Кой е Опенхаймер?

Защо въпреки знанието, че ще погуби хиляди хора, той се съгласява да създаде едно от най-опасните оръжия на света? Нека проследим живота му…

От дете чудо до „бащата на атомната бомба“

Роден през 22 април 1904 г. в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в САЩ от Германия през 1888 г., а майка му, Ела Фридман е била художничка. Малкият Робърт не е имал желание да се занимава с нищо, което неговите родители правели. От дете се вълнувал от книги с научна цел, ходил в библиотеката, където четял учебници по химия, физика и др. Често получавал подигравки в училище, заради постоянното твърдене, че един ден ще създава оръжия и бомби. След години е приет с пълна стипендия в Харвард.

В Европа

След като завършил университета в Харвард, Опенхаймер заминал за Европа, за да продължи обучението си. Започнал изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън. Почти веднага станало ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор. Осъзнавайки това, той заминал за университета в Гьотинген да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927г.

Калтех

През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтех и едновременно с това започнал работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико. Там двете му големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекувал, се върнал в Бъркли, където е обожаван и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включвали изучаване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.

Новите научни открития можели да разпалят любопитството, да обяснят неизвестното и дори да подобрят света. 

Но какво се случва, когато един учен започне да съжалява за знанието, което е отприщил?

Това е основният въпрос на предстоящия филм Oppenheimer, който разказва за проекта на американския учен Дж. Робърт Опенхаймер. За лунна стрелба за създаване на атомна бомба в свръхсекретна лаборатория в пустинята на Ню Мексико. Както и неговите опасения през целия живот относно ядрената епоха, която постави началото на края на човечеството.

Наистина ли легендарният физик е съжалявал за ядреното си творение? 

Истината е толкова сложна, колкото науката зад бомбата. Ето как Опенхаймер ражда – и поставя под въпрос – атомната бомба.

Проект “ Манхатън“

След като Съединените щати се присъединили към съюзниците през 1941 г., Опенхаймер е помолен да участва в строго секретния проект Манхатън, чиято цел била разработването на атомно оръжие. Докато се опитвал да разбере какво трябва да се случи, за да задейства и поддържа типа неутронно-верижна реакция, необходима за създаване на ядрена експлозия, началниците на Опенхаймер били впечатлени. Той показвал наяве широкообхватните си познания, амбиция и способност да работи, което вдъхновявало други учени. През 1942 г. американската армия призовала Опенхаймер да оглави тайната лаборатория, където ще бъде тествана бомбата.

Лос Аламос и тестът на Тринити

Докато армейските служители проучвали подходящи места за такава лаборатория, Опенхаймер, който обожавал американския югозапад и притежавал ранчо в Ню Мексико, предложил мястото на Лос Аламос Ранч Скул. Това било частно училище за момчета близо до Санта Фе. Скоро той ръководил стотици, а след това и хиляди работници в това, което става известно като лабораторията в Лос Аламос.

Опенхаймер не просто събрал група от най-блестящите научни умове на своето време . Той ги вдъхновил, организирал и ги подтикнал да се изявят. 

„Той присъстваше интелектуално и дори физически на всяка решителна стъпка!“

Споделя в дневника си по-късно физикът Виктор Вайскопф . 

“ Това присъствие доведе до уникална атмосфера на ентусиазъм и предизвикателство. Както и във верижна реакция от научни открития, които произведоха първото ядрено оръжие в света.“

На 16 юли 1945 г. Опенхаймер и други се събрали на тестовата площадка Тринити южно от Лос Аламос за първия в света опит за ядрен взрив. 

Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона TNT и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.

Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита:

„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“

Бил е напрегнат момент: Учените знаели, че бомбата, която нарекли „Gadget“, ще оформи бъдещето на света. Вярвали, че това може да сложи край на Втората световна война.

 Въпреки че войната в Европа е приключила, американските служители се опасявали, че най-кървавата фаза на войната все още им предстои. Нападения срещу самата Япония. Надеждата била, че нацията може да принуди Япония да се предаде, като заплаши да използва новото оръжие.

Проведен тайно, тестът проработил. 

Бомбардиране на Япония – и моралните последствия

На 6 август и 9 август 1945 г. САЩ хвърля две от бомбите, които Опенхаймер е помогнал да разработят над Хирошима и Нагасаки. Смята се, че около 226 000 души са били убити при взривовете. Унищожават и двата града в мащаб на опустошение, невиждан преди или след това.

