Вдъхновението за SAW: Убиецът с камиона за играчки

„Убиецът с камиона за играчки“ e една от най-зловещите фигури в криминалната история

Дейвид Паркър Рей е един от най-известните серийни убийци и изнасилвачи в историята на САЩ, чийто ужасяващи престъпления шокираха света. Наричан „Убиецът с камиона за играчки“, той превръща своя мобилен „Truck“ (камион) в импровизирана камера на изтезания, където според разследванията е похищавал, изнасилвал и измъчвал десетки жертви. Рей е вдъхновението за създаването на филмовата поредица SAW, като много от уредите за мъчение са копирани от него.

Ранен живот и предпоставки за престъпленията

Роден на 6 ноември 1939 г. в бедно семейство в Белен, Ню Мексико. Трудното му детство, белязано от физическо насилие от страна на баща му и пренебрегване от майка му, го направили изключително изолиран и травмиран. Влиянието на алкохолизираният му баща, който му показвал садистични порнографски изображения, оказало дълбоко въздействие върху психиката му.

По време на детството си Рей и по-малката му сестра, Пеги Пърл Рей (18 март 1942 г. – 13 декември 2009 г.), живеели с дисциплинираните родители на майка му Ръсел и Доли Паркър в малко ранчо поради лошото им финансово състояние. В гимназията Mountainair, в Mountainair, Ню Мексико, той е бил тормозен от връстниците си заради срамежливостта си около момичетата, което е довело до злоупотребата му с алкохол и други наркотици.

Сексуалните фантазии на Рей за изнасилване, измъчване и дори убийство на жени се развили през тийнейджърските му години.

Когато бил на 14 години, сестра му видяла неговите садомазохистични рисунки и порнографски снимки на практики на робство. В резултат на това Рей и сестра му се отчуждили. Тя изпитвала ужасяващ страх от него. Въз основа на изявленията, направени пред полицията от Рей, се смятало, че той е започнал да напада жени като юноша. В консултативно съобщение, което е записано на 23 юли 1993 г., той твърдял:

„Изнасилвам куч*и, откакто бях достатъчно голям, за да се друсам и да връзвам ръцете на малките момичета зад гърба им. Мразя жените, заслужават само мъчения! Обичам да пищят!“

Като тийнейджър Рей е бил известен с интровертността си и с липсата на социални контакти. Съучениците му си спомняли, че често рисувал графики на мъчения и фантазирал за садистични действия. Въпреки тези черти, които биха могли да послужат като предупредителни знаци, никой не е очаквал, че той ще се превърне в един от най-зловещите престъпници в историята на Америка.

Той дори обяснил на първата си съпруга, че е извършил първото си убийство някъде през 1957 г. Тогава отвлича жена, завързва я за дърво и я измъчва и убива. Властите обаче не успели да потвърдят самоличността му. След като завършва гимназия, Рей получил почетно освобождаване от армията на Съединените щати, където службата му включва работа като общ механик. След това работи като човек по поддръжката на отдела за паркове в Ню Мексико в Truth or Consequences, през цялата си зряла възраст до ареста си. Курортният град, разположен на около 12 км от Елефант Бът, Ню Мексико, съдържа няколко местни бара, които Рей посещавал за жертви.

Така Рей се срещнал и с 37-годишната Синди Хенди, която работила в държавен парк в Truth or Consequences, Ню Мексико. Тя бягала от присъди за големи кражби и обвинения за наркотици в щата Вашингтон. Те станали двойка и се чувствали свързани заради споделените си насилствени сексуални фантазии. В записано съобщение от 1993 г. Рей казва на пленниците си, че ще бъдат принудени да предоставят сексуални услуги и на Хенди. Рей бил разведен четири пъти и имал две деца, включително неговата съучастничка и дъщеря Гленда „Джеси“ Джийн Рей.

Гленда се е опитала да предупреди ФБР за престъпната дейност на баща си през 1986 г.

Агентът на ФБР Дъг Белдън си спомня твърденията на Джеси Рей:

„Тя твърдеше, че Дейвид Паркър Рей е отвличал и измъчвал жени и ги е продавал на купувачи в Мексико. Обвиненията обаче бяха твърде неясни, за да може ФБР да направи арест. Тя все бързаше и се озърташе от страх някой да не я види или познае.“

„Камионът за играчки“ – оръдието на ужаса

През 1986 г. Дейвид Паркър Рей създава своята мобилна камера за изтезания, която той нарича „Toy Box“ („Камионът за играчки“). Това било ремарке, превърнато в садистичен затвор, оборудвано с уреди за мъчения, включително вериги, камшици, ножове и други инструменти. Вътре се намирали и аудио записи, с които той подготвял жертвите си за това, което ги очаква.

Според разследващите, Рей често работел в съучастие с приятелки и помагачи, които му помагали да отвлича жени. Той ги дрогирал с вещества като натриев тиопентал или фенциклидин, които водели до амнезия. След това ги изтезавал и изнасилвал, а в някои случаи ги убивал… Точният брой на неговите жертви остава неизвестен.

Разследването и арестът

Дейвид Паркър Рей бил заловен през 1999 г., когато една от неговите жертви, Синтия Вигил, успява да избяга. Тя била отвлечена, държана в „Камиона за играчки“ и подложена на изтезания в продължение на три дни. Вигил успяла да се освободи, след като открадва ключовете от белезниците си и избягва, потърсвайки помощ в близкия град.

Това шокиращо разкритие води до арестуването на Рей и началото на мащабно разследване. Властите намират дневници, в които той подробно описвал мъченията на над поне 50 жени. Въпреки че нямало физически доказателства за убийства, разследващите смятат, че броят на убитите от него жени е значителен.

Съдебният процес и присъдата

Дейвид Паркър Рей бе обвинен в множество престъпления, включително изнасилване, отвличане и изтезания. Тъй като липсвали тела на жертви, властите не успели да го осъдят за убийство. Той получи 224 години затвор за своите престъпления. Умира от инфаркт през 2002 г., само три години след осъждането си, без да разкрие пълния обхват на своите престъпления. Властите вярват и до днес, че може да има още десетки жертви, чиито съдби остават неизвестни.

Наследството на ужаса

Дейвид Паркър Рей остава в криминалната история като един от най-страховитите престъпници. Това е поредният пропуснат случай на ранна намеса при хора с психопатични наклонности и изтървани предупредителните знаци. Историята му служи и като предупреждение за мрачните страни на човешката природа и какво може да се случи, когато тези тъмни импулси не бъдат спрени навреме.

Ед Гейн-Касапина от Плейнфийлд, вдъхновението за убиеца в „Психо“