Зодиакът – убиеца фантом

Зодиакът – убиеца фантом

Зодиакът е един от най-големите неразкрити серийни убийци след Джак Изкормвача в историята на криминалогията. Полицията разследва над 2 500 заподозрени, случаят никога не е официално разкрит и все още се разследва. Някои от заподозрените се отличават, но криминалистиката по онова време не е била достатъчно напреднала, за да разкрие извършителя.

През октомври 1966 г. едно убийство поставя началото на страховита серия от престъпления, хвърлили в ужас жителите на Сан Франциско!

Години наред Зодиакът се подиграва с полицията, изпращайки на медиите странни шифри, телефонни обаждания и обидни криптирани бележки. Преди всичко това да приключи този умен и диаболичен убиец променя живота на осем души. Като само двама от които оцеляват, за да разкажат историята си.

Първата жертва – Чери Джо Бейтс

Полицията предполага, че най вероятно ѝ е предложил да я закара, твърдейки, че колата му е наблизо. Подмамил я е в тъмна алея на територията на колежа. Там двамата прекарали около час и половина. Не е сигурно какво точно са правили през това време, но в крайна сметка мъжът я нападнал. Била е намушкана три пъти в областта на гърдите. Също и един път в гърба и седем пъти в гърлото, била почти обезглавена.

Полицията установила, че оръжието на убийството е малък нож, с острие дълго около 9 см. и широко 1,30 см. Раните по гърлото на Бейтс били толкова дълбоки и брутални, че почти са я обезглавили, прекъсвайки ларинкса, югуларната вена и сънната артерия. Освен това тя била душена и бита, по лицето ѝ имало разрези получени преди смъртта.

На около 3 метра от тялото на Бейтс бил захвърлен опръскан с боя мъжки часовник „Таймекс“, със скъсана 18-сантиметрова каишка, спрял на 12:23 ч.

Според някои източници и теории впоследствие този часовник бил проследен до военна база във Великобритания. Боята била анализирана и се установило, че е най-обикновена, блажна боя. На местопрестъплението били открити още отпечатък от обувка, приблизително 44-и номер. Също така коса, кръв и кожна тъкан по ръцете и под ноктите на жертвата. По колата ѝ били открити мазни, неидентифицирани отпечатъци от длан и пръсти.

Библиотеката затваряла в 21:00 ч. Книгите в колата на жертвата подсказали на полицията, че тя е била там преди това. Двама отделни свидетели дали показания, че са чули „ужасен вик“ около 22:30 ч. Последван от „приглушен вик и след това от силен шум, като от запалване на стара кола“ две минути по-късно. Това време съвпадало с посоченото от съдебния лекар време на смъртта.

Съдейки по тези подробности, убийството на Чери Джо Бейтс изглеждало като обикновено убийство от страст. Най-вероятно извършено от отхвърлен обожател, бивш приятел или просто някой свързан с нея. Самият факт, че тя е прекарала час и половина в тъмната алея с човека, който я е убил, подсказвал, че тя го е познавала и му е имала доверие. Разследващите полицаи не изключвали и теорията, че може през това време да е била измъчвана. Чак месец по-късно нейният случай навлиза в съвсем друго измерение.

Първото писмо от Зодиака

През 29 ноември 1966 г. машинописни копия от анонимно писмо били изпратени до полицията в Ривърсайд и до вестник „Ривърсайд Ентърпрайз“. Писмото било написано на пишеща машина „Роял“, а шрифтът е определен като „Пика“ или „Елит“. Писмото било озаглавено „Признание“, като вместо името на автора са поставени дванадесет тирета.

И двете копия били написани на нискокачествена бяла хартия и изпратени без марки и обратен адрес.

ПРИЗНАНИЕТО

ОТ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Тя беше млада и красива, а сега е пребита и мъртва. Не е първата и няма да бъде последната. Лежа буден нощем, мислейки за следващата си жертва. Може би тя ще бъде красивата блондинка, която работи като детегледачка близо до малкия магазин и се прибира по тъмната алея всяка вечер в седем. Или може би ще бъде пищната брюнетка, която каза XXX НЕ, когато я поканих на среща в гимназията.

Може да не бъде и никоя от тях. Но аз ще отрежа женските ѝ части и ще ги изложа, така че да ги види целият град. Така че не ме улеснявайте. Пазете сестрите си, дъщерите си и съпругите си далече от улиците и алеите. Мис Бейтс беше глупава. Тя отиде на заколение като агне. Не се бори. Но аз го направих. Първо развалих колата ѝ. После я изчаках в библиотеката и я последвах след две минути. Акумулаторът вече беше изтощен. Предложих ѝ помощта си. Тя охотно се съгласи. Казах ѝ, че колата ми е наблизо и ѝ предложих да я закарам до дома ѝ.

Когато се отдалечихме от библиотеката, аз ѝ казах че е време. Попита ме: Време за какво? Казах ѝ, че е време да умре. Сграбчих я за шията, запуших устата ѝ, а с другата ръка допрях малък нож до гърлото ѝ. Тръгна доста охотно. Чувствах гърдите ѝ топли и твърди в ръцете си, но в ума ми имаше само една мисъл. Да я накарам да си плати за това, че ме отхвърляше през всичките тези години. Умря тежко. Гърчеше се и се тресеше докато я душех, а устните ѝ потръпваха.

Веднъж изпищя и я ритнах в главата, за да млъкне. Забих ножа в нея и той се счупи. След това я довърших като ѝ прерязах гърлото. Не съм болен. Аз съм ненормален. Но това няма да попречи на играта. Това писмо трябва да бъде публикувано, за да го видят всички. То може да спаси онова момиче в алеята. Но това зависи от вас. Ще тежи на вашата съвест. Не на моята. Да, аз бях онзи, който ви се обади. Това беше предупреждение. Внимавайте… Аз дебна момичетата ви в момента.

ДО: ШЕФА НА ПОЛИЦИЯТА
ЕНТЪРПРАЙЗ

На пликовете не бил написан пълният адрес. Само с маркер по следния начин:

Дейли Ентърпрайз
Ривърсайд Калиф
Внимание: Престъпление

Детайли за убийство
Ривърсайд

На плика на писмото, изпратено до отдел „Убийства“ бил намерен отпечатък!

Но за жалост никога не е свързан със заподозрян. Не било ясно дали е бил оставен от самия автор на писмото, пощальона или от някой полицай.

Твърдението на убиеца, че „тя не се бори“, било опровергано от множеството защитни рани по ръцете и дланите на жертвата. Както и от космите и кожата, открити под ноктите ѝ.

При аутопсията не били намерени никакви следи в подкрепа на версията за счупен в тялото на Бейтс нож. По-скорошните изказвания на полицията в Ривърсайд категорично отхвърлили тази възможност.

Колата на Бейтс наистина била саботирана по описания начин, който нарочно не е изложен докрай във вестниците. Телефонното обаждане, за което убиецът намеквал в края на писмото, никога не било засичано. Според някои източници то е било предназначено за пресата, а не за полицията, което обяснява защо е било пренебрегнато.

Писмата били получени в същия ден, в който са изпратени. На следващият ден, 30 ноември, във вестник ” Enterprise“ и местната полиция предавали копията от писмата си на областния пощенски инспектор в Ривърсайд. Който от своя страна известил Федералното бюро за разследване. Убийството не се считало за федерално престъпление, но изнудването чрез пощата е и ФБР закратко се присъединило към разследването под този предлог. Но тъй като в писмото не се споменавало или загатвало за определена жертва на изнудване, федералната помощ се оттеглила.

Необяснимо е как копие от „Признанието“ се появявило прикрепено към доклад на ФБР, разсекретен през 90-те години.

Шрифтът и броят на думите на ред в това копие се различавали от двете писма, изпратени до пресата и полицията.

