Криминални досиетаРазследвания

Случаят „Дятлов“

Случаят „Дятлов“

Добре дошли в Планината на мъртвите.

В средата на миналия век мистериозна и жестока трагедия, случила се на територията на северен Урал, белязва по ужасяващ начин световната история.

Случаят „Дятлов“ е един от най-загадъчните и мистериозни произшествия в историята на съвременното Руско планинско изкачване. Проектът на изследователска група, е бил изкачването на върха на Ортен-Сяхил, един от най-високите в Баширт. Групата била съставена основно от студенти от Уралски политехнически институт на името на Дятлов.

Водачът на групата бил Игор Дятлов.

Останалите: Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол / Николас Тхибеукс – Бригноллел/, Александър Золотаров и Юри Юдин.

През февруари 1959 г. групата тръгнала на експедиция, която се очаквало да е в планината около три седмици…

На 25 януари 1959 г. десетима младежи – студенти и наскоро завършили инженери от някогашния Съветски уралски политехнически институт в град Свердловск (днес Екатерининбург), се качили на влак. Целта на експедицията е да се достигне връх Отортен, намиращ се на 10 км. северно от мястото на инцидента. Този маршрут през месец февруари е оценен на трета категория, тоест с най-висока трудност. Всички членове на групата са били обучени скиори и имали опит с преминаването на дълги планински преходи.

Местоположение на прохода Дятлов в Русия.

Експедицията

Всички са пристигнали с влак в град Ивдел рано сутринта на 25 януари 1959 г. След това хванали камион до селцето Вижай. Те прекарали нощта там, като изяли голямо количество хляб, който да поддържа енергията им по време на изкачване на следващия ден.

На 27 януари започват похода си към връх Отортен от Вижай. На следващия ден един от членовете на групата, Юрий Юдин, който страдал от няколко хронични болести, включително ревматизъм и вродена сърдечна болест ги изоставил поради болка в коляното. Останалите девет души продължили похода.

Дневниците и фотоапаратите, открити при последното им място на лагеруване, позволили да се проследи маршрута на групата

На 31 януари групата достигнала ръба на високопланинския район и започнала подготовка за интензивно изкачване. В една от гористите долини те оставили храна и екипировка, които щели да използват по пътя си на връщане. На 1 февруари групата започнала да преминава през прохода. Те планирали да го преминат и да направят лагер от другата му страна. Но поради влошаващите се метеорологични условия – снеговалеж и намалена видимост, те загубили посока и се отклонили на запад към върха на хребета Холатчахъл. Когато осъзнали грешката си, планинарите решили да спрат и да направят лагер на склона на планината. Вместо да се придвижат още 1,5 км. надолу към гористия район, който би предоставил някаква защита от лошото време. Според Юдин, Дятлов е постъпил така, за да не изгуби изкачената височина или за да тренира лагеруване на планински склон.

Около 12 февруари се очаквало Дятлов да съобщи с телеграма до Вижай за успешния финал на експедицията. 

Игор Дятлов споделил с Юдин по-рано, че очаквал походът да им отнеме повече време. Заради това, когато 12-ти минал без съобщение от Дятлов, нямало реакция. Отделно забавянията от няколко дни са сравнително чести за такива трудни експедиции. На 20 февруари роднините на планинарите поискали да се започне спасителна операция. Ръководителят на института изпратил първите спасителни групи, съставени от студенти доброволци и учители. По-късно се включили армията и полицията, осигурявайки самолети и хеликоптери.

На 26 февруари е открит изоставеният и силно повреден лагер на Холатчахъл. Той озадачил хората. Студентът, който го открива, Михаил Шаравин, споделя, че палатката е била съборена наполовина и покрита със сняг. Тя е празна, а всичките принадлежности на групата са оставени в нея.

Намерената от спасителите палатка на 26 февруари 1959 г.