Опенхаймер е бил член на научния комитет, който препоръча на военното министерство да разположи бомбата възможно най-скоро срещу Япония. Историческите дебати все още бушуват за това дали правителството се е вслушало в молбите на учените. Бомбата да бъде разположена само срещу военни цели или дори да бъде тествана публично, в опит да принуди Япония да се предаде. Но не и да се използва върху невинно население.

В нощта на бомбардировката в Хирошима, Опенхаймер бил приветстван от тълпа колеги учени в Лос Аламос и заявил, че единственото му съжаление е, че бомбата не е била завършена навреме, за да бъде използвана срещу Германия.

Но въпреки че били развълнувани от постижението си, учените били ужасени от загубата на цивилни животи при атаката. Тревожело ги, че бъдещето на бомба като тази, ще насърчи появата на още войни, вместо да ги възпира. Няколко седмици след бомбардировката, Опенхаймер пише писмо до военния министър, в което предупреждава, че :

„ … Сигурността на тази нация… не може да се дължи изцяло или дори предимно на нейната научна или техническа мощ. Тя може да се основава само на това да направи бъдещи войни невъзможни.“

Но Опенхаймер също защитава проекта Манхатън и бомбата, която му беше възложено да построи, твърдейки, че е било необходимо да се разберат напълно възможностите на ядрената наука.

Противопоставяне на водородната бомба

Независимо от това, Опенхаймер прекарал голяма част от живота си след войната, лобирайки за ядрено възпиране. Гласно се противопоставял на опитите на САЩ да разработят по-мощна водородна бомба, след като СССР направили крачки със собствената си бомба. 

Не прескомференция по тази тема Опенхаймер съобщава:

“ САЩ трябва да обмислят използването на ядрени оръжия само тактически цели. Весто това да преследват други приложения на ядрената технология, като генериране на енергия. „

Това му спечелило политически врагове и го поставило на прицела на Червената уплаха, американска политическа ера на антикомунистическа истерия по време на Студената война. На изслушване през 1954 г., разглеждащо неговите предполагаеми комунистически симпатии, Комисията за атомна енергия отменила разрешението му за сигурност. Този ход бил отменен едва през 2022 г., след като правителствени служители преразгледали случая на Опенхаймер и установили, че разследването е било погрешно и незаконно.

„Той не се включва в лесни категории про-ядрен, анти-ядрен или нещо подобно.“-  споделя историкът Алекс Уелърщайн пред PBS NewsHour  – „Той е сложна фигура.“

Опенхаймер никога не се връща на държавна служба, вместо това основава Световната академия на изкуствата и науките и изнасял лекции по наука и етика до смъртта си през 1967 г. Въпреки че е помогнал за създаването на „необходимото“ оръжие, сложило край на война, унищожило цели два града и поставило началото на опасна нова ера. Той лобирал срещу разпространението на ядрени оръжия до края на живота си.

В интервю пред BBC той споделя:

„В някакъв груб смисъл, който никаква вулгарност, никакъв хумор или никакво преувеличение не могат напълно да потушат. Физиците са познали греха и това е знание, което те не могат да загубят.“

И още …

През ноември 1940 г. той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., докато работи по проекта Манхатън, се ражда дъщеря им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 г.

След войната

След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация.

Политически възгледи

Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както много млади интелектуалци през 30-те години, той става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.

Емоционално нестабилен гений

Робърт Опенхаймер е емоционално нестабилен почти през целия си живот.

Още в Харвард, психологът изготвящ профила му, е подчертал едно изречение “ с мания за величие.“. С годините много негови колеги учени са се съмнявали, дали “ Бащата на атомната бомба“ не страда от би-полярно разстройство. Неговите променящи се настроения от желание да бъде най-великият мъж на света и депресията, че е убиец в световен мащаб са били почти ежедневие.

Опенхаймер е бил постоянно нервен и много анти-социален, пушил е по 3 – 4 кутии цигари на ден и веднъж е заявил на брат си:

„Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели“

Също така той често забравял да яде, когато се занимава с интелектуална дейност, и се нуждаел от концентрация. Той страдал от много тежка депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имали чувството, че в него живеят двама души: единият – впечатляващ с интелект гений, и другият – несигурен в себе си позьор. Много от тях също били убедени, че той е имал сериозни психологични проблеми.

Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Вирджинските острови.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ В CHESTNO.BG:

Опенхаймер почти открил черните дупки