условия, на които са подложени пациентите в лудницата за жени “Blackwell’s Island”. Някои от основните неща, които тя е видяла и отразила в своя репортаж, включвали:

1. Лоши санитарни условия! Заведението е било замърсено и недостатъчно поддържано, с липса на чистота и хигиена. Заради което предизвиквало разпространение на болести и инфекции и доста смъртни “инциденти”.
2. Недохранване! Пациентите често не са получавали достатъчно храна или са били хранили с несъобразени и неадекватни храни. Мухлясал хляб, останки от храната на персонала и др.
3. Физическо и психическо насилие! Персоналът на заведението се е упражнявал в насилие и злоупотреби над пациентите, включително физическо и психическо насилие.
4. Пренаселеност! Заведението е било пренаселено, което е влошавало условията за живот на пациентите и водело до липса на индивидуализирано внимание и грижа. Липсата на лично пространство и дрогирането на пациентките ги правело агресивни и те се нападали взаимно.
5. Несъобразено лечение! Пациентите не са получавали необходимото медицинско и психиатрично лечение, а поведението им често е било игнорирано или неадекватно третирано.

Тези разкрития на Нели Блай водят до значителни реформи в областта на психичното здравеопазване. Както и до подобрения в условията на лечебните заведения за душевно болни в Америка и Европа!

Два месеца по-късно излиза нейната книга, ето и малко от нея, за да разберете ужасът…

„ДЕСЕТ ДНИ В ЛУДНИЦА”

СПИСЪК С ХАРАКТЕРИ :

Персоналът на убежището – всички те изглеждат по -„луди“ от пациентите!

Сестра Бодфиш – Главната сестра в отделението ми. Тя разглежда лудостта като морален проблем и вижда лудите като нечовешки нещастници, които „заслужават“ да бъдат наказани за поведението си. Тя е обсебена от реда и подчинението. Религиозният ѝ плам граничи с мания! Бие задните ни части с различни предмети. Има колекция от бастуни и пръчки и ни кара да си избираме с кое пособие да ни накаже. Вчера наказа една жена, защото не плачела достатъчно за съпруга си след свиждането му. И това, само защото той се оплакал на входа, че се чувствал наскърбен. А същата жена е в лудницата, защото се е скарала на мъжа си, че е влезнал с кални обувки у дома, след като е изчистила. Сестра Бодфиш е истинско зло тук и никой не може да ѝ се опълчи.

В книгата си Блай описва как е била бита до припадък. Едва сядала с дни, а от седалището ѝ се стичала кръв и я боляло ужасно. Наказанието било, защото дала ябълковия си пудинг на друга пациентка. На една празна страница след тази случка има написани само тези думи:

“Лудницата за непослушни жени е едно ужасно място! Ние сме нормалните тук…”

Доктор Фрик – Некомпетентен, но арогантен човек, който не обръща внимание на това, което пациентите му казват. Той говори по учен и високопарен начин, но теориите му са чисто шарлатанство… Особено за публика от 21 век . По груби сметки на Нели, в болницата има общо само 12 лекари за над 1500 пациентки.

Сестра Суийт – Тежка груба жена, която дъвче тютюн. Мирише ужасно! Тя изпитва садистично удоволствие да бие физически пациентите, да ги унижава и да ги подлага на ледени бани и ограничения. Шокиращо е да видиш жена, която изпитва удоволствие от изтезанията. Ледените и врелите вани са нейната специалност, според нея така лекува опърничавите жени. След водното изтезание, когато пациентите нямат сили да помръднат ги кара да рецитират готварски рецепти. Ако не се справят идеално ги бие с тънка дрянова пръчица.

Често я увива с бодлива тел и повтаря:

“Ще бъдеш ли добра съпруга на мъжа си? Ще готвиш ли, ще чистиш ли? Ще търпиш ли сексуалните му желания, дори и да не ти харесват? Ще бъдеш ли послушна? Ще мрънкаш ли повече? Ще му се караш ли? Ще му раждаш ли деца?”