Следи от стъпки водели към близката гора, където се губели, сякаш нещо е вдигнало човека и го е отнесло. На около 500 метра навътре сред дърветата, до висок бор, са открити останки от огън и две от телата – на Кривонищенко и Дорошенко. Двамата били боси и само по бельо. Клоните на бора били счупени на височина от близо 4- 5 метра. Тестове по-късно установили, че откритата по кората на дървото кожа е на двамата скиори. Сякаш са бягали от нещо, което ги е принудило да се качат на 4-5 м. височина на дървото и ги е свалило на сила от там. Като от това са останали кожни следи по бора.

Разследването установило, че палатката е била разрязана отвътре. Намерени са 8-9 чифта стъпки. Интересното е, че са оставени от чорапи или боси крака, които водят надолу към близката гора, на 1,5 км. североизточно.

По това време температурата навън е била между −25 и −30 °C

Между бора и лагера са намерени още три тела. Тези на Дятлов, Колмогорова и Слободин в пози, подсказващи, че те са се връщали към палатката. Те са намерени поотделно, отдалечени един от друг.

Образувано е следствие веднага след откриването на първите пет тела. Първите два трупа, са на Дятлов – по гръб и прикрил лицето си с ръце- и Колмогорова – в пряспа кървав сняг. Слободин – с травма на главата, за която лекарите обаче твърдят, че не е смъртоносна. Медицинската експертиза не открива травми, които биха могли да доведат до смърт, поради което заключва, че всички са умрели от хипотермия. Слободин има малка фрактура на черепа, но недостатъчна, за да бъде фатална.

Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Открити са на 4 май 1959 г., под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. За разлика от другите, по телата на някои от тях имало множество наранявания.

Разследването на четири тела, намерени през май, обаче, променят наратива на инцидента. Трима от планинарите са с фатални травми. Тибо-Бриньол е с тежка черепна травма, а Дубинина и Золотарьов са с тежки гръдни травми.

Тибо-Бриньол, също както Слободин, имал черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гърдите на Золотарев и Дубинина били смачкани, което е причинило масивни вътрешни наранявания. Езикът на момичето бил откъснат из основа. Физически наранявания по тялото на Колватов не са открити, а причината за смъртта му е констатирана като следствие от измръзване.

Патоанатомът извършил всички прегледи – д-р Борис Возрождений споделя:

” Нужната сила да се нанесат подобни травми е изключително голяма. Като при автомобилна катастрофа. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от непреодолима неизвестна сила. Разследването официално е приключено през май 1959 г. поради липса на обвиняема страна, а случаят е засекретен от съветските служби. Може да е всичко! Лавина, която някак си е изчезнала, НЛО, военни, диви животни… или нещо свръхестествено! ”


Четирите тела от дефилето имат поражения по меките тъкани на главата. Дубинина е без език, очи, част от устните, част от кожата по лицето и част от черепа. Золотарьов е с извадени очи, а Колеватов е без вежди. Експертизата заключва, че тези травми са нанесени след настъпване на смъртта.

Първоначално се подозира, че местните манси са нападнали и убили групата

Разпитани са няколко манси. Разследването обаче сочи, че естеството на смъртта им не подкрепя тази хипотеза, тъй като са намерени единствено следите на планинарите.

Кои са мансите?

Мансите (наричани в миналото вогули) са угърски народ, обитаващ Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра (Тюменска област) в Русия. Говорят мансийски език, част от уралското езиково семейство, но вследствие асимилацията на руснаците. В днешно време 60% от тях използват руски в ежедневието. В окръга, хантийският и мансийският езици имат официален статут наред с руския.

Към 2010 г. населението на мансите възлиза на около 12 500 души. Предците на мансите населяват областите на запад от Урал. Находки от техните поселения са открити в околността на град Перм.

През първото хилядолетие пр.н.е. мигрират в Западен Сибир, където се асимилират с местните жители. Според други изследвания, те произлизат от южните части на Уралската степ и се придвижват до днешното им местоположение около 500 г. от н.е.

Мансите поддържат контакт с руската държава поне от 16 век, когато по-голямата част от Западен Сибир попада под руски контрол благодарение на Ермак Тимофеевич. Поради по-големият им досег с руската и после съветската власт, те като цяло са по-асимилирани в сравнение със северните си съседи, хантите. През 18 век започват приемат християнството.

