ЕСПЧ осъди България: Ще платим 578 000 евро за съборените незаконни бараки на малцинствата

АВТОР: Руслана ПЕТРОВА

Как незаконни бараки върху общинска земя се превърнаха в дълг за 578 000 евро към България? Остава ли държавата свободна да прилага собствения си закон, или правата на нарушителя отново се оказаха по-скъпи от правата на изрядния данъкоплатец?

Незаконни бараки, напълно законно обезщетение…

Европейският съд по правата на човека осъди България заради събарянето на ромско селище в покрайнините на София през август 2023 г. Решението е по делото „Алексиева и други срещу България“, заведено от 56 български граждани. Съдът присъди по 10 000 евро на всеки жалбоподател. Към общо 560 000 евро обезщетения се добавят още 18 000 евро за съдебни разноски.

Крайната сума е 578 000 евро…

Постройките са били незаконни. Земята не е принадлежала на обитателите им. Не са представени документи, превръщащи бараките в законни жилища. Въпреки това България ще трябва да плати, защото е загубила спора не за собствеността, а за начина, по който е приложила закона.

Това е юридическото обяснение. Общественият въпрос е по-груб: докъде могат да бъдат разширявани правата на нарушителя, преди законът да започне да наказва предимно онзи, който го спазва?

ЕСПЧ не призна собственост, но присъди по 10 000 евро

Съдът в Страсбург установи нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава личния и семейния живот и дома. ЕСПЧ не обяви жалбоподателите за собственици на земята. Не узакони бараките. Не постанови, че върху общински терен може да се строи без разрешение.

Съдиите обаче приеха, че обитателите не са били включени ефективно в процедурата по издаване и изпълнение на заповедите за събаряне. Според решението те многократно са опитвали да получат документите, но са се сдобили с копия едва след изпълнението им. Много от жалбоподателите са поискали съдебно спиране на акцията, а четирима са потърсили съдебен контрол върху заповедите. Тези действия не са им осигурили защита преди разрушаването.

Следователно България не е осъдена, защото е посегнала на законна собственост. Осъдена е, защото не е дала достатъчна възможност на незаконните обитатели да оспорят премахването на незаконните постройки… Разликата вероятно е огромна за юристите. За данъкоплатеца резултатът е 578 000 евро.

ЕСПЧ не установи дискриминация

В решението има важен факт: България не е осъдена за дискриминация.

Жалбоподателите са се позовали и на член 14 от Конвенцията, който забранява дискриминацията, както и на член 3, свързан със забраната на нечовешкото или унизително отношение. ЕСПЧ не е установил нарушения по тези текстове. Това означава, че държавата не е призната за виновна, защото е разрушила селище, обитавано от роми. Нарушението е свързано с процедурата и правото на личен и семеен живот.

Етническият произход не е разрешително за незаконно строителство. Не създава собственост, не отменя общинските правила и не превръща завзетия терен в подарък. На теория законът е един за всички. На практика обаче принадлежността към уязвима група добавя още защити, още задължения за държавата и, както се вижда, още един дълг на гърба на обществото…

Право на дом върху чужда земя

Европейската конвенция не съдържа право човек да завземе чужд терен, да построи барака без разрешение и да остане там завинаги. Понятието „дом“ в практиката на ЕСПЧ обаче не зависи изцяло от нотариалния акт. Ако човек е живял достатъчно дълго на дадено място, Съдът може да го разглежда като негов дом за целите на член 8 — дори постройката да е незаконна и земята да принадлежи на друг.

Получава се абсурд, който е юридически издържан, но обществено трудно смилаем: нямаш право да построиш сградата, нямаш право върху земята, но държавата пак може да се окаже длъжна да ти плати, след като премахне незаконното положение.

Това не означава буквално, че утре някой може да влезе в частния ви дом, да ви изгони и после вие да му платите. Подобно нахлуване би било посегателство срещу собствеността и неприкосновеността на жилището. Но посоката на тревожния въпрос остава: когато едно незаконно положение бъде търпяно достатъчно дълго, започва ли то да произвежда повече права от законното?

За изрядния гражданин има такси, разрешителни и санкции

Законният собственик купува земята. Плаща нотариални такси, данъци, проекти, строителни разрешения и присъединяване към инфраструктурата. Ако наруши одобрените книжа, държавата може да го глоби и да разпореди премахване. При незаконните селища същата държава често наблюдава с години как върху общинска земя се появяват нови бараки. Не спира строителството в началото, не контролира разширяването и не решава социалния проблем.

Когато най-сетне реши да приложи закона, вече има семейства, деца и хора, изградили трайна връзка с мястото. Собствеността се сблъсква с правото на дом, а дългът пада върху граждани, които нямат нищо общо нито със завземането, нито с административния провал.

За един гражданин незаконната пристройка е нарушение. За група незаконни постройки, търпени достатъчно дълго, същото нарушение се превръща в социален казус, международно дело и обезщетение от над половин милион евро.

Малцинственият статут не може да бъде индулгенция

Правата на малцинствата са защита срещу дискриминация и колективно преследване. Те не могат да бъдат разрешение за нарушаване на закона или автоматичен имунитет срещу последиците от незаконни действия. Държавата е длъжна да пази човешкото достойнство. Но е длъжна да защитава и собствеността, обществения ред и равенството пред закона.

Ако незаконна постройка не може да бъде премахната без предварително уведомяване и съдебен контрол, процедурата трябва да бъде спазена. Ако в нея живеят деца, болни или възрастни хора, властите трябва да оценят конкретния риск. Но социалната помощ и собствеността са различни неща. Общината може да предложи временен подслон, без да признава право върху завзетата земя. Може да защити децата, без да превръща незаконната барака в неприкосновен имот. Когато тази граница бъде размита, в обществото остава усещането, че едни плащат, за да спазват правилата, а други получават обезщетение, след като са ги нарушили.

Остава ли държавата с вързани ръце

Решението на ЕСПЧ не забранява на България да премахва незаконни постройки. То прави премахването по-трудно, по-бавно и потенциално много по-скъпо, когато засегнатите хора определят постройката като свой единствен дом. Държавата обаче сама се поставя в тази позиция, когато допуска незаконното строителство да се разраства с години.

Ако общината спира всяка нова постройка още в началото, връчва актовете навреме и осигурява реален съдебен контрол, рискът от осъдително решение намалява. Ако чака бараките да се превърнат в селище и после влиза с багери, резултатът е познат: постройките изчезват, проблемът остава, делото стига до Страсбург, а фактурата — до данъкоплатеца.

578 000 евро, но без лична отговорност

Присъдените по 10 000 евро на 56 души означават 560 000 евро обезщетения. С още 18 000 евро съдебни разноски сумата достига 578 000 евро. Тези пари няма да бъдат платени лично от чиновниците, провалили процедурата. Няма да бъдат удържани от хората, позволили незаконното селище да се разраства. Няма да излязат и от бюджета на политическа партия.

Ще бъдат платени от държавата — тоест от всички данъкоплатци…

България получава най-лошото от двата свята: незаконните бараки са съборени, социалният проблем не е решен, а бившите им обитатели трябва да получат повече от половин милион евро… Човешките права трябва да защитават всеки от произвол. Но когато защитата на човека започне да изглежда като награда за дългогодишно незаконно положение, законността се превръща в скъпо задължение предимно за изрядните…