Сестра Спрингър – Перверзна медицинска сестра, тя била дяволът! Спингър си има и втора работа – да набавя пациентки за придружителите мъже. Със сестра Суийт обичат да унижават жените, които са под техен контрол. Но това, което се случва в отделенията през нощта им носи доста пари. Идват всякакви мъже, а Спрингър ги вкарва в отделението с жените претърпели лоботомия или упоени поради някой техен нервен срив. Много жени абортираха, зарди стреса, но често се случваше да раждат в отделението, а уж не са имали контакти с мъжете си. Тя отговаряше и за стерилизацията на редовните си секс – робини, за да е спокойна, че няма да раждат и ще са на разположение за клиентите.

През месеците на бременност нямаха право да виждат близките си, които идват на свиждане. Лъжеха ги, че пациентките са много зле, че са в изолатора, за да не се самонараняват и подобни гадни лъжи. След като родят, децата се вземаха и продаваха на някое семейство, което иска дете и не може да има. Всичко минава през сестра Спрингър и тази жена за всички е Дявола!

Д-р Уилямс – Началник на лудница “Блекуел”. Уморен, стар човек, който рядко прекарва време на острова и не осъзнава, че ужасите се извършват от неговия персонал. Обича парите и спокойствието.

С три пациентки, с които Нели Блай се сприятелява, са (по днешните стандарти) напълно здрави!

Хуана Еспиноза – Бедна жена, имигрант, която не говори английски. Никой не може да я разбере освен Нели Блай, която научава мексикански от пътуванията си до Мексико. Тя е срамежлива и послушна, но не разбира защо е там. След време Нели разбира, че тя е дадена от съпруга си, след като му ражда 2 дъщери, но не и син. Веднага след тежкото раждане на второто им дете той искал да я оплоди на ново, но тя отказала, заради силните болки. Огорчен, той я праща в лудницата за непослушни жени с надеждата да я направят по-послушна и да не му отказва никога.

Мери Уайт – Като тийнейджърка, Мери е имала несериозна афера с шофьор на карета. Разбирайки това, семейството ѝ я е вкарало в лудницата за жени с диагноза с „нимфомания“. По ирония на съдбата, именно чрез осигуряване на секс тя успява да спечели специално отношение и да оцелее в убежището. Тя е секс кученцето на сестра Спрингър, която й давала цигари и шоколад, за да задоволява нея и мъжете, които води. Именно Мери Уайт споделя за абортите и продажбдата на деца на Нели Блу. Както и за това, че сестрата Дявол се е самозадоволявала, когато е виждала как мъжете, които води изнасилват бедните жени.

Анабел Смит – Нейният съпруг и баща са заговорили да я изпратят в лудницата за жени, защото е „засрамила“ семейството с лоша бизнес сделка. Тя е грижовна, търпелива и мила, но е загубила всякаква надежда да се измъкне. Смит нямала близки, които да идват при нея на свиждане. Заради това, че е добра домакиня често я карали да помага в кухнята. Нели Блай я споменава не веднъж как тайно ѝ е носила парченца шоколад в килията и я е защитавала.

ГЛАВА ПЪРВА :

• Тийзър: Разтърсваме публиката с кратък, ужасяващ, импресионистичен поглед на Нели Блай в затворническа килия, осветена от маслени лампи. Съкрушена и истерична, тя изрича: „Не съм ядосана. Не ми е тук мястото.“ Сенките на невидими мъчители ѝ се подиграват.
• Срещаме се с Нели Блай три седмици по-рано – Харизматична, артикулирана, самоуверена журналистка, опитваща се да заживее в Ню Йорк.

По време на силно конкурентните „вестникарски войни“ Нели се опитва да си намери работа в The Times. Както и в The Sun, The Tribune, но чиновниците от по-ниско ниво и репортерите не я приемат на сериозно и не я пускат да се види с редакторите. Нели чува деца да пеят смразяваща детска песен за Блекуел Остров. Хрумва ѝ идея! С последните си пари тя прави последен отчаян опит да си намери работа.

• Теренът– Нели нагло си проправя път покрай пазачи, секретарки и младши редактори право в офиса на Джоузеф Пулицър. Тогавашния собственик на най-популярния вестник в Ню Йорк, The World. Тя се преструва, че пише ласкателна статия за вестници в Средния Запад.

