Половин София може да остане без снегопочистване на прага на зимата

Зимата пак ще ни изненада… София може и да се подготвя всяка година за зимата, но тази година зимата изглежда се готви за София. И го прави доста по-успешно. Докато температурите падат и първите по-сериозни снеговалежи се задават над града, половин столица е на път да влезе в най-студения сезон с изтичащи или вече изтекли договори за снегопочистване. Да, точно така – не след края на зимата, не през лятото, когато никой не мисли за сняг, а в самия момент, в който зимата започва да показва зъби.

Това е история от онези, които звучат като виц… Но… Става реалност за хората, които ще ходят по заледени тротоари, ще се чудят как да стигнат до работа, училище или да бутат количка към детската градина. Администрацията уверява от месеци, че градът е подготвен за зимния сезон. Само че реалността показва друго: договорите за снегопочистване в няколко ключови района на София просто… изтичат.

Договорен вакуум…

Първият студен душ дойде още в края на ноември, когато стана ясно, че районите Изгрев, Слатина и Подуяне остават без действащи договори. Точно там, където движението е интензивно, улиците – натоварени, а хората – много. След това към рисковата група се присъединиха още шест района, включително Център, Лозенец, Възраждане, Оборище, Студентски и Триадица, при които договорите изтичат в последната седмица на декември. Накрая остана „черешката на тортата“ – районите Надежда, Илинден и Сердика, при които договорите приключват около 7 януари, точно когато снегът става по-тежък, ледът – по-опасен, а поледиците – ежедневие.

Резултатът е тривиален, но опустошителен: огромна част от София може да се окаже без осигурено снегопочистване точно тогава, когато е най-нужно.

Административен хаос вместо зимна готовност

Как стигаме до тук? Не със снежна буря, очевидно… Не с природно бедствие. А с поредица от административни спънки, забавени обществени поръчки, обжалвания в КЗК и претенции между фирми и администрация. Процедури, започнали късно, завършили още по-късно, а някои — все още висящи. С други думи: зимата идва по разписание, администрацията – не.

И ако гражданите си представят, че снегопочистването може да се организира за една нощ, това е илюзия. То изисква техника, екипи, гориво, логистика, складове за сол, калциев хлорид, маршрути и денонощна готовност. Нищо от това не може да бъде импровизирано. Особено не когато половината град е без правно обвързващ договор, който да гарантира, че утре сутрин камионите ще тръгнат.

Ами, ако снегът дойде преди договорите?

Тук се крие най-големият риск. Ако падне сериозен сняг, общината може да разчита единствено на временно наемане на фирми, аварийни договори или импровизация. Всички тези варианти са по-скъпи, по-неефективни и с много по-нисък контрол. Това означава едно: наказанието за управленските грешки ще го платят гражданите – с нерви, време и инциденти.

Никой не забравя сутрините, в които градът замръзва в буквален смисъл. Падания, катастрофи, блокирани квартали, линейки, които не могат да минат, автобуси, заклещени в преспите. Това не е апокалипсис. Това е реалността в София при всяко подценяване на зимата. А тази година тя е подсилена от административен хаос, който увеличава риска многократно.

Кой ще носи отговорност?

Всяка страна – районни кметове, централна администрация, фирми по чистотата – сочи стрелки в различни посоки. Районите твърдят, че поръчките се бавят отгоре. Централната власт казва, че поръчките са блокирани от жалби. Фирмите пък настояват, че условията са нереалистични. И така се получава класическият български сюжет, в който отговорност има, но няма виновни.

А снегът? Той не чака обвиненията да се изяснят. Природата не подава жалби. Не изчаква решения. Не се интересува от административни срокове. Затова най-абсурдното в тази история не е, че договорите изтичат. Абсурдното е че изтичат точно тогава, когато са най-необходими.

И ако половин София наистина остане без снегопочистване, това няма да е резултат от лютата зима. Ще е следствие на слаба организация.