Скандал в науката: AI доказа – пръстовите отпечатъци не са уникални
100 години съдебна наивност под въпрос
Скандал в науката: AI доказа – пръстовите отпечатъци не са уникални
Преобръщат се 100 години криминалистика
В продължение на повече от век криминалистиката се гради върху един основен стълб – че пръстовият отпечатък е уникален като ДНК. Тази догма бе втъкана в десетки хиляди дела, съдебни експертизи, присъди и оправдателни решения. Но какво става, когато изкуственият интелект – непоканеният рушител на митове – постави под въпрос тази догма?
Добре дошли в бъдещето, където AI не само асистира следователи, но и поставя под съмнение основите, върху които те градят обвинения.
Разкритието, което смрази криминалистиката
Екип от Columbia Engineering, ръководен от професор Ход Липсън, заедно с Wenyao Xu от университета в Бъфало, инициира проект, който щеше да се сблъска челно с догмата на правосъдието.
Всичко започва, когато студентът Гейб Гуо решава да нахрани AI модел с 60 000 пръстови отпечатъка от публична база данни на американското правителство. Резултатът? Системата започва да идентифицира прилики между отпечатъци от различни пръсти на един и същ човек. И то с 77% точност.
Престъпно добро, нали?
Пръсти, които си приличат… повече, отколкото искаме да признаем
Противно на вярванията, AI моделът установява, че при определени комбинации, отпечатъци от различни пръсти могат да демонстрират подобни структури – завихряния, бримки и ъгли, които излизат извън класическите минуции, използвани от човешките експерти.
С други думи – не просто разклоненията и крайните точки са важни, а по-дълбоките модели, които до момента сме игнорирали.
Скандалът с научната съпротива
Когато екипът представя откритията си на традиционно криминалистично списание, реакцията е почти автоматична: „Невъзможно! Всеки отпечатък е уникален!“ – казва рецензентът.
Проектът е отхвърлен. Повторно. И отново.
Но екипът не се отказва. Упоритостта им накрая се отплаща – проучването е публикувано в престижното научно списание Science Advances.
„Ако това откритие е вярно – и вече знаем, че е – много стари случаи може да се преразгледат. А някои невинни хора – да бъдат оневинени“, казва Липсън, явно подготвен да потопи лодката на едновековна съдебна инерция.
Как AI вижда това, което ние не можем?
AI не използва класическите техники на съдебните експерти. Не го интересуват „минуциите“, не брои разклонения и ръбове като криминалисти от XIX век. Вместо това анализира цялостни визуални модели – геометрията, текстурата, разпределението на извивките в ядрото на отпечатъка.
И ето най-смущаващото: вижда повече, отколкото виждат хората.
Това ли е краят на „неоспоримото доказателство“?
Ако пръстовите отпечатъци вече не са толкова уникални, колкото сме вярвали, това поставя под въпрос редица съдебни решения.
Става дума не просто за наука, а за животи – за хора, които са осъдени въз основа на отпечатък, за разследвания, изградени около една предпоставка, която вече не издържа.
А сега си представете какво следва…
Какво ще стане, когато същият AI бъде обучен с милиони, а не с десетки хиляди отпечатъци? Ще открива връзки между местопрестъпления, ще намалява броя на заподозрените, ще осветява случаи, смятани за неразрешими.
Но най-важното – ще накара криминалистите да се замислят, а не просто да карат по утъпканата пътека.
Предстои съдебна революция
Откритието не означава, че трябва да зачеркнем пръстовите отпечатъци от уравнението, а че е време да преосмислим как ги използваме. И че изкуственият интелект не просто „копира“ човешкото знание – той е способен да ни покаже онова, което не сме искали да видим.
Финалът – или началото?
„Фактът, че студент без опит в съдебната медицина успя с помощта на AI да постави под съмнение едно столетно вярване – това е само началото“, заявява Липсън.
И предупреждава: „Очаквайте вълна от открития, водени не от експертите, а от онези, които просто се осмеляват да питат „Ами ако…?““