Бейтс е трябвало да бъде убита

Точно шест месеца след смъртта на Бейтс, полицията ” Riverside Press Park” и бащата на жертвата, чието име, адрес и снимка били публикувани в местен вестник след убийството, получили почти идентични копия от друго писмо. Този път написано било с молив на лист от тетрадка с редове.

Вместо подпис, на две от писмата имало символ, наподобяващ буквата Z, последван от числото 3. Пликовете били облепени с повече марки от необходимото, което се преврнало в отличителен знак на Зодиака. В този случай били залепени по две марки от четири цента, а само едната от тях покривала пощенските разходи.

Писмата гласяли следното:

БЕЙТС ТРЯБВАШЕ
ДА УМРЕ
ЩЕ ИМА
ОЩЕ!

В копието до бащата Джоузеф Бейтс, което не било подписано със странния символ, „БЕЙТС“ е заменено с „ТЯ“. От копието, изпратено до полицията, бил снет един отпечатък, който така и не свързали със заподозрян. Полицията през това време не е била така напреднала с технологиите, както е сега. Това е забавяло много откриването на подобни убийци.

В средата на април 1967 г. чистач в библиотеката на колежа открил поема, написана под плота на сгъваем чин.

Следователите смятали, че стихът описвало убийството на Бейтс и било 100% написано от убиеца.

Други техни колеги обаче предположили, че стилът и тонът на поемата се различавали и по-скоро ставало дума за студент, склонен към самоубийство. Приликите в почерка също били спорни. Тъй като не била ясна датата, в която е надраскана поемата под чина, целият въпрос останал отворен за интерпретации.

Поемата гласяла:

Омръзна ми да живея/неохотно да умра
прерязан.
чисто.
ако червеното /
чисто.
кръв шурти,
капе,
и се лее;
по новата й
рокля
е какво от това
тя е червена
и без това.
животът изтича в
в несигурна смърт.
тя няма да
умре.
този път
някой ще я намери.
просто ще чакам
до следващия път.

РХ.

Предполагало се, че инициалите „Рх“ в подписа били препратка към президента на колежа в Ривърсайд по онова време – Р. Х. Брадшоу.

Връзката между Валехо и Бенисиа

Валехо и Бенисиа са градове, които са на север от залива Сан Пабло и пролива Каркинез, на около 30 километра североизточно от Сан Франциско. В края на 60-те години този район бил почти незаселен и дори днес там има само няколко асфалтирани пътища, преминаващи през голата пустош на южната част на област Солано, над магистралата свързваща Валехо и Бенисиа. Един от тях е пътят към езерото Хърман, водещ от източната част на Валехо. Около 21:00 ч. в петък на 20 декември 1968 г. очевидец забелязъл шевролет „Импала“, паркирана близо до входа на помпената станция на пътя за езерото Хърман.

Същата кола била видяна и в 22:00 ч. от различен свидетел.

Във времето между тези две наблюдения млада двойка била паркирала колата си на същото място. Тогава друг автомобил пътувал в посока към Валехо, намалил скоростта си, минавайки покрай тях, и след това спрял и бавно дал на заден ход. Влюбените усетили, че има нещо нередно в тази маневра и незабавно потеглили към Бенисиа. Другата кола ги следвала до първата отбивка и когато завили по нея, непознатият шофьор продължил на изток по пътя за езерото Хърман.

В 23:00 ч. Дейвид Артър Фарадей и Бети Лу Дженсън, паркирали на същото място, били застреляни в кафявия рамблър на Фарадей.

Този безлюден район бил известен като ” алея на влюбените” и младата двойка прекарала там около час, когато някой отбил до тях. Излизайки от колата си и започва да стреля в тяхната.

Едната част от разследващите предполагали, че убиецът бил въоръжен или с 22-калиброва пушка. Другата част от тях твърдяли, че по-вероятно е стрелял с пистолет, зареден с .22-калиброви муниции за дългоцевна пушка. Съдейки по отпечатъците от стъпки и балистичните доказателства, изглежда убиецът е стрелял първо в задния десен прозорец, след това в задната лява гума и после е заобиколил от предната лява страна на колата. Двамата тийнейджъри успяват да изпълзят от дясната предна врата.

Шестнадесетгодишната Дженсън излезнала жива от колата и хукнала да бяга посока към шусето, но тялото й било намерено на по-малко от 9 метра от задната броня на автомобила.

Съдейки по характера на стрелбата – пет изстрела в дясната част на гърба й, от петото и шестото й ребро чак до таза, се предполагало, че убиецът е запознат с оръжията или е стрелял по нея, докато тя е лежала на земята, повалена от първия изстрел. Според доклада на съдебния лекар изстрелите дошли от не повече от 3 метра разстояние. Два от тях не успели да попаднат в целта. Фарадей бил убит с един единствен изстрел от упор в главата.

Всичко свършило за няколко секунди и убиецът веднага е напуснал местопрестъплението.

Това било установено чрез времева възстановка, направена с помощта на показанията на очевидците, които са били в района между 21:00 и 23:15 ч. Една от тях, Стела Боргес, може би дори е видяла колата на убиеца, светъл на цвят шевролет, отиващ към Бенисиа, точно преди тя да открие телата на Дженсън и Фарадей.

Въпреки усилията на шерифа на окръг Солано, съдействието на дузина местни органи на реда и дори наградата, събрана от съучениците на жертвите, убиецът никога не е заловен.

Имало версии, че Ферин и Маго може би са познавали някоя от другите жертви на Зодиака, но остават напълно непотвърдени. Имало и слуховете, че Маго знаел кой е убиеца, но криел това.

Спомените му от събитията през онази нощ, които разказвал на полицията и на пресата, било за непознат мъж, който се е доближил мълчаливо до колата им и е започнал да стреля. Маго се придържал към тази версия независимо от огромната болка след инцидента. Силните медикаменти в болницата и факта, че се преврърнал в нещо като местна страховита знаменитост го притеснявали допълнително.

Единственият признак, че убитата Ферин може би е познавала убиеца или той нея, били две телефонни обаждания, направени в дома й след убийството. Приятелките на Ферин, които били в домът й вдигнали слушалката, но от другата страна се чувало тежко дишане и тишина.

Криптограмата

Какво е това?

Криптограмата е вид пъзел, който се състои от кратко парче криптиран текст. Обикновено шифърът, използван за криптиране на текста, е достатъчно прост, за да може криптограмата да бъде решена на ръка. Често се използват заместващи шифри, при които всяка буква се заменя с различна буква или число.

След няколко седмици, на 31 юли 1969 г. „ The San Francisco Examiner “, „San Francisco Chronicle“ и „ Vallejo Times-Herald “ получили писма, поемащи отговорност за убийствата във Валехо. Във всяко писмо било приложена 1/3 част от криптограма, която трите вестника трябвало да публикуват на първа страница до 1 август.

Твърденията на автора били подкрепени с достоверни подробности от двете местопрестъпления и той заплашвал, че ще убива още, ако не изпълнят исканията му. Писмата били подписани със същия зачертан кръг, очевидно представляващ подписа на Зодиака.

Уважаеми Редактор,

Аз съм убиецът на 2 тийнейджъри, убити миналата Коледа на езерото Хърман и на Момичето, убито миналия 4-и юли. За да Докажа това ще изложа някои факти, които само аз + полицията знаем.

Коледа

• 1 Марка на мунициите Супер Х
• 2 Изстреляни са 10 изстрела
• 3 Момчето беше в задната част на колата
• 4 Момичето лежеше от дясната страна на колата

4-и юли

• 1 Момичето носеше шарени панталони
• 2 Момчето беше простреляно в коляното
• 3 Марка на мунициите Уестърн

Това била първата част от шифъра, която била публикувана в „ Vallejo Times-Herald “. Другите две части били изпратени на „ The San Francisco Examiner “, „San Francisco Chronicle“.