Интервюто върви зле…

Пулицър подозирали, че тя наистина прави трик, за да намери работа, но Нели използва остроумието и чара си, за да завърти бедствието в своя полза. Не е ли „трик“ точно това, от което се нуждаят редакторите на The World, за да продават вестници? Тя предлага три скандални идеи за статии под прикритие. Пулицър харесва смелостта ѝ и е заинтригуван от идеята за убежище. Но той смята, че тя е твърде крехка и неопитна, за да го направи. Той се наема да напише статия за „женския интерес“.

• Общественото парти – Нели трябва да отразява събитие, представящо най-новите корсети за сезона. Заданието е далеч под таланта ѝ и кръвта ѝ кипи. На публиката се напомня за строгия етикет, наивността и благоразумието на викторианските дами.
• Библиотеката – Нели отишла тайно в библиотеката, за да проучи различни статии за корсети и мода, но по пътя към изхода вижда брошура на Blackwell’s hospital – Лудница за непослушни жени.

На публиката се напомня за примитивното състояние на психиатрията през 1888 г.

Намираме се във време преди Фройд и невробиологията, когато приютите са били доминирани от шарлатанство и суеверия. Тя научава за по-хуманните и модерни теории на известния началник на Блекуел, д-р Уилямс . Тя репетирала да се държи „лудо“ пред огледалото. Нели решава сама да разбере историята на Blackwell’s и какво се случва там. Ако Пулицър не искат репортажа ѝ, то тя ще го занесе на The Times.

Нели се свързва със свой колега – Сами О’Нийл и му разказва за идеята си, като го моли лично да я заведе. Тя му казва:

„Ако не изляза до сряда, 10 октомври провери ме. Ще използвам името Нели Браун.”

Нели е безразсъдно самоуверена и той е единственият ѝ приятел в Ню Йорк. Той с ентусиазъм се съгласява да ѝ помогне. Но младежът е бил много двуличен и се е надявал да открадне историята й.

• Блай отива под прикритие в хотел. Представяйки се за бедна жена, тя наема стая в пансион и започва да плаши другите наематели, като се държи налудничаво. Сами О’Нийл се появил вечерта и тя му се развикала, че ще го убие.

На сутринта тя е отведена от полицаи в ” Лудницата за непослушни жени”.

• Нели се изправя пред съдията и лекарския екип и ги озадачава. Тъй като тя е млада, красива и очевидно е от висшата класа (предаден от нейната граматика и дикция), тя е третирана много по-различно от другите жени в нейното положение. Нели забелязва, че една бедна испаноговоряща жена, Хуана, е обявена за луда. Скандалното е, че всички й казват, че е в лудницата поради нищо друго, освен че никой не може да я разбере.

Тя е наблюдавана от лекари, но Нели умело ги надхитрява. 

” ТВЪРДЕ лесно е, те очакват да съм луда и аз им давам това поведение… “

– Записва тя в мемоарите си.

• Нели пътува до остров Blackwell’s с ферибота.

При вида на Blackwell’s Нели се чуди в какво се е забъркала…

ГЛАВА ВТОРА:

Забележка: Външната част на Blackwell’s е добре поддържана и красива. Входното фоайе с барокова вита стълба е зашеметяващо. Стаите за гости са удобни и очарователни. Лицето, което лудницата показва на света, не подсказва за кошмара в отделенията.

ГЛАВА ТРЕТА: Шокът от живота в лудницата за жени

• Нели е лишена от самоличност: Дрехите и тетрадките ѝ са взети. Тази стилна, добре възпитана викторианска жена е завлечена гола в ледени бани. Косата ѝ е подстригана късо и е облечена в груба униформа. Все едно влиза в затвор! Прегледът е бил крайно унизителен. Лекарят не си е сложил ръкавици и е бъркал навсякъде из тялото ѝ след това в устата, за да огледа зъбите.

• Отделението през деня: Заедно с петнадесетте други пациенти в нейното отделение, Нели е назначена на работа. Те перат чаршафи и търкат подове. По-скоро прилича на санаториум за отслабване отколкото на болница. Самите медицински сестри не вършат работа, само се гаврят с пациентките. Една от тях вървяла по коридора и когато си изпушела цигарата крещяла “Пепелник”! И чакала някоя от пациентките да коленичи пред нея с отворена уста.