Основният поминък на мансите са ловът, риболовът, еленовъдството и земеделието. Живеят във вид палатки, наречени чум.

Изключително недоверчиви, териториални и не желаещи да се приобщят към забързания и уж цивилизован свяат на нашето време. Това са племена, където времето е спряло и живеят така, както са живяли предците им.

На журналистите е предоставена следната информация относно намерените улики:

  • Температурата в планината на 2 февруари 1959 г. била около – 30°С. Жертвите са били боси и облечени само частично. При положение, че всички членове на групата са били опитни скиори, това потвърждава съмненията, че те са били силно изплашени от нещо.
  • Някои от членовете на групата били облечени с дрехи на други от тях, а не със собствените си.
  • Няма признаци за присъствието на други хора наблизо.
  • Палатката е била разкъсана отвътре.
  • Жертвите са умрели 6 – 8 часа след последното им хранене.
  • Всички членове на групата са напуснали лагера по свое желание, пеша.
  • Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите.
  • Не може да става въпрос за убийство, тъй като силата на ударите е била твърде голяма, докато същевременно е запазила меките тъкани.
  • При погребенията близките им забелязали, че кожата им била придобила кафяв оттенък. Косите им били изгубили естествената си пигментация – имали сивкаво-бял цвят.
  • Направено е заключение, че планинарите са загинали вследствие „неустоима естествена сила“.

Разследването официално е закрито през май 1959 г., поради липсата на виновна страна, а файловете му са засекретени и архивирани.

През февруари 2019 г. руските власти възобновяват разследването на инцидента. Като разглеждат само три възможни обяснения, всичките свързани с метеорологични явления.

Предположения:

Версиите за смъртта на деветимата скиори са изключително разнообразни и будят много въпроси.

Местни племена:

Първата версия, която се разследва официално, е тази за нападение от сибирската народност Манси, които обитават тези земи. Хипотезата обаче бързо е отхвърлена поради липса на чужди следи в района на инцидента.

Лавинна опасност:

Версия, която е отхвърлена още по-бързо. Дори и първоначално скиорите да са избягали заради това, че им се е причуло идването на лавина, то много скоро са щели да осъзнаят, че няма нищо такова и да се върнат обратно. Но те не са го направили…

Извънземна атака:

Според Лев Иванов, който е бил един от водещите инспектори, разследващи случая, има съобщения за наблюдавани летящи сфери през февруари и март 1959 г. в този и в други райони. Нещо повече, в предполагаемата нощ на трагедията, на около 50 км. на юг от групата на Дятлов, се е намирала друга експедиция. Те твърдели, че са видели на север оранжеви сфери да летят през нощта. Никой не дава и точно обяснение какво е изобразено на последния 33-ти кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Едни застават зад мнението, че това е летящ в небето обект, други твърдят, че снимката е направена случайно в палатката.

Военен експеримент:

Най-голям привърженик на тази теория е бил единственият оцелял от групата – Юри Юдин. Той се отказал от прехода още на първия ден. Той вярвал, че приятелите му са влезли в тайна военна зона и затова са заплатили с живота си. Когато от мястото на трагедията били събрани всички вещи, той бил помолен да помогне на разследващите да установят кое на кого принадлежи. Той твърдял, че видял парче плат, приличащо на част от военна униформа, очила и чифт ски, които не принадлежали на никого от групата.

До края на живота си Юдин твърдял, че е виждал документи, според които военните са започнали разследване още преди лагерът да бъде открит от спасителните екипи. Както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване. Това обаче не е отразено в никой документ. Твърди се, че в района са намерени метални отломки, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.

Съществуват и други версии, предполагащи нападение от сибирски снежен човек. избягали затворници. Дори сбиване между членове на групата, алкохол (намерен в палатката), довел до трагична пиянска нощ и много други.

Можем да гадаем безкрайно. Но истината е, че 56 години по-късно няма официална версия, обясняваща мистериозната смърт на деветимата младежи. Случилото се остава един от най-страховитите инциденти на XX век.