Към всички писма имало и обяснение:

” Искам да публикувате шифъра на първа страница до петък следобед, 1 август ’69 г., ако не го направите ще се развилнея и ще убивам през целия уикенд. Ще обикалям наоколо и ще подбирам случайни хора или двойки, докато не убия повече от дузина души. “

Писмото на убиеца до „San Francisco Chronicle“ било подобно, но в него имало и допълнителна подсказка:

„В този код е моята идентичност.“

Криптограмата била разшифрована за по-малко от седмица от гимназиален учител от Норт Салина, Калифорния и неговата съпруга.

Въпреки твърдението в писмото до „San Francisco Chronicle“,  шифърът не разкрива идентичността на убиеца. Учителят предава решението на загадката на полицията във Валехо на 8 август, то било потвърдено от криптографския отдел на Военноморския комуникационен център на остров Скаагс. И публикувано на 9 август в „San Francisco Chronicle“ и „ Vallejo Times-Herald “.

„Обичам да убивам хора, защото е толкова забавно.

По-забавно е от убиването на диви животни в гората, защото човекът е най-опасното животно от всички и ми доставя най-голямо удоволствие.

По-хубаво е даже от клатенето на някое момиче.

Най-хубавата част е, че като умра ще се преродя в рая и всички, които съм убил ще бъдат мои роби.

Няма да ви издам името си, защото вие ще забавите или спрете събирането на роби за задгробния ми живот.“

Писмата били безуспешно проверени за отпечатъци от полицията във Валехо и Сан Франциско. Местната полиция отново се обърнала за помощ към ФБР и този път на основанието изнудване чрез пощата. Много от докладите на ФБР все още класифицирали случая като злоупотреба/изнудване чрез пощенските служби.

” Говори Зодиака! “

Било изпратено още едно писмо, съдържащо “ключ” към криптограмата, до полицията във Валехо на 10 август. Буквално ден след като решението на загадката е публикувано в пресата. Пощенското клеймо било от Сан Франциско, а напечатаният на пишеща машина адрес бил адресиран до един сержант от полицията във Валехо.

” Ключът” бил написан на ръка върху лист бяла хартия и придружен от кратка бележка, напечатана върху картичка, изразяваща надеждата, че:

„Дано приложеният ключ ще ви бъде от полза в разкриването на автора на криптограмата“. Подписът бил: „От загрижен гражданин“. Докладът на ФБР описал ” ключа ” като „валиден“ и „в значителна степен точен“, но това не било изненадващо, тъй като авторът би могъл да го е преписал от вестниците. На плика бил открит полезен отпечатък от длан, но отново не е свързан със заподозрян.

„Не сме убедени, че писмото е написано от убиеца, но би могло. Може да е и от подръжател. “

Казал на слеващият ден началникът на полицията във Валехо – Джак Е. Стилц, пред медиите. Той настоявал за още едно писмо:

„Ако това е извършителя, нека е с повече факти, които да потвърдят това. “

В отговор на неговото искане, на 4 август във вестник „ The San Francisco Examiner “ пристигнало ново писмо. Точно в това послание от три страници, убиецът за първи път се назовава „Зодиака”

” Говори Зодиака!

В отговор на запитването ви за повече подробности за моите забавления във Валехо, ще бъда повече от щастлив да ви предоставя още материал. Между другото полицията забавлява ли се с шифъра? Ако не, кажете им да не оклюмват; когато го разгадаят, ще ме пипнат.

На 4-и юли:

Аз не отворих вратата на колата. Прозорецът си беше отворен. Когато започнах да стрелям, момчето седеше отпред. Щом нададох първия изстрел, насочен към главата му, той се метна назад и ми развали мерника.

Избута се на задната седалка, помагайки си с крака и така го прострелях в коляното. Не си тръгнах от местопрестъплението със свистящи гуми + ръмжащ двигател, както пишеше във вестника. Потеглих доста бавно, за да не привличам внимание върху колата  ми.

Човекът, който каза на полицията, че колата ми е кафява, беше негър на около 40-45 години и доста одърпано облечен. Аз бях в телефонната будка и се забавлявах с полицията във Валехо, когато той мина покрай мен. Когато затворих телефонната слушалка, проклетото нещо започна да звъни и това привлече вниманието му към мен + моята кола.

Миналата Коледа:

В този епизод полицията се чудеше как съм могъл да застрелям + удрям жертвите си в тъмното. Не го казаха направо, но предположиха, че нощта е била светла + можел съм да видя силуетите им. Глупости, районът е обграден от високи хълмове + дървета. Просто бях залепил малко фенерче за цевта на оръжието си.

Ако насочите лъч от фенерче към стена или таван ще забележите, че по средата на светлината се получава черно кръгче. Когато фенерчето е прикрепено към цевта на оръжието, куршумът ще попадне в тази черна точка. Просто ги осветих и ги обсипах с куршуми; нямах нужда от оптичен мерник. Не бях доволен, когато видях, че не съм на първа страница в пресата.

Без адрес.“

Писмото било изпратено директно в криминалната лаборатория на ФБР, където се установило, че е написано на хартия с марката „ Wolters Fifth Avenew“. И този път са открити годни за използване отпечатъци на втората и третата страница, но и те не били свързани със заподозрян.

Шепърд и Хартнел

Следващото нападение се случило в събота на 27 септември 1969 г. . Но този път на западния бряг на езерото Бериса, на около 96 км североизточно от Сан Франциско. Около 15:00 ч. три млади жени от Ангуин паркирали близо до езерото, когато мъж, шофиращ светло-син шевролет- пикап с спрял съвсем близо до колата им. Той не слезнал от колата, а останал вътре и гледал надолу, сякаш четял книга.

Жените отишли на брега на езерото. След втеме забелязали, че същият мъж ги наблюдавал извън превозното средство. Впоследствие го описали пред полицията като „спретнат и симпатичен“, висок около 1,80 м., тежащ около 90 кг, с къса черна коса. Облечен в черен суичър с къси ръкави върху тениска и обут с тъмносини или черни памучни панталони. Наблюдавал ги мълчаливо още двайсетина минути, пушейки цигара след цигара и после си тръгнал. Когато жените се върнали при колата си в 16:30 ч., шевролета на непознатия липсвал. Направило им впечатление, че на земята нямало и един остатък от изпушените цигари.

Привечер двамата колежани Сесилия Ан Шепърд и Брайън Калвин Хартнел, били на пикник на западния бряг на езерото и се забавлявали необезпокоявано. Докато не били доближени от тъмнокос, едър мъж, облечен с тъмно яке и тъмни дрехи, изглеждащи измачкани.

Сесилия, която първа вижда мъжа, констатирала, че носил очила и странна чанта. Според Хартнел той бил „ На около трийсет и съвсем обикновен “.

Парчето плат имало изрязани отвори за очите и устата и въпреки че убиецът сложил и очилата, които носил, за да прикрие напълно самоличността си. Хартнел дори успял да зърне кичур мазна, кестенява коса. На колана си носел дълъг нож в дървен калъф и празен кожен кобур. В ръката си държал огромен полуавтоматичен пистолет, който насочил право срещу тях, докато им говори бавно и монотонно.