За да научи жените на добродетелите на подчинението и смирението, мед. сестра Бодфиш принуждавала жените да завършват проекти. Които съвременната публика разпознава като обсесивни/компулсивни.

Някои от тях били:

Карала ги да броят и преброяват стотици тенекиени лъжици. Тя ги принуждавала да сортират щайги с картофи по размер, форма и цвят. Ръчно да шият разкъсаните шевове на стари униформи. След това, вечерта, тя им нареждала да разкъсат шевовете, за да могат да ги зашият отново на следващия ден.

• Нели е тиха и наблюдателна, но била шокирана да види сестра Суит и сестра Спрингър да изпитват садистично удоволствие да унижават пациентите. Особено красивите, които изглеждали обхванати от страх и ужас. Нели с ужас разбрала, че именно те били най-често избирани от гостите – мъже за издевателства над тях.

• Когато Нели предизвикала гнева на главната сестра, като отказва да изяде плесенясала филийка хляб, Анабел я взема под крилото си.

Анабел обяснявала, че за да бъде оставена сама от сестрите и лекарите, трябва да спазва правилата. Най – вече да избягва да привлича вниманието върху себе си. “Оставен сам? Те не трябва ли да ни лекуват?“– питала Нели.

„Лечението е точно това, за което работим толкова усилено, за да избегнем.“

– Отговорила Анабел.

Нели разбира, че повечето от жените в отделението са там от години. Както, че и никоя от тях не показва признаци на психическо заболяване.

• Прегледът: Д-р Фрик прави измервания на ушите, краката и гърдите на Нели и заключава, че нейната лудост е вродена. Сестра Бодфиш дава измислени (и обидни) описания на симптомите на Нели. Репортерката под прикритие се чувствала унизена от двамата медицински служители.

Унижението на абсурдния изпит тласка Нели да „счупи характера“

Тя искала да знае как той може да определи здравия ѝ разум, без да говори директно с нея. Как може да лекува другите пациенти, ако никога не посещава отделението? Интелигентността и увереността на Нели се възприемат като още едно доказателство за лудост. Тя е наказана за говорене с травматична хидротерапия, ледени бани и бой с пръчка.

• През нощта отделението е ужасяващо! АДЪТ Е ОТВОРЕН! Нели се събужда от звуците на обезпокоителни стонове, писъци и плач. Звучи като побой, или мъчение… Или може би нещо много по-лошо. Всяка вечер около час след като се загасят лампите започват изтезанията!

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА : Нели се бунтува

• Развитие на характера. Нели дискретно интервюира жените за своята статия. Като в книгата разкрива и хората, които са ги изпратили в лудницата за непослушни жени. Репортерката осъзнава, че повечето пациенти са били просто неудобни, умни и непокорни жени изпращани от своите съпрузи и бащи.

Сега пациентките изгубили всякаква представа колко възмутително е задържането им и нямали надежда някога да излязат.

• Веднъж Сестра Спрингър питала Нели дали харесва красиви мъже. Тя я питала дали би искала да се срещне с един тук в лудницата. Блай предполагала, че просто я дразни. Един ден друга пациентка – Мери, обяснила, че сестрата е напълно сериозна. Както и, че най-вероятно ще я продаде за една нощ на някого.

• Нели Снапс. Когато Хуана се разболяла от треска, Нели се самозабравила и настоявала приятелката ѝ да получи допълнително вода и лекарства. Това вбесило сестра Бодфиш. Тя започва да бие репортерката с бастуна си, който имал метален и заострен край. Една от пациентките – Анабел се намесва и се опитва физически да защити Нели. Нели гледала с ужас как петимата служители наобикалят Анабел като полицаи за борба с безредиците и брутално я удрят с дръжки на метли. По-късно Анабел е хвърлена в отделението за насилие. Мери прошепва в ухото на Нели, че това е краят на Анабел. “Насилственото отделение със сигурност ще я подлуди. Там се случват наистина неописуеми неща.”