Случаят „Дятлов“ отново отворен!

През 2021 г. двама швейцарски изследователи за първи път представиха данни, сочещи вероятността странно малка, забавена лавина да е била отговорна за ужасяващите наранявания и смъртта на девет опитни туристи. Които никога не са се завърнали от планирано приключение от 200 мили в руските Уралски планини през зимата на 1959 г. Три последващи експедиции оттогава потвърдиха своите предположения за смъртоносното — и позорно — събитие.

В разгара на зимата

В резултат на подновения медиен интерес и широко разпространените странни хипотези, руските власти наскоро преразглеждат случая около инцидента на прохода Дятлов. Заключват, през 2019 г. , че лавина е основна причина за деветте смъртни случая. В доклада обаче липсвали ключови научни подробности, включително ясно обяснение как може да се е случила лавина. Без дори да са останали документирани доказателства за нейното възникване. Това доведе до продължаващи съмнения около привидно лъскавото обяснение от правителство, отдавна известно с липсата на прозрачност.

Мнозина твърдяха, че теорията за лавината, предложена първоначално през 1959 г., все още не изглежда да се подрежда:

  • палатката на екипа била в снега на склон с наклон, изглеждащ твърде лек, за да позволи лавина.
  • През нощта срещу 1 февруари не е имало снеговалеж, който да увеличи тежестта на снежната тежест върху ската и да предизвика срутване.
  • Повечето от нараняванията, подобни на тъп предмет, и някои от уврежданията на меките тъкани са нетипични за тези, причинени от лавини. Жертвите обикновено се задушават.

И ако е паднала лавина, защо е имало пауза от най-малко девет часа?

Това любопитно забавяне предизвикало особен интерес за Александър Пузрин, геотехнически инженер в ETH Zürich. Това е един от федералните технологични институти на Швейцария. Той наскоро публикува статия, обясняваща как, колкото и странно да изглежда, едно земетресение може да предизвика лавина с интервал от няколко минути до няколко часа между двете събития. Докато Пузрин израства в Русия, той научава за историята с прохода Дятлов едва преди десетилетие. Той останал очарован от скандалния инцидент и от това, което може да го е причинило, но бил разбираемо предпазлив да се заеме с въпроса сам.

Йохан Гауме, ръководител на лабораторията за симулация на снежна лавина в EPFL, друг швейцарски федерален технически институт в Лозана, се запознава с Пузрин около времето на руското разследване през 2019 г. на случилото се в прохода Дятлов. Подозирайки, че проблемът със забавянето на лавината е един от ключовете за разрешаването на мистерията, те се обединили, за да създадат аналитични модели и компютърни симулации, за да се опитат да повторят обърканите часове, които откраднали живота на алпинистите.

Научното изследване получило и допълнителна полза от съпругата на Пузрин, която е рускиня. „Когато й казах, че работя върху мистерията на Дятлов, за първи път тя ме погледна с истинско уважение“, казва той.

Противодействие на контрааргументите

Аргументът за плиткия склон срещу лавината бил разгледан рано. Оказало се, че в крайна сметка не е чак толкова плитък. Вълнообразната топография на Kholat Saykhl, покрита със снеговалеж, прави склона да изглежда лек, но всъщност наклонът е по-близо до 30 градуса. Това е и минималното изискване за много лавини. Доклади, датиращи от първоначалното проучване на обекта, също описват долен снежен слой на планината, който не се е слепил, осигурявайки слаба, хлъзгава основа, върху която много сняг може лесно да се плъзне.

„Местната топография им изигра номер.“

– казва Пузрин.

След това следва въпросът за снежната маса. Разрезът, който екипът направил в снега, за да разпъне палатката си, дестабилизирал склона, но трябвало да се е събрал допълнителен сняг, преди да може да се случи лавина. Метеорологичните прогнози от Главната геофизична обсерватория Воейков в Санкт Петербург подкрепят предположенията на изследователите, че почти пет фута сняг е покрил палатката, с ветрове, духащи до 25 мили в час.