„ Искам парите и ключовете от колата. Искам колата ви, за да отида до Мексико. Няма да ви нараня, ако ми се подчините. “

Хартнел му подал ключовете от своя фолксваген и всичките пари, които намерил по джобовете си. Мъжът прибрал парите, хвърлил ключовете на одеялото за пикник и прибрал оръжието си в кобура. Хартнел колебливо предложил помощта си, надявайки се да избегне евентуални проблеми, на което мъжът отговорил отново със спокоен тон:

„Не. Времето изтича. Избягах от затвора и убих единия от пазачите там. Търсят ме. Откраднах кола и няма какво да губя. Нямам пукната пара.“

След това ги нападнал…

Според полицаите, градът, споменат от убиеца бил Диър Лодж в Монтана или Колорадо. В първите си разговори с полицията тежко раненият Хартнел казал, че не може да си спомни точното име на града, но че е:

„Някакво двойно име, като Фърн Лок или нещо такова.“

Полицаят, който го разпитвал, предположил „Лодж“ и Хартнел се съгласил.

„Диър Лодж“ е северозападен град с федерален затвор и студентът добавил:

„Би могло да е това, предполагам“.

Последвалото запитване в затвора установило, че там не е имало бягство или убийство на пазач. Хартнел разказал, че гласът на убиеца не се е отличавал с нищо, не е звучал нито образовано, нито неграмотно и е нямал акцент. Макар че Хартнел е забелязал леко провлачване на думите.

С надеждата всичко да приключи мирно и тихо, той се опитвал да успокои нападателя и те си говорили няколко минути за колата му. Когато изненадващо убиецът извадил въже от колана си и наредил на Шепърд да завърже приятеля си. Хартнел се отдръпнал уплашено и мъжът започвал да крещи:

„Лягай долу! Веднага!“

Шепърд неохотно изпълнявал заповедта му и след това му подхвърлил портфейла си, но той не му обръща внимание. Качулатият завързал и нея и затегнал възлите на Хартнел. В този момент младежът забелязал, че ръцете на нападателят треперят и той изглеждал страшно напрегнат. Коренно различно поведение от преди няколко минути.

„Налага се да ви наръгам, хора.“

– Добавил той.

„Няма да понеса да гледам как я нараняваш! Наръгай първо мен“.

– изкрещял Хартнел.

„Така и ще направя! “

Таксито

Ножът, използван от убиецът, бил с двойно острие, дълго около 30 см, най-вероятно вид: Bayonet. Изглеждал направен или поправян на ръка, с дървена дръжка с два месингови нита, облепена с бяла лента.

Хартнел бил наръган шест пъти, а по тялото на Шепърд имало десет фатални пробождания, от които умира след два дни. Използвайки черен маркер, нападателят рисува на вратата на колата на Хартнел зачертан кръг и написва датите на всичките си престъпления.

„Валехо:12-20-687-4-69- Септ 27-69-6:30 – с нож“

Детективите открили диря от ясни отпечатъци от обувки, водещи от и към местопрестъплението. Марката на обувките е определена като „ WINK SHOE “, тип ниски военни кубинки, номер 44,5. Дълбоките отпечатъци в пясъка предполагали, че мъжът имал тежко телосложение.

Точно както правил и след нападението в Блу Рок Спринг, убиецът отивал до телефонна кабина и се свързвал чрез оператор с местната полиция. Със спокоен глас мъжът споделил по телефона:

„Искам да съобщя за убийство – не, за двойно убийство. Те са на 3 километра от Дирекцията на парка. Те са в бял фолксваген „Карман Джиа““.

Обаждането било направено в 19:40 ч. . Малко повече от час след нападението и проследено до обществения телефон на автомивка на „Мейн Стрийт“ № 1231 в Напа.

Когато операторът го питал откъде се обажда, той отговорил тихо:

„Аз го направих.“.

След това, може би за да улесни проследяването на разговора или за да избегне ненужно внимание, той пуснал слушалката и си тръгнал. Като никога повече да спомене за това нападение в бъдещите си писма.

На телефонната слушалка бил открит ясен отпечатък от длан, но служителят, събиращ уликите, бил толкова нервен, че го размазал, унищожавайки стойността му като доказателство.

В съботната нощ на 11 октомври 1969 г. Пол Стайн, шофьор на такси в Сан Франциско, взел адрес от ъгъла на улиците „Мейсън“ и „Гиъри“ за Пресидио, разположен в северния край на полуострова. Крайната точка на пътуването, която Стайн отбелязва в пътния си лист и съобщава на диспечерката, е на ъгъла на улиците „Уошингтън“ и „Мейпъл“ в Пресидио Хайтс.

Таксито обаче спряло на пресечка от крайната си цел, на кръстовището на улиците „Уошингтън“ и „Чери“, когато пътникът прострелял Стайн в дясната част на главата. Не било ясно дали убиецът е пътувал на предната седалка или се е преместил отпред след убийството. Свидетел го забелязал на предната седалка, докато взимал портфейла и ключовете на убития. Той отрязал голямо парче плат от гърба на ризата му, което напоява с кръв и отнесъл със себе си.

Трима тийнейджъри, живеещи на втория етаж от другата страна на улицата, забелязали как убиецът режел ризата на Стайн и решили, че станало нещо нередно. Наблюдавали го, докато бърше интериора и външната част на таксито.

Децата се обадили в полицията, които засекли обаждането в 21:58 ч. и неправилно описвали убиеца като чернокож. Затова патрулиращите полицаи Доналд Фоукс и Ерик Зелмс не направили никакъв опит да спрат едрия бял мъж, когото забелязали на улица „Джаксън“. Въпреки усиленото претърсване на района, преднината която имал убиецът му позволил да избяга, вероятно с паркирана наблизо кола.

Заподозреният

Полицай Фоукс докладва за инцидента:

” Заподозреният, беше бял мъж на възраст 35-40 г., висок около 1,70 м, с тегло 80-90 кг. Телосложение – средно, тежко – голям гръден кош – среден цвят на кожата – светла коса,  вероятно посивяваща отзад (може би на светлината е изглеждала така). Морско или кралскосиньо спортно яке, с цип вдигнат наполовина. Кафяви вълнени панталони, леко торбести отзад (ръждиво кафяви). Ниско изрязани обувки.

Субектът изглеждаше ненужно забързан, с почти тичаща походка. Главата му беше наведена напред. Ако трябва да класифицирам субекта към някоя етническа група, бих казал, че е от уелски произход“.

По време на снимките на документален филм, заснет по случая в средата на 80-те години, Фоукс заявявил:

„Лицето, което видях в онази нощ, беше бял мъж, на възраст 35-40 г., 1,60 м, 80-90 кг. Тъй като търсехме черен мъж, продължихме по улица „Джаксън“ към „Аргело“. Когато пристигнахме на „Аргело“, описанието вече беше променено на бял мъж. Смятайки, че този заподозрян е вероятно извършителят на стрелбата, претърсихме района в Пресидио, където последно беше забелязан. Не го намерихме“.

Мел Николай, бивш специален агент от Калифорнийския отдел по правосъдие, който разследвал всичките убийства на Зодиака. Изключение бил случая от езерото Хърман, цитиран в статия, че не е съгласен с Фоукс и Зелмс. Като първоначално са описали лицето като по-високо, около 1,80-1,85 м, с тегло около 90 кг.

Куршумът, убил Стайн, бил грешно определен като 38 калибър, но впоследствие балистичните експертизи показват, че е бил 9 мм. Различен от онзи, използван при нападението в Блу Рок Спрингс.

В таксито са открити частични отпечатъци от 30 пръста, три длани и долната част на пръст или длан. Последният отпечатък от пръст/длан, открит по дръжката на предната дясна врата, бил относително ясен, но е възможно той да бил несъзнателно оставен от полицай, пожарникар или криминалист.

В кръвта били оставени и други отпечатъци, които макар и неясни „ се смятат за отпечатъци, оставени от убиеца “ според записките на полицията в Сан Франциско. Никой от тях не съвпадал с милионите досиета в Националната криминална компютърна база данни за идентификация, поддържана от ФБР. В таксито били намерени още и чифт мъжки кожени ръкавици с размер XXL, но не е сигурно, че те са били оставени от убиеца.