Нели се чувства отговорна към своята приятелка

• Подмамвайки сестра Спрингър да остави вратата отключена, Нели се промъква през лудницата. Опитвайки се да разбере какво се е случило с Анабел. В изключително напрегната последователност тя тихо се плъзга по ъглите и праговете, страхувайки се да не бъде открита.

Тя става свидетел как санитарите и медицинските сестри унижават пациентите, като ги карат да танцуват, да рецитират нецензурна поезия и да заемат унизителни пози – ГОЛИ.

• Забележка: Тук изследваме темата Абу Граиб. Какво се случва в институция, където лошото обучените и неконтролирани гледачи вече нямат съпричастност към хората, които са под техен контрол.

• Докато Нели се губи, опитвайки се да се върне в отделението си, тя зърва ужасяващо операционните стаи! Които били пълни с разчленени женски тела, вани пълни с мъртви бебета и др. Някак си тя успява да се върне в стаята си, ужасена, че не е могла да намери Анабел.

• На следващия ден Нели вижда надзирателя д-р Уилямс отдалеч при едно от неговите спорадични посещения на острова. Той е стар и здравето му е разклатено – подобно на институцията, която трябва да ръководи. Той напълно е загубил връзка.

• Шоуто за посетители. Когато група богати благодетели посещават лудницата, Нели и няколко други „представителни“ пациенти са изложени в причудлива всекидневна. Причудлива, защото имала пияно, картини, вази с цветя и била много красива на външен вид. Лицемерието е отвратително!

Нели разпознава една от жените от светското парти, което е отразявала. Има възможност да ѝ каже коя е всъщност и да избяга, но тя мълчи.

Тя избира да остане, за да разбере какво се е случило с Анабел.

• Един ден, докато шиели униформи, Нели се изправя директно срещу сестра Бодфиш, забождайки я с карфица, по носа. Умишлено се изпраща в отделението за насилие. Тук тя обяснява в книгата си, че целта била да влезе в това отделение заради репортажа си. Въпреки това, тъй като тя става свидетел на ситуацията на Анабел, Мери и Хуана, нейната цел се променя. Тя желае да помогне на тези жени да оцелеят и да се измъкнат.

ГЛАВА ПЕТА : Отделението за насилие

• Тук е много по-зле, отколкото Нели можеше да си представи! Тя е силно дрогирана (инжекции) и след това целувана и опипвана от мъжете придружители. Тя осъзнава, че пациентите тук са жестоко малтретирани и дори изнасилвани, а няма към кого да се обърне. Нели е изнасилена общо (по нейни преброявания в това състояние) от 5-ма мъже.

• Тя открива, че прислужниците мъже са затворници от затвора и са доведени в работната къща на Blackwell’s, за да работят в убежището. И те си плащали, за да задоволяват нагоните си.

• Заклещена в обща стая със заблудени и агресивни пациентки, Нели трябва да използва разума си, за да избегне нападение.

Но Нели не може да намери Анабел никъде в отделението!

• Забележка: По време на тази поредица Блей е толкова дрогирана, дезориентирана и параноична, че всъщност започва да губи ума си. Нейната цел се променя и от създаване на история тя иска да избяга от тук.

• След разочароващо търсене, Нели симулира гърчове, за да бъде изпратена в лазарета.

Там тя намира Анабел, която изглежда слаба и емоционално разбита от някаква операция. Толкова болезнена и унизителна, че тя не иска да я опише. Нели получава още един поглед към варварското състояние на хирургията от 19 век 

• Анабел има среща с д-р Фрик и се опитва да помогне на себе си и на Нели, като му разказва за малтретирането в отделението за насилие. Въпреки това, сестра Бодфиш се прикрива, като казва на д-р Фрик, че Анабел страда от жестоки халюцинации и заблуди.

• Бодфиш се зарича да накаже Анабел за това, че я е накарала да изглежда зле пред лекаря. Но когато ги изпращат обратно в отделението за насилие, Нели убеждава д-р Фрик да позволи на нея и Анабел да спят в една стая. Нели се надява някак да я защити.

• В отчаянието си Нели признава, че е журналист. Крещейки предупреждава, че всичко, което направят на Анабел, ще се появи в нейната история. Но насилствените служители на отделението само се смеят. Жена, която твърди, че е журналист през 1888 г., звучи толкова лудо, колкото пациент, наричащ себе си кралицата на Англия.

