Търговският диктат на Тръмп
Как се разпада светът, докато потребителят брои стотинки
Търговският диктат на Тръмп
Втората икономическа инвазия на Доналд Тръмп е тук. С нея не идват танкове, а мита, инфлация и глобален разпад. Докато Белият дом чертае граници с процентни ставки, светът се разпада по шевовете. А цената, разбира се, е чужда. Но кой всъщност я плаща?
Пролог от „Американската крепост“
Доналд Тръмп не вярва в икономика. Вярва в надмощие. За него глобалната търговия не е мрежа, а бойно поле. Вторият му мандат започна с най-логичния ход за човек, който бърка договорите с дуели – тотална митническа война. На думи – в защита на американския работник. На практика – в атака срещу всеки, който не е самият Тръмп.
Новите тарифи не просто пренаписват правилата на световната икономика. Те ги заличават. С химикал, наречен его.
Диагнозата: 10% за всички. 34% за Китай. 46% за Япония. И 100% неразбиране на реалността.
Механизмът е прост: глобалната търговия се обявява за несправедлива. После се облага. Без оглед на последствията. „Универсално“ мито от 10% за целия свят – за всеки един контейнер, който докосне американско пристанище. А за най-досадните партньори – наказателни проценти: 34% за Китай, 46% за Япония, 25% за Южна Корея, 20% за ЕС. Иронично, всички те – стратегически съюзници.
Това не е икономическа политика. Това е митническа джихадистика – с лозунги вместо логика.
Дипломация с касов апарат: Глобалната реакция
Пекин реагира като Пекин: с леден тон и с мита от 125%. Европейският съюз – с вежлив гняв и деликатни контрамерки. Канада – с трезв северен цинизъм и пакет от тарифи, специално насочени към емблематични американски продукти. Мексико пусна своя „План Б“. Япония, Индия, Южна Корея – всички преглъщат унижението, готвейки свои отговори.
Това не са просто ответни действия. Това е началото на разединена глобализация, където никой вече не вярва в неутралност. Светът не просто се отбранява – той започва да чертае нови оси на доверие. Без Вашингтон в центъра.
Пазарите се задъхват: Доверието вече не е валута
Инвеститорите не обичат изненади. А от Вашингтон валят. S&P 500 – надолу. NASDAQ – паника. Dow Jones – лашка се по линията на истерията.
Мега-корпорации губят милиарди от пазарната си стойност. Apple, Meta, Amazon са ударени право в сърцето – зависимостта от китайския и тайванския производствен цикъл ги превръща в заложници на всяка тарифна заповед. Технологичният сектор, уж флагман на американската доминация, сега е в плен на политически прищявки.
Когато икономическата политика се води през микрофон, капиталът изтича през всички фуги.
Веригите на доставки: Епидемия от сривове
Светът не е изграден за митнически граници. Той е изграден за микросекундна логистика. За интегрирани вериги. За ефективност. И когато всичко това се разбие в едноличната логика на търговски национализъм, започват прекъсвания. Забавяния. Оскъпявания.
Компаниите местят производства, но с какво темпо? Стоките поскъпват, но кой ги купува? Внезапно, глобалната икономика – този сложен, синхронизиран механизъм – започва да скърца и да затихва. Като двигател с източено масло.
Икономически протекционизъм ≠ национален интерес
Един от най-големите митове на ерата Тръмп е, че митата защитават местната икономика. Истината е далеч по-грозна. Митата създават временна илюзия за защита, докато в дългосрочен план убиват конкуренцията, иновацията и покупателната способност.
Фермерите губят пазари. Малкият бизнес е притиснат между поскъпнал внос и изчезващ клиент. Работни места не се връщат – инвестициите бягат. Глобалните вериги не се „репатрират“, те се разпадат. И всичко това, за да се каже, че Америка вече не търпи обиди. Но икономиката не слуша обидени. Слуша балансирани стимули и предвидима рамка.
Потребителят: Последната спирка на всяко безумие
Нека махнем романтиката. Истинският човек, който плаща цената, си ти.
Плащаш я в магазина. Плащаш я с инфлацията. Плащаш я с невъзможността да обновиш техниката си, да купиш нова кола или да задържиш служител. Плащаш я всеки път, когато външната политика стане вътрешна сметка.
Ако си в Европа – я плащаш с износ, който вече не намира пазар.
Няма значение дали се казваш Джон, Георги или Раджив. Когато свръхдържава обърка икономиката с оръжие, първо умира предвидимостта. После – стабилността. А накрая – ти.
Тръмп печели митинг. Светът губи икономика…
Възможно е Доналд Тръмп да вярва, че върши правилното. Но митата не са аргумент. Те са гилотина. В свят, в който успехът се гради върху свързаност, те са инструмент за разединение.
Проблемът е, че този разединен свят остава без лидер. САЩ отказват ролята. Китай има ресурс, но не и доверие. ЕС има ценности, но не и единен глас. И докато геополитическите пластове се местят, икономиката стене под товар, който никой не искаше, но всички ще носят.
А когато счупиш глобалната система, тя не се възстановява с декларации. И със сигурност не се възстановява с митнически войни.
Така че, ако търсите виновен, погледнете към президент, който обърка света със строителна площадка.
А ако търсите кой плаща? Погледнете в портфейла си…