Заплахите…

Два дни по-късно вестник „ San Francisco Chronicle “ получил писмо, в което Зодиака поел отговорността за убийството. Вместо обратен адрес на плика бил нарисуван зачертаният кръг, а вътре в писмото било приложено окървавено парче от ризата на Стайн. От хартията били свалени три частични отпечатъка, за които отново не се намирали съвпадение.

„Говори Зодиака.

Аз съм убиецът на таксиметровия шофьор на улиците Уошингтън + Мейпъл снощи и за да го докажа ето ви парче от ризата му, изцапано с кръв. Аз съм същият човек, който оправи онези хора в северния залив. Полицията в Сан Франциско можеше да ме залови снощи, ако бяха търсили както трябва в парка, вместо да пилят гуми с моторите си по улиците, състезавайки се кой ще вдигне по-голям шум.

Трябваше просто да паркират колите си и да си седят там тихичко, чакайки да изляза от прикритието си. От учениците стават добри мишени, смятам да помета училищен автобус някоя сутрин. Просто ще стрелям в предната гума + после ще свалям дечурлигата едно по едно, докато изскачат от вътре“.

Зодиака изпратил три парчета от кървавия плат, но по-голямата част от ризата на Пол Стайн все още не е открита.

Досега полицията била забелязала, че Зодиака обикновено действал по един и същи модел.

• Винаги нападал след залез слънце през уикендите.
• Жертвите му били винаги млади двойки във или близо до колите си.
• Местопрестъпленията били в отдалечени крайградски местности в близост до вода.

Но след като е можел да наруши този модел и да застреля 29-годишен мъж в центъра на Сан Франциско, може би е бил способен да изпълни и заплахата си да „помете училищен автобус“. Шофьорите на автобуси в района получили инструкции как да действат, ако по тях се стреля.

Зодиака и в бъдеще отправил тази заплаха под най-различни форми!

По настояване на полицията „„San Francisco Chronicle “ задържал публикуването на заплахата за една седмица. На 18 октомври била съставена полицейска скица, базирана на показанията на един от тийнейджърите-свидетели и на патрулиращите полицаи Фоукс и Зелмс.

Тя била публикувана заедно с пълния текст на писмото.

Случаят на Зодиака започнал да привлича голямо обществено внимание и в полицията постъпили многобройни сведения за самоличността на убиеца чак от Хюстън, Атланта и Сейнт Луис. В същото време детективите от Западното крайбрежие започнали да подозират убиеца от Залива за възможен извършител в техните неразкрити случаи. Сред тях бил и случаят на Бейтс от 1966 г., който е изпратен на следователите в Напа, Солано и Сан Франциско. Докладът бил изгубен в бъркотията за цяла една година.

Подигравка с полицията

Следващото писмо на Зодиака било изпратено отново до вестник „San Francisco Chronicle“ в началото на ноември, в плик с двойно повече марки от необходимото и инструкцията. То гласяло:

„Моля предайте на редактора незабавно“.

Вътре в него имало поздравителна картичка с картинка на шут и поредния дълъг шифър. Писмото съдържало преброяване на телата, като бройката щяла да се увеличава с всяко следващо послание. Не съществували никакви доказателства, че Зодиака е отговорен за други, освен за шестте убийства, които му се приписвали. Той изпратил и второ парче от кървавата риза на Пол Стайн през ноември, но не е известно, дали то е било приложено в това писмо или в някое от следващите.

” Говори Зодиака, исках да се посмеете преди да получите лошите новини, няма да получите новините все още

П.С. бихте ли отпечатали този шифър на първа страница? Когато бъда игнориран започвам да се чувствам много самотен, толкова самотен, че ми идва да направя Онова!!!!!!

Дек Юли Авг Септ Окт = 7

След няколко дни той изпратил още по-дълго писмо, съдържащо описанието на някаква „смъртоносна  машина“, която била готова за действие. Тя била създадена, за да взривява автобуси.

” Говори Зодиака до края на Октомври съм убил 7 души. Започвам много да се ядосвам от лъжите, които полицията говори за мен. Затова ще променя начина, по който събирам роби.  Повече няма да съобщавам на никого. Когато извърша убийствата си, те ще изглеждат като обикновени обири,  убийства от гняв, + случайни инциденти и т.н.

Полицията никога няма да ме залови, защото съм твърде умен за тях

• Изглеждам като публикуваното описание, когато върша работата си, но през останалото време изглеждам съвсем различно. Няма да ви кажа в какво се състои дегизировката ми, когато убивам.
• Досега не съм оставял отпечатъци, независимо какво твърди полицията по време на убийствата ми си слагам прозрачна защита на пръстите. Тя е просто 2 пласта самолетно лепило намазано по краищата на пръстите – съвсем незабележимо + много ефективно.
• Оръжията на убийствата са купени по пощата преди забраната да влезе в сила. Освен едно & то беше купено извън щата. Така че както виждате полицията няма за какво да се хване. Ако се чудите защо бършех таксито, оставях фалшиви следи на полицаите, с които да търсят из целия град или с други думи, създадох на ченгета малко работа, за да бъдат щастливи. Харесва ми да дразня сините свине. Хей сини прасета аз бях в парка – използвахте пожарните сирени, за да прикриете шума от моторите на вашите дебнещи коли. Кучетата не се доближиха и на 2 пресечки от мен + те бяха на запад + минаваха през 10 минути и после моторите им отшумяха от юг на северозапад

П.С. 2 ченгета сгафиха около 3 мин след като излязох от таксито. Вървях си надолу по хълма към парка когато онази кола спря + един от тях ме извика + попита ме дали съм видял някой подозрителен в близките 5-10 мин + аз казах да, имаше един мъж, който тичаше и размахваше пистолет & полицаите изпилиха гуми +  завиха зад ъгъла както аз им показах + аз изчезнах в парка на пресечка и половина + повече не ме видяха. Тази част е отбелязана със забележка „да се публикува“.

” Хей свине, не сте ли бесни, че ви натрих носовете в лайната?

Ако вие ченгета си мислите, че ще действам с автобуса по начина, който описах, заслужавате да ви пробият дупки в главите. Взимате една торба амониево-нитратен тор + 4 литра керосин & слагате няколко торби с чакъл отгоре + после го подпалвате + със сигурност ще прочисти всичко в обсега на взрива.

Смъртоносната машина е вече готова.

Бих ви изпратил снимки, но вие ще бъдете достатъчно подли, за да ги проследите до мястото където са проявени + после до мен, така че ще ви опиша произведението си. Най-хубавото е, че всичките му части могат да се купят спокойно от магазина без да възникнат въпроси.

• 1 стенен часовник с батерии – ще работи около 1 година
• 1 електрически ключ
• 2 медни листови пружини
• 2 акумулатора 6V
• 1 електрическа крушка + прожектор
• 1 огледало
• 2 45 см картонени тръби боядисани с черна боя за обувки отвътре + отвън

Системата работи безотказно при тестовете. Няма как да знаете дали смъртоносната машина е вече монтирана на мястото или все още я държа в мазето си за бъдеща употреба. Едва ли разполагате с достатъчно хора, за да претърсвате непрекъснато тротоарите в търсене на това нещо. + няма смисъл да променяте маршрутите на автобусите защото бомбата може лесно да бъде адаптирана в новите условия.

[Тук зачертаният кръг на Зодиака е променен с пет Х-а нарисувани от лявата му страна]

Забавлявайте се!! Между другото, ако се опитате да ме изиграете ще стане голямо мазало.

П.С. Ако не публикувате частта отбелязана на страница 3 ще действам.

За да докажа, че аз съм Зодиака, Попитайте ченгетата от Валехо за моя мерник с електрическото фенерче, който използвах, за да започна да събирам робите си.