Нели изиграла последната си карта. Няма изход!

• По време на мъчителна нощ всяка стъпка или дрънкане на ключ пред вратата карало двете жени да се страхуват, че ще бъдат убити. Слава богу оцеляват до зори.

• Нели напуска стаята, за да види сестра Бодфиш. Тя се свлича на четири крака и се извинява, ласкае я и моли на нея и Анабел да им бъде позволено да се върнат в първоначалното отделение. Бодфиш, доволна от подчинението на Нели, най-накрая се съгласява. Естествено, младата репортерка е трябвало да се унижава. Тя целувала краката ѝ и лаела като куче.

• Но когато Нели се връща да вземе Анабел, тя намира по-възрастната жена мъртва на леглото си. Главата и тялото ѝ са подути от синини, а локвата кръв била огромна. Д-р Фрик отхвърлил „убийството“, като заключил, че Анабел е починала в нощта на „конвулсии“.

ГЛАВА ШЕСТА: План за бягството

• Нели е изпратена обратно в първоначалното си отделение и открива, че тези „случайни“ смъртни случаи са чести. Най – вече когато пациент се превърне в заплаха за медицинските сестри. Гробището на острова е пълно с телата на жени, които са причинили проблеми на служителите.

• Мери разкрива, че е била стерилизирана като „терапия“ за нейната нимфомания. Също и, за да я предпазят от предаване на лудостта си на децата си. Сега е ясно как сексуалното насилие се случва в приюта, без някои от жените да забременеят.

• Нели и Мери се опитват да избягат от убежището. Мери е планирала бягството от месеци. Те използват безумните проекти на Бодфиш в своя полза.

Те обличат униформите, които закърпвали и се представили за кухненски работници, и се опитали да се измъкнат.

Опитът им се провалил..

• За да избегне ужасен побой за опита за бягство, Мери предава Нели. Пациентката лъже лекарите за поведението на Нели и обяснила, че е сексуално обсебена и халюцинира.

• В делириум, предизвикан от лекарства, Нели е прегледана от лекари, които заключават, че нейните полови органи и гениталии са били свръхстимулирани от самонараняване. Описали, че причината била нейната истерия, и че трябва да бъдат отстранени. Никога не са си помисляли, че тази жена преди няколко дни е била изнасилвана многократно.

По ирония на съдбата лекарите са учтиви и мили. Те искрено вярват, че помагат на Нели с нейния проблем…

Кастрацията е насрочена за следващата вечер… Сряда, 10 октомври!

• Докато Нели е в най-ужасното си положение. Пулицър е доволен от първата статия на Блай за корсетите и решава да я наеме да осъществи нейната идея за статия в лудницата за непослушни жени. Проблем! Никой не може да я намери! Сякаш е изчезнала в дън земя!

Редакторите издирват Сами О’Нийл, но той е пиян и не можел да им помогне. Тогава Сами разбира, че е сутринта на сряда, 10 октомври денят, в който трябва да отиде да вземе колежката си.

Съвестта му проговаря!

Мърморейки и спъвайки се, той отива до лудницата, както бил обещал. Когато стига до Blackwell, той моли сестрите да видят „Нели Блай“, но те твърдят, че нямат данни за нея. Той е твърде махмурлия, за да си спомни, че тя му каза, че ще се регистрира под името „Нели Браун“. Сестра Спрингър подслушва разговора, особено когато Сами споменава, че Нели е журналист. Тя почти казва нещо, но моментът е изгубен. Сами излезнал и се отправил обратно към ферибота.

ГЛАВА СЕДМА:

• Нели е била хвърлена в малка килия в сутерена, ужасяващото място, което е описала в началния тийзър.

• Сестра Спрингър се приближава до сестра Бодфиш. Тя обяснява, че преди две години, когато живеела в Питсбърг, сестра ѝ била цитирана във вестникарска статия. В която разобличавали работещите жени във фабриките. Спрингър показва на Бодфиш изрезката, която е запазила за албума си с изрезки. В горната част на елемента има снимка на автора – Нели Блай.

