Правителството изтегли Бюджет 2026

Само българската политика може да произведе такъв сюжет: правителството брани Бюджет 2026 като свещена реликва до вторник вечер… а в сряда сутрин го изтегля със скорост, достойна за Формула 1.

Официалното обяснение? „Нужда от консенсус.“ Неофициалното, но далеч по-достоверно: правителството усети приближаващата буря, чу скандиращите тълпи и реши да вдигне бялото знаме навреме.

Това не беше корекция. Това беше политическа капитулация с VIP пропуск.

Как стигнахме до тук?

Проектобюджетът за 2026 г. беше представен като „стабилна рамка“, „евроориентиран документ“ и „най-работещият вариант“.
На практика обаче съдържаше:

– по-високи осигуровки,
– по-висок данък върху дивидента,
– рекорден лимит за нов държавен дълг,
– и дефицит, който звучеше като хъркане на разпадаща се система.

С други думи: подобрено издание на добре познатия модел „Всички плащат, никой не печели“.

На теория държавата очакваше хората да ръкопляскат. На практика… улицата избухна.

Протестите — диагнозата, която никой не искаше да чуе

Хиляди в цялата страна, блокади, сблъсъци, напрежение. Въздухът миришеше не на „социален диалог“, а на масова нетърпимост, стигнала критичната точка.

Протестиращите не излязоха, защото някой им каза. Излязоха, защото:

– животът им става по-скъп,
– държавата не спира да ги товари,
– и бюджетът изглеждаше като лош виц, разказан в най-неподходящия момент.

Когато властта видя, че протестите не са „еднодневна статистика“, а много сериозна заплаха, започна да избледнява увереността, а някои кресла в МС вероятно станаха неудобни.

И тук дойде моментът на „историческата“ смелост — оттеглянето

Правителството обяви, че изтегля проектобюджета, бюджета на НЗОК и бюджета на ДОО.
Изведнъж – „нова процедура“, „нов процес“, „нови преговори“.
Едва ли е случайно, че всичко това се случи часове след ескалиралите протести.

Да, нарекоха го консенсус. Но истината е проста: политическият натиск от улицата беше по-силен от политическата арогантност.

Ще има ли „нов бюджет“ или просто нова опаковка?

Сега обещават:
– преговори с бизнеса,
– преговори със синдикатите,
– преразглеждане на мерки,
– „съобразяване със социалната среда“,
– бюджет, който „ще бъде чут от всички“.

С други думи: рестарт на политическия театър, но със същите актьори.

Истината е, че властта не се промени. Промени се единствено страхът ѝ — и то след кадри на сблъсъци, свистящи сирени и изведени граждани.

Нека не се лъжем: новият бюджет може да бъде по-мек, но не и по-различен, ако стратегическото мислене остане заместено от импровизация.

Големият въпрос: какво ще последва?

Свалянето на бюджета е победа — но само в първата битка. Истинската ще бъде, когато се появи следващият проект.

И сценариите са два:

1. Бюджет 2.0, пакетирана версия на стария, но с по-приятна реторика.
2. Реална реформа, която няма да бъде написана от чиновници, а от натиск отвън — бизнеса, гражданите и политическия риск.

В момента сме в междинна зона — властта е в отбранителна позиция, а протестите показаха, че обществото вече не е готово да търпи.

---