Предлолагало се, че Х-овете прибавени към символа на Зодиака представлявали броя на жертвите му. До този момент убийството на Бейтс все още не било свързано с него. Тази рисунка била публикувана чак през 1996 г.

Адвокат Мелвин Бели и плашещото писмо

На 27 декември известният адвокат Мелвин Бели получил коледна картичка. Писмото било изпратено в офиса му и отворено от секретарката му, която открива вътре поредното парче от кървавата риза на Пол Стайн. На гърба на плика бил изписан поздравът:

„Весела Коледа + Нова година“.

То гласяло:

Драги Мелвин

Говори Зодиака, желая ти щастлива Коледа. Едно нещо искам от теб, моля те помогни ми! Не мога да се разкрия защото онова нещо вътре в мен не ми позволява. Все по-трудно ми става да се въздържам и се страхувам че пак ще загубя контрол и ще взема своята девета + може би и десета жертва. Моля те помогни ми давя се.

За момента децата са в безопасност защото бомбата е твърде масивна за да я заложа и пусковият механизъм изисква твърде много работа за да се нагласи както трябва. Но ако твърде дълго се пазя от деветата жертва ще загубя пълен [задраскано с кръстче] всякакъв контрол + ще наглася бомбата.

Моля те помогни ми не мога да се контролирам още дълго.“

Първоначално изглежда, че убиецът е написал това писмо под влиянието на импулсивно отчаяние. Но експертизата на документа и плика разкрили, че то е педантично подготвено, с много точно премерено поле отляво и идеално разстояние между редовете. Дори задраскването на „пълен“ изглеждало твърде спретнато, за да е спонтанно. Авторът сякаш нарочно се е опитвал да измени почерка си, но стилът му си проличал към края на писмото.

Въпреки безвъзмездните публични изяви дадени от Бели през следващите седмици, Зодиака никога повече не се свързал с него. От убиеца нямало никаква следа цели три месеца.

Срещата на Катлийн Джонс

В ранната неделна вечер на 22 март 1970 г. 23-годишната Катлийн Джонс и невръстната й дъщеричка Дженифър пътували по магистрала 132 в окръг Сан Хоакин, на няколко километра западно от Модесто, когато мъж със светла на цвят американска кола, започнал да натиска клаксона и да й присветва с фаровете си. Изравнявайки се с нея, той й казал, че една от гумите й се клати и предложил да я оправи.

Мъжът я следвал, когато жената отбива по друг път на запад от междущатска магистрала 5. Той излезнал от колата си с гаечен ключ и се престорил, че затяга нещо по задната й дясна гума. Всъщност махнал гайките и когато Джонс се опитала да потегли, цялата гума се откачила. Мъжът й предложил да я закара до най- близкия сервиз.

Тя приела и продължили на запад с неговата кола, докато не стигнали до бензиностанция в Ричфийлд. Тя била затворена и през следващия час и половина безцелно обикаляли градчето Трейси и околностите му. Когато минали покрай други сервизи, Джонс го попитала:

„Какво й е тази бензиностанция?“

или

„Защо не спрем тук“

На което той отговарял, че не им вършат работа. В полицейския доклад било написано че:

 „… тя твърди, че е била много уплашена от този човек и е искала да слезе, но не му е казала да спре и да я пусне“.

Катлийн Джонс скоро осъзнала, че непознатият нямал намерение да я закара до никакъв сервиз и го попитала дали има обичай да помага на хората така. Човекът отговорил с много ведър и спокоен тон:

„Когато приключа с тях, вече нямат нужда от помощта  ми.“

От време на време намалял, сякаш за да спре, но после отново увеличавал скоростта.

Накрая спрял рязко колата на един знак стоп и Джонс се възползвала от възможността да избяга. Стиснала здраво бебето си, тя изскочила от колата, хукнала през полето и се скрила в сенките на един насип. Мъжът изключил фаровете си, преместил колата си малко напред и зачакал тихо вътре. След около пет минути отново включил светлините си и потеглил.

Джонс спряла на стоп преминаваща кола и когато я закарали до полицейското управление в Патерсън, разпознала мъжа, саботирал колата й, по скицата на Зодиака, която била закачена там на видно място, на табло, с надпис „Търси се”. Полицейският служител, вероятно ужасен от перспективата да се изправи пред злодей от такъв ранг, помолил Джонс да изчака в близкото кафене, докато върнат колата й. Сержантът обявил по станцията последното известно местонахождение на колата и заместник-шериф от окръг Станислаус я открил изгорена и все още димяща.

Похитителят се е върнал, за да я подпали, унищожавайки всичко в нея.

Според някои източници колата на Джонс е била преместена на друго място преди да бъде подпалена. Тъй като джантата от проблемната гума е намерена наблизо, тази версия е отхвърлена. Едва ли виновникът би си направил труда да я мъкне със себе си до новото място, а и според полицейските доклади не е имало проблеми при откриването на колата на посоченото от Джонс място.

Спомените на Джонс за събитията от онази нощ се изменяли с течение на годините и се различават във всяко следващо интервю. Най-драматичната и най-известната версия била тази, описана в „ San Francisco Chronicle “ , цели осем месеца след инцидента. В която мъжът открито заплашил жената и бебето й и тръгнал след нея с фенерче, когато тя успяла да избяга. Джонс обаче дала показания на двама различни полицаи, че мъжът просто затворил вратата на колата и е потеглил. Също така статиите, публикувани в няколко вестника, дни след събитието, съвпадали с полицейските доклади. В края на 90-те, след като разпознала двама съвсем различни мъже като похитителя си, Джонс си признала, че дори не можела да си спомни дали е била законно омъжена по онова време и че паметта й е твърде несигурна, за да послужи като основа за процес срещу евентуален заподозрян.

Заплахите продължават

Опитът за отвличане близо до Модесто бил последният път, в който някой е виждал Зодиака лично. Неговата писмена кампания обаче продължила още доста време. Следващото писмо било изпратено до вестник „San Francisco Chronicle“ на 20 април и съдържал кратък код, както и чертежи за устройството на автобусната бомба.

„Говори Зодиака.

Между другото разгадахте ли последния шифър който ви пратих?

Моето име е – …код

Леко съм любопитен (в оригинала „cerous“) колко ли средства хвърляте за главата ми в момента. Надявам се, не мислите, че аз съм отговорен за взривяването на онази синя гад (blue meanie) в полицейския участък. Въпреки че говорех, че ще убия с бомба ученици. Просто не върви да се местя на чужда територия. Но в убиването на ченге има повече слава от това на дете, защото ченгето може да стреля по теб. Досега съм убил десет души. Щяха да бъдат доста повече, но автобусната ми бомба се оказа калпава. Бях потопен от дъжда, който се изля преди известно време.

Новата бомба е направена така: … код

ПП Надявам се, че се забавлявате, докато се мъчите да откриете кого съм убил

[зачертан кръг] – 10     СФПУ – 0″

З.

Въпреки че думата „cerous“ в това писмо обикновено се приема за неправилно написана „curious“ (любопитен), тя всъщност означавала „съдържащ церий“ – елемент с номер 58 в периодичната система. Фразата „blue meanie“ е почти със сигурност препратка към униформените чудовища от анимирания филм „Жълтата подводница на Бийтълс“, който излезнал на екран през 1968 г. и скоро добил популярност като посмешище за полицията.

Последната заплаха за автобуса не се обявила до края на същия месец, когато в„ San Francisco Chronicle “ пристигнала бележка, настояваща за публикуването й. С пощенско клеймо от 28 април 1970 г., бележката била надписана върху картичка „Веселия Роджър“ . Картинката била пиратско знаме с череп и кръстосани кости.

„Надявам се, че ще се забавлявате, когато взривя бомбата!

П.С.