— Не трябва ли да кажем на лекарите? – пита младата медицинска сестра. Но Бодфиш се страхува от изобличение и тя предупреждава Спрингър никога повече да не споменава това на НИКОГО.

• Нели се страхува от падането на нощта. От какво да се страхуваме най-много? Изнасилване от санитарите, затворниците и някакви непознати мъже? Атака от някоя от психотичните пациентки. Генитално осакатяване под скалпела на пияните лекарите?

• В смразяваща сцена медицинската сестра Бодфиш я посещава. Тя ѝ обяснява защо не я харесва толкова силно и защо вярва, че Нели заслужава това, което ѝ се случва. Нели разбира, че Бодфиш ще се погрижи тя да не оцелее след операцията. “Ще се постарая да те боли и да умреш от кръвозагуба и инфекция!” – просъсква тя и излиза. Репортекрата не заспива през цялата вечер, плачейки и молейки се на Господ.

• Когато д-р Фриск и хирурзите пристигат в килията ѝ, за да я прегледат в подготовка за операцията, Нели отправя последна, отчаяна молба. Със сигурност сега, когато е осъзната, те ще я послушат и ще осъзнаят грешката си.

Но лекарите нежно и любезно ѝ обясняват, че фантазията ѝ да бъде известна репортерка е само заблуда. Както и след операцията тя ще се почувства много по-добре.

Сестра Бодфиш ѝ се усмихва от залата. Тя настоява да говори с началника, но те я информират, че д-р Уилямс е на път да напусне поста си, поради болест. Нели поглежда към сестра Спрингър, която надвисва над нея. За момент изглежда, че Спрингър може да проговори, но Бодфиш се намръщва, а сестрата замълчала. Поставила тихо инжекцията на Нели Блай.

Нели остава сама в килията си и чака лекарствата да подействат. Сестра Спрингър си тръгва последна. Тя прошепва за сбогом на Нели…

„Аз не съм лош човек. Това е мястото. Всички губим себе си тук. Ако оцелееш, не пиши лоши неща за мен.”

казва Спрингър.

Тогава Спрингър дава ключ на Нели и разкрива, че инжекцията, която ѝ е поставила, е само вода. Тя отвлича вниманието на санитарите, за да може Нели да се измъкне.

• Преследването. Сестрите и санитарите започват издирване и са готови да я убият, ако бъде намерена. Комплексът е като лабиринт и Нели се губи в него.

Няколко пъти почти я хващат! Но другите пациенти ѝ помагат на всяка крачка, крият я и ѝ подсказват коя е правилната посока. Блай успява да пресрещне д-р Уилямс, който минава през убежището с другите лекари на излизане. Нели се приближава, но го изпуска, когато той отклонява друга зала.

• Нели е притисната в ъгъла от сестра Суит. Има физическа конфронтация и Нели изглежда доста превъзмогната, но тя надхитрила много по-едрата жена и я поваля в безсъзнание.

• Кулминацията! Точно когато д-р Уилямс излиза от сградата, Нели нахлува в групата лекари, които го изпращат. Сестра Бодфиш и други се опитват да я обуздаят и да я накарат да млъкне, но Нели успява да му цитира собствените думи на д-р Уилямс. От нейни по-ранни изследвания за него, и очите му светват в знак на разпознаване. Той иска да говори с нея веднага!
• Епилог : Нели се измъква и публикува историята си, която моментално се превръща в сензация. В Blackwell’s има опит за масово прикриване, но свидетелствата на няколко пациентки подкрепят разказа на репортерката.

Хуана и Мери обаче изчезнали безследно. Нели била с разбито сърце и се впуска в световноизвестна кариера, разкривайки несправедливостта.

Книгата звучи, като фантастика, но е една малка част от ужасите, които са се случили. Персоналът бил осъден на доживотен затвор, а Нели Блай се брои за права над жените. Лудниците за непослушни жени били затворени! Блай се борила до последно за правата на жените. За това, че и те имат право да се опълчат на мъжете без да ги мислят за луди. Тази жена променя историята и дава началото на борбата на жените по цял свят за равни права!

Теориите за убийството на Джон Ф. Кенеди