Проказа плъзна в Румъния и Хърватия!
Проказата е една от онези болести, които цивилизацията смяташе за окончателно победени. Думи като „изолация“, „стигма“ и „страх“ звучат като от пожълтели учебници по история. И точно затова новините от Румъния и Хърватия, малко като, че ли ни попритесниха – не защото Европа е изправена пред епидемия, а защото напомнят колко крехка е илюзията за абсолютна медицинска сигурност.
След регистрирани случаи на проказа на Балканите, темата внезапно се върна в новинарския дневен ред. Българското Министерство на здравеопазването побърза да успокои обществото: към момента няма риск от разпространение на инфекцията у нас. Лекарите са категорични – заболяването е лечимо и контролируемо. Но зад официалното спокойствие стоят факти, които заслужават по-внимателен поглед.
Случаят в Хърватия: как една диагноза раздвижи държавата?
В Хърватия проказа беше доказана при работник от Непал, който е пристигнал със семейството си в Сплит преди около две години. Случаят веднага привлече вниманието на здравните власти и медиите – не толкова заради медицинския риск, колкото заради въпросите, които поставя пред системата.
„Заболяването е хронично, не е силно заразно и не представлява риск за по-широкото население“, заяви доц. Мирела Павичич-Ивелия, ръководител на Клиниката по инфекциозни болести в Университетския клиничен център в Сплит. По думите ѝ, лечението с антибиотици продължава няколко месеца, а още скоро след началото на терапията пациентът престава да бъде заразен за околните.
Въпреки това хърватските власти реагираха бързо. Здравният министър Ирена Хърстич обяви, че се подготвят промени в наредбата за здравните документи на чуждестранните работници. Целта е всеки да разполага с медицинско досие и доказателство за ваксинационния си статус – мярка, която ясно показва, че темата излиза извън рамките на единичен случай и засяга цяла Европа.
Масло в огъня…
Случаите в Румъния допълнително наляха масло в огъня. Балканите са регион с интензивна миграция, сезонна заетост и постоянен обмен на хора. Това не означава автоматично здравна заплаха, но означава едно – системите трябва да са нащрек.
Проказата, известна още като болест на Хансен, не се разпространява лесно. За предаване е необходим продължителен, много близък контакт. Това изключва сценарии за бързо „плъзване“ в класическия епидемичен смисъл. И все пак самият факт, че заболяване, смятано за изкоренено в Европа, отново се появява в новините, е тревожен сигнал.
България се е сблъсквала с проказата – и се е справяла
Макар да звучи като нещо далечно, проказата не е напълно непозната и в България. Преди няколко години в София е лекуван пациент с внесена форма на заболяването.
„Имахме африканец с кожна, туберколоидна форма на проказа. Човекът беше напълно излекуван“, разказва доц. Трифон Вълков, завеждащ клиника в СБАЛИПБ „проф. Иван Киров“.
Последните официално докладвани случаи у нас са от 1993 година. Оттогава насам България не фигурира в статистиката за проказа – факт, който не е плод на късмет, а на ваксинационна политика и работещ контрол.
Какво всъщност знаем за предаването на проказата?
Медицината все още не е дала абсолютно окончателен отговор на въпроса как точно се предава заболяването. Съществуват хипотези за капков път при много продължителен контакт, както и за участие на определени животински резервоари в други части на света.
„Едно обаче е сигурно – рискът от епидемии практически не съществува“, категоричен е доц. Вълков. Това е и причината случаите да се третират индивидуално, а не като обществена заплаха.
Допълнителен защитен фактор е БЦЖ ваксината срещу туберкулоза, за която се счита, че осигурява кръстосана защита срещу проказа. В държави като България, където ваксинационното покритие е традиционно високо, това има значение.
Защо тези новини ни стряскат повече, отколкото трябва?
Проказата плаши не заради медицинската си сила, а заради символиката си. Тя е спомен за времена, когато болестта означаваше изолация и социална смърт. Днес реалността е различна – антибиотици, ранна диагностика и контрол.