Ако не искате да я взривя трябва да направите две неща.

1. Разкажете на всички за автобусната бомба с подробности.

2. Искам да видя значки на Зодиака да се носят из града. Нещо като символа на мира, черна сила, Мелвин и т.н. Много ще се ободря ако видя хората да носят моята значка. Моля без гадни значки като онази с Мелвин.

Благодаря ви“

Неопределен брой от частични отпечатъци били открити по картичката и плика й. Инспектор от полицията в Сан Франциско отбелязал, че докато отпечатъците по плика най-вероятно били оставени от пощальона, тези на самата картичка най-вероятно са на Зодиака.

Бомбената заплаха най-сетне била обявена публично на 29 април 1970 г., но нейната схема билапубликувана чак през 1986 г.

Следващото писмо било отново изпратено до вестник „San Francisco Chronicle“ на 26 юни. То съдържало още един шифър и пътна карта на залива, украсена с нарисуван часовник с лице върху билото на Дяволската планина. Дизайнът представлявал зачертаният кръг на Зодиака с нула в горната част, числото три от дясната, шест в долната част и девет от лявата. Според забележката в писмото, нулата „… е предназначена за Маг. Н“.

„Говори Зодиака.

Започвам много да се ядосвам от хората в Залива. Те не изпълниха желанието ми да носят хубавите [зачертан-кръг] значки. Обещах да ги накажа ако не се подчинят, като унищожа пълен ученически автобус. Но сега училището не работи през лятото, така че ги наказах по друг начин. Застрелях мъж, който седеше в паркирана кола, с .38.

Картата заедно с кода ще ви подскаже къде е заложена бомбата. Имате време до следващата есен да я намерите.“

Единствената стрелба с 38 калибър в района на Залива е смъртта на полицай Ричард Радетич, който бил застрелян в колата си, докато пишел акт за пътно нарушение, шест дни преди датата на писмото. Свидетел на убийството идентифицирал бившия затворник Джоузеф Уесли Джонсън – чернокож, нямащ абсолютно никаква прилика със Зодиака, като стрелец и разследващите се съмнявали, че твърдението в писмото е истина. Повечето следователи били единодушни, че Зодиака е визирал убийството на Радетич и е написал писмото без да знае, че за него вече има идентифициран заподозрян.

24 юли 1970 г.

На 24 юли 1970 г. до редакцията на „San Francisco Chronicle“ била отново изпратена кратка бележка, която изглеждало потвърждава историята на Катлийн Джонс. Няколко вестници от района на Залива публикували новината за отвличането на Джонс, но само сравнително малкият „Модесто Бий“ включва подробностите за подпалената й кола. Бележката съдържала и дълга перверзна интерпретация на песента „Имам малък списък“ от мюзикъла на Гилбърт и Съливан „Микадо“. Послеписът отново намеквал за юнското писмо и неразгадания шифър от 32 символа.

„Говори Зодиака

Доста съм недоволен от факта, че вие хора не искате да носите хубавите [зачертан-кръг] значки. Затова си изготвих малък списък в началото, на който беше онази жена + нейното бебе, с които имах доста интересно двучасово пътуване една вечер преди няколко месеца и която приключи с подпалването на колата й.

[Зачертан-кръг]

Някой ден може да се случи така, че да намерите жертва. Имам малък списък от отхвърлени от обществото, които няма да липсват на никого. Жадуващите слава, безволевите с дразнещ смях. Те няма да липсват никому. Свирачът на банджо и пиано органистът, и те са в моя списък. Всички онези дъвчещи дъвка в лицето ви на никого няма да липсват. Провинциалистката, обличаща се като мъж и момичето не целувало се ни веднъж. Не вярвам, че ще липсват на някого, сигурен съм, че няма. Праведният свещеник и лукавият хуморист, и те са в моя лист. Всичките зевзеци, комици и палячовци на никого няма да липсват. Няма значение, кой ще включите в списъка, защото всеки от тях не би липсвал никому.

[Още един огромен зачертан-кръг, заемащ повече от половината страница]

П.С.  Шифърът от Дяволската планина касае Радиани + # инчове по дължината на радианите.“

Два дни по-късно, точно един месец след писмото от Дяволската планина, Зодиакът изпратил тринадесетото си послание, посветено на мъченията, на които ще бъдат подложени неговите роби в отвъдния живот. Предпоследното изречение отново представлявало покварена адаптация на мюзикъла „Микадо“.

„Говори Зодиака,

Щом не искате да носите хубави [зачертан-кръг] значки, тогава какво ще кажете да носите гадни [зачертан-кръг] значки. Или за каквито [зачертан-кръг] значки се сетите. Ако не си сложите някакви [зачертан-кръг] значки, аз ще (освен всичко останало) измъчвам 13 от моите роби, които вече ме чакат в Рая. Някои от тях ще завържа над мравуняци и ще ги гледам как пищят + гърчат. На други ще забивам трески под ноктите + ще ги подпалвам.

Други ще затворя в клетки + ще храня с пресолено говеждо, докато се подуят и ще се превивам от смях, докато слушам молбите им за вода. Други ще окача за палците + ще ги оставя да изгорят на слънце и после ще ги натрия със загряващо лекарство, за да ги стопля още повече. Някои ще одера живи + ще ги оставя да търчат наоколо с писъци. А онези, които играят билярд, ще накарам да играят в тъмница с криви щеки + тесни обувки. Да много ще се забавлявам, причинявайки най-сладка болка на моите роби.

[Огромен зачертан кръг, заемащ около половин страница] = 13

СФПУ = 0″

След няколко месеца мълчание през октомври Зодиака изпратил още две картички. Едната от тях, с пощенско клеймо от 5 октомври 1970 г., на нея имало колаж на лицевата си част, в който са пробити 13 дупки. За написването на адреса били използвани букви и цифри, изрязани от списания и вестници.

„ Говори Зодиака,

Драги Редакторе,
Вие ме мразите, но аз трябва да ви кажа.
Темпото изобщо не намалява! Всъщност е една голяма тринайсетица
13!!!
„Някои от тях се съпротивляваха, беше ужасно“
П.П. Има сведения, че градските ченгета-прасета уж стесняват кръга около мен. FK Аз съм абсолютно недосегаем, Каква е цената ми сега?

Зодиак“

Въпреки че тази картичка първоначално била приета за фалшива, някои от фразите в нея по-късно били потвърдени от последвалите писма на Зодиака, особено думата „недосегаем“, която се появявила в писмо до ” Los Angeles Times ” пет месеца по-късно. Буквите „FK“ също се повтаряли в посланията му и шифрите към тях. Картичката скоро се приела за истинска и заради преброяването на телата – 13, бройка, която не била обявена публично.

Другото писмо, изпратено на 27 октомври, представлявало картичка за Хелоуин, адресирана лично до Пол Ейвъри от „ Chronicle “, въпреки че името му било сгрешено върху плика на „Ейвърли“. Вътре в плика, написан много леко във формата на Х, е коментарът:

„Съжалявам, няма шифър.“.

В допълнение към обичайния си подпис, зачертан кръг, Зодиака бил нарисувал някакъв особен символ (изпозван и като обратен адрес на плика), 13 очи и бележката:

„Ту-ту, обречени сте“.

Катлийн Джонс, жената отвлечена на магистрала 132, заявила в интервю, че е получила подобна картичка, привидно от Зодиака, горе-долу по същото време. Твърди, че била препратила картичката на Ейвъри, но за втора такава нямало никакви данни. Джонс смятала, че картичката е просто лоша шега, тъй като името и адресът й били публикувани във вестниците скоро след отвличането, но времето и описанието предполагали, че тя е била истинска и някак си е била изгубена в огромния куп от документи по случая… Отново.

