Трагедията на смърчовите гори на Витоша…

Докато в България горите не се управляват чрез професионални лесовъдски практики, а чрез еко-популизъм, нищо добро не ги очаква… Лесозащитата е система от мерки за опазване и устойчиво управление на горите. Тя не трябва да се използва за политически цели или за обществени поръчки на външни НПО.

Историята на Витоша

Витоша е една от най-известните планини в България и символ на природното наследство на страната. Намира се непосредствено южно от София и е първата планина в България, обявена за природен парк. Природен парк „Витоша“ е създаден през 1934 г., с цел опазване на уникалната флора и фауна, както и на смърчовите гори, които тогава са били едни от най-запазените в страната.

През 19-ти и началото на 20-ти век Витоша става обект на интерес за научни изследвания и планинарски туризъм. В началото на века са изградени първите пътеки и заслони, а планината бързо се превръща в любимо място за софийските граждани. Витоша е известна с разнообразните си екосистеми – смърчови и борови гори, горски поляни, реки, водопади и алпийски ливади.

След създаването на парка през 1934 г. се въвеждат стриктни правила за опазване на гората. Забранява се безконтролното сечене на дървета, ловът е ограничен, а научните изследвания започват да документират богатото биологично разнообразие. Смърчовите гори на Витоша, особено в резервата „Бистришко бранище“, стават символ на устойчивото лесовъдство и природозащитната мисия на страната.

През 20-ти век планината преживява различни предизвикателства…

Щорм и грешни решения

През май 2001 г. силен щорм поваля хиляди смърчови дървета в резервата „Бистришко бранище“ и в района на Офелиите. Засегната е площ от около 600 декара. Експертен съвет препоръчва падналата дървесина да се изнесе или поне кората да се обели, за да се предотврати масовото разпространение на корояда-типограф.

Препоръките не са изпълнени...

По това време директор на Природен парк „Витоша“ е Тома Белев – длъжност, която заема от 1999 до 2012 г. По негов натиск и с активното участие на еколога Андрей Ковачев, както и на други представители на екологични организации, експертните препоръки не са изпълнени. След масирана медийна кампания, призиви за протести и гражданско неподчинение, се налага тезата, че всякаква намеса би била „човешко посегателство“ върху резервата. Решението е да не се предприема нищо. Нито едно паднало дърво не е изнесено. Нито кората им е обелена. Аргументът е, че „гората сама ще се справи“.

Това не се случва…

Короядът-типограф се развива с изключителна скорост. От първоначално засегнатите 600 декара заразата се разраства до над 12 000 декара. Горите в най-високите части на Витоша, около Алеко, Златните мостове и Офелиите, са унищожени. В резервата „Бистришко бранище“ почти няма живи смърчови дървета. Повече от 20 години гората се опитва да се възстанови.

Процесът е обяснен просто: от едно семейство корояди се развиват около 60 ларви. За 1–2 месеца те се превръщат във възрастни насекоми. Следващото поколение се развива в геометрична прогресия. В рамките на година от едно заразено дърво могат да бъдат нападнати до 10 000 нови.

Последиците се усещат в цялата планина. Короядът достига ниските части на Витоша – Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница. Изсъхналите гори се виждат дори от пътя от Благоевград към София. През 2015 г. е регистриран втори пик на заразата, която засяга и Рила. През 2017 г. короядът достига резиденция „Бояна“. Над 500 дървета са отсечени. След няколко години заразата вече е установена в Южния парк и Борисовата градина в София.

Короядът и мащабът на бедствието

Короядът-типограф се развива с изключителна скорост. От първоначално засегнатите 600 декара заразата се разраства до над 12 000 декара. Горите в най-високите части на Витоша, около Алеко, Златните мостове и Офелиите, са унищожени. В резервата „Бистришко бранище“ почти няма живи смърчови дървета. Повече от 20 години гората се опитва да се възстанови.

Процесът е обяснен просто: от едно семейство корояди се развиват около 60 ларви. За 1–2 месеца те се превръщат във възрастни насекоми. Следващото поколение се развива в геометрична прогресия. В рамките на година от едно заразено дърво могат да бъдат нападнати до 10 000 нови.

Последствия за планината и града

Последиците се усещат в цялата планина. Короядът достига ниските части на Витоша – Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница. Изсъхналите гори се виждат дори от пътя от Благоевград към София. През 2015 г. е регистриран втори пик на заразата, която засяга и Рила. През 2017 г. короядът достига резиденция „Бояна“. Над 500 дървета са отсечени. След няколко години заразата вече е установена в Южния парк и Борисовата градина в София.

Урокът

Случаят с Витоша е урок за всички. Лесозащитата не е лозунг. Тя е наука, практика и отговорност. Българското лесовъдство има над 120-годишна традиция. То е създавало устойчиви гори много преди появата на съвременния „еко активизъм“. Докато решенията се вземат под натиск и популизъм, резултатът е същият – изсъхнали дървета, унищожени смърчови гори и загубено национално богатство.

До днес, през 2026 г., директор на Природен парк „Витоша“ е инж. Севдалина Димитрова. Тя търси решение за създалата се ситуация и за устойчивото бъдеще на планината. Опитът и професионализмът на лесовъдите остават ключови за възстановяването на смърчовите гори.