В дневниците на групата Дяталов също се отбелязва, че е имало много силни ветрове.

Вероятно това са били катабатични ветрове — тежки купчини студен въздух, които донесли големи количества сняг от по-високо надолу към къмпинга. По този начин увеличавайки натоварването върху и без това несигурния склон и обяснявайки деветчасовото забавяне между снеговалежите и лавината.

Компютърните симулации на изследователите показали, че лавината на Kholat Saykhl не би била огромна, може би включваща блок от ледена материя с дължина само 4,5 метра, горе-долу с размерите на SUV. Малкият размер обяснява защо не са намерени доказателства за лавина по време на първоначалното разследване.

Но как толкова малък колапс е могъл да причини такива травматични наранявания?

“Пусни го, остави го! “

За да отговорят на този въпрос, учените разчитат на някои неортодоксални източници на вдъхновение и информация. Гауме обясни как преди няколко години е бил поразен от това колко добре е изобразено движението на снега във филма на Дисни от 2013 г. „ Замръзналото кралство “. Всъщност толкова впечатлен, че решил да попита аниматорите му как са го направили.

След пътуване до Холивуд, за да се срещне със специалиста, работил върху снежните ефекти на Frozen, Гауме модифицира кода на снежната анимация на филма за своите симулационни модели на лавина. Макар и с определено по-малко забавна цел: да симулира въздействието, което лавините биха имали върху човешкото тяло.

С код в ръка, двойката се нуждаела от реалистични стойности за силите и натиска, които човешкото тяло може да изпита в лавина. Този път информацията им дошла от автомобилната индустрия.

„Открихме, че през 70-те години General Motors (GM) е взело 100 трупа, за да им счупи ребрата!“

Казва Пузрин

…и допълва

„Удряйки ги с различни тежести при различни скорости, за да види какво ще се случи по време на автомобилна катастрофа. Данните в крайна сметка били използвани за калибриране на безопасността на предпазните колани. ”

Някои от труповете, използвани в GM тестовете, били подкрепени с твърди опори, докато други не. Променлива, която в крайна сметка се оказва случайна за Пузрин и Гауме. Обратно на склоновете на Kholat Saykhl, членовете на екипа били поставили постелките си върху ските си. Това означава, че лавината, която ги е ударила, докато спят е ударила необичайно твърда цел. Както и че експериментите с трупове на GM от 1970 г. могат да бъдат използвани за калибриране на техните модели на удар със забележителна прецизност.

Компютърните модели на изследователите показали, че 4 – метров блок от тежък сняг може, в тази уникална ситуация, лесно да счупи ребрата и черепите на хора, спящи на твърдо легло. Тези наранявания биха били тежки, но не фатални – поне не веднага – казва Пузрин.

Върнете се в Мъртвата планина

След проучването от 2021 г. са направени още три експедиции до Kholat Saykhl, които потвърдили, че районът е „явно предразположен към лавини“ и че склоновете над лагера на Дятлов наистина са достатъчно стръмни, за да създават лавини. Всъщност две нови лавини били наблюдавани на експедиция през януари 2022 г. при условия, подобни на тези от съдбовната нощ на 1 февруари 1959 г.

Джорди Хендрик, главен научен съветник за Антарктида, Нова Зеландия и бивш директор на лабораторията за сняг и лавини в Държавния университет на Монтана, който не е участвал в настоящото изследване, отдавна подозира, че лавината ще бъде най-правдоподобният злодей за инцидента в прохода Дятлов, но не било очевидно, че Kholat Saykhl е лавинен терен. Той казва, че симулациите на екипа вече са пресъздали смъртоносната нощ с новооткрита вярност.

„Начинът, по който са го показали емпирично в техните уравнения, изглежда напълно стабилен“, казва Хендрик. „Вълнуващо е как новите научни разработки в света на лавините могат да хвърлят нова светлина върху тези исторически пъзели.“

Малко е изненадващо, че такава малка лавина може да причини толкова тежки наранявания

Това твърди Джим МакЕлуейн, експерт по геоопасности в университета Дърам в Англия. Той подозира, че снежният блок е трябвало да бъде невероятно твърд и да се движи с известна скорост, за да постигне това.

Фреди Уилкинсън, професионален планински катерач и водач, който не е ангажиран с работата, споделя, че е напълно разумно подобни безобидно звучащи плочи да причинят остра телесна повреда.

„Някои плочи могат да бъдат доста твърди и е много правдоподобно да доведат до тъпи травматични рани.“

„Абсолютно съм убеден, че трагедията е резултат от вятъра и снеговалежите и факта, че са разпънали лагер в подветрената част на билото. Правил съм тази грешка в моята алпинистка кариера повече от веднъж.“

По време на експедиция до Антарктида през 2012 г. , палатки, принадлежащи на екипа на Уилкинсън, били опънати в кръг от отклоняващи вятъра снежни стени, направени от тях. Връщайки се в лагера след три дни, неговият екип установил, че две палатки, пъхнати в защитената от вятъра стена, са напълно заровени.

Лавината, която изглежда се е случила на 1 февруари 1959 г. на Kholat Saykhl, е невероятно рядко събитие. Но редки събития се случват и това може да се случи само на това точно място, в този точен момент, през тази една много зимна и зловеща нощ.

Перфектната буря

Какво се е случило след лавината е спекулация, но сегашното мислене е, че екипът се е измъкнал от задушената палатка, бягайки в паника към временно убежище в линията на дърветата на около миля надолу по склона. Трима от тях били тежко ранени, но всички били открити извън палатката, така че вероятно по-здравите оцелели са измъкнали ранените от задушения им подслон в опит да ги спасят. „Това е история за смелост и приятелство“, казва Пузрин.

Повечето от деветимата, които загинали на Kholat Saykhl, са починали от хипотермия, докато други може да са починали от нараняванията си. Състоянието на събличане на някои от тях е намерено в останките озадачаващо ( парадоксалното събличане може да е обяснение), както и докладите, които отбелязват, че някои от телата са имали следи от радиоактивност (което може да е резултат от наличието на торий във фенерите за къмпинг ). Липсващите очи и език на някои жертви може просто да са резултат от кълване на мъртви животни, но това също остава открит въпрос.

Това ново проучване не се опитва да обясни всичко, което се е случило през 1959 г. и случаят с прохода Дятлов вероятно никога няма да бъде напълно приключен, казва Гауме. Това проучване просто предлага разумно описание на събитията, които в крайна сметка са предизвикали смъртта на Kholat Saykhl.

Това има значение, не на последно място, защото енигматичната трагедия остава сърцераздирателна за живите роднини на жертвите.

Някои в Русия изразиха мнение, че тези туристи са поели глупави или ненужни рискове, които в крайна сметка са ги убили. „Това опетнява тяхното наследство“, казва Пузрин, чието проучване показва, че тази странна лавина би изненадала експерти по планинарство с опит през целия им живот. Членовете на екипа на Дятлов, казва Пузрин, са били много компетентни хора, които никога не биха предвидили опасността да разчистят място за палатката си на нещо, което изглежда като лек склон.

Въпреки това Гауме се страхува, че обяснението, което са представили днес, е твърде просто, за да го приеме голяма част от обществеността. „Хората не искат това да е лавина“, казва той. „Твърде нормално е.“ Този непоколебим скептицизъм, заедно с натрапчивия характер на инцидента в прохода Дятлов, ще поддържат теориите на конспирацията живи и в бъдещето.

„За мен тази история е уникално силна, дълбока, трогателна, защото това беше група млади хора, които заминаха в пустинята и никога не се върнаха. Хората обичат да измислят неправдоподобни сценарии за смъртта в пустинята, защото никога няма да разберем на 100 процента какво се е случило.“

казва Уилкинсън.

Но… Остават МНОГО въпроси без отговори. Кожата по бора, защо са били с чужди дрехи и защо по телата на някои има радиация?

Вие какво мислите, че се е случило? Ще се радваме да споделите в коментари.

Прочети още… Опенхаймер – Унищожителят на светове

Автор: Радост Филипова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button