Връзката

Картичката, изпратена лично до Ейвъри, веднага се възприела като директна заплаха за живота му и „ Chronicle “ публикува статия за нея на първа страница на 31 октомври. Сред потопа от писма, който тази статия предизвикала, е и едно анонимно писмо от Ривърсайд, настояващо Ейвъри да разследва връзката с все още неразкритото убийство на Бейтс:

„ Моля предайте съдържанието на това писмо на детектива отговорен за разследването на „Убийствата на Зодиака“. Надявам се, че тази информация ще помогне и на вас, тъй като и аз също искам да видя този случай разрешен. Що се отнася до мен, искам да остана анонимен и знам, че ще разберете причината!

Преди няколко години в Ривърсайд, Калифорния, беше убито младо момиче, точно около вечерта на Хелоуин! Бих могъл да напиша много по-дълго писмо, описвайки приликите между случая на Зодиака и това убийство, но ако полицията не успее да забележи тези прилики, тогава доста бавно им „загряват реотаните“, дори и двата случая да са извършени от различни лица! Смятам, че ако полицията вече не е взела под внимание приликите със случая в Ривърсайд, би следвало да се вгледат по-внимателно в него….

Писма до вестниците, „подобни ексентрични писания“ са налице в тези два отделни случая:

“….Обадете се на капитан Крос, той знае, че „аз не се отказвам“.

Г-н Ейвъри, ще ви се обадя скоро, моля проверете случая, полицията в Ривърсайд има предостатъчно информация, както и Сан Франциско, да се надяваме, че гордостта няма да им попречи да работят заедно, а ако вече го правят, да се надяваме, че си споделят информацията…“

– Анонимен

След като издирва миналогодишно писмо от шефа на полицията в Ривърсайд до детектив от окръг Напа, в което се споменават приликите, свързващи убийството на Бейтс със Зодиака, Ейвъри посетил ривърсайдската полиция и прегледал доказателствата, събрани по случая. Заинтригуван от писмата, изпратени до полицията и пресата, и от буквата „З“ използвана като подпис в някои от тях, той организирал среща на местните детективи и тези от Солано, Напа и Сан Франциско, които сравняват детайлите по случая на Бейтс с атаките на Зодиака до този момент.

Инспектор Бил Армстронг от полицията в Сан Франциско смятал, че има връзка между Бейтс и Зодиака. Графологът Шерууд Морил сравнил писмата и стигнал до заключението, че те „несъмнено са работа на Зодиака!“. Капитан Ървин Крос от полицията в Ривърсайд обаче бил много скептично настроен към тази теория.

Официалната позиция на полицията в Ривърсайд и на повечето независими следователи била, че Чери Джо Бейтс не е жертва на Зодиака. Полицията в Ривърсайд продължавала да счита, че местен жител е извършител на престъплението, а убийствата на Зодиака нямат нищо общо, въпреки че приели възможността ” убиецът от Залива ” да е автор на едно или повече от писмата, изпратени в южна Калифорния.

Писмо до „LA Times“

Следващото писмо пристигнало след нехарактерно дълъг петмесечен период на мълчание. Това било единственото писмо, което Зодиакът изпраща на „ LA Times ” и първото изпратено извън Сан Франциско: Пощенското клеймо е от Плезантън, намиращ се 24 км източно от Залива, с дата 22 март 1971 г. и на плика му имало две залепени наобратно марки от 6 цента.

„Говори Зодиака

Както винаги съм казвал, аз съм недосегаем. Ако сините гадове искат някога да ме хванат, най-добре да си размърдат дебелите задници + да направят нещо. Защото, колкото по-дълго се мотаят + пърдят наоколо, толкова повече роби ще събера за отвъдния ми живот. Все пак трябва да им призная заслугата, че се натъкнаха на дейността ми в Ривърсайд, но това нищо не е, има още дяволски много неща за откриване. Причината да пиша на Таймс е, че те няма да ме погребат на последните си страници, като останалите.

СФПУ-0    [зачертан-кръг]-17+“

В интервю ривърсайдски детектив заявявил, че местната полиция подозирала човека, написал анонимното писмо до Ейвъри, във фалшифицирането и на това послание. Допълнение към тази очевидна мистерия били и сведенията от друг източник, че инспектор Дейвид Тоски от полицията в Сан Франциско също бил заподозрян в написването на това писмо. Не съществували доказателства в подкрепа на нито една от двете хипотези.

Седмица по-късно Зодиака изпратил още една картичка, която била разпозната от служител на пощите и спряна преди да бъде доставена. Не било ясно кой е получателят: полето с адреса било непопълнено, но имало забележка да се предаде на Пол Ейвъри (отново сгрешено на „Ейвърли“), както и имената „Times“, „ San Francisco Examiner ” и „ San Francisco Chronicle “, изрязани от вестниците. На мястото на адреса е изрязана дупка, над която авторът е написал „Зодиак“.

Около дупката били нарисувани четири линии, за да наподобят зачертания кръг на убиеца. Целият ръб на картичката бил надупчен с перфоратор. Предната й част отново декорирана, но този път със скица на строящ се жилищен комплекс в Инклайн Вилидж, Невада, близо до езерото Тахо. Същата картина била публикувана в „ San Francisco Chronicle ” три дни по-рано в реклама.

Почеркът на тази картичка наподобявал този от писмата на Зодиака, но не бил съвсем същият, което накарало полицаите да смятат, че тя е фалшификат. От друга страна дупките от перфоратор и сгрешеното име на Пол Ейвъри били използвани от убиеца в предишните му послания.

Ако тази картичка била истинска, тя представлявала последната комуникация от страна на Зодиака за следващите три години.

Зодиакът се появява отново

Зодиака се появява отново през 1974 г.! За шестмесечен период изпратил серия от писма само на „ San Francisco Chronicle “, с пощенски клейма от най-различни места в района на Залива. Въпреки че били идентифицирани чрез анализ на пликовете и почерка, тези четири писма се различавали от предишните по това, че авторът бил изоставил обичайния си поздрав („Говори Зодиака“) и подпис (зачертания кръг).

Първото било изпратено на 29 януари от Сан Матео или Санта Клара, на юг от Сан Франциско, и обобщава наскоро излезия по кината филм „Екзорсистът“ като „най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога“. Писмото съдържало и цитат от „Микадо“ (за „малка птичка“, чиято „сляпа привързаност“ я тласка към самоубийство) и загадъчна рисунка, наподобяваща някакъв йероглиф.

„Гледах го и смятам, че „Екзорсистът“ е най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога!“.

Подпис, истински ваш: ” Той се хвърли във вълнолома висок и екот се надигна от самоубийствения гроб. “
П.С. Ако не видя тази бележка във вашия вестник, ще извърша нещо гадно, на което знаете, че съм способен.

Аз-37 СФПУ-0″

В допълнение към осемцентовата пощенска марка с лика на Айзенхауер, Зодиакът е залепил на плика и два стикера на Пощенските служби:

На единия има часовник, показващ 12:55 или 11:05 и съвета : „пускай пощата рано“,  а на другия – подсещане за нововъведен пощенски код. За кратко в средата на 1978 г. писмото е смятано за фалшификат, но след анализ на почерка в няколко лаборатории в Калифорния истинността му е доказана.

Последните писма

Поредното писмо пристига във вестник „ San Francisco Chronicle “ на 14 февруари 1974 г., седем дни след похищението на Пати Хърст от Симбиозната освободителна армия. То било публикувано във вестника през август 1974 г. Въпреки че на фотографиите пощенското клеймо било неясно, според доклад на ФБР писмото било изпратено от Сан Рафаел.

„Драги г-н Редактор,

Знаете ли, че инициалите SLAY (Симбиозната освободителна армия) се произнася „sla,“ и на норвежки означава „убивам“.

Приятел.“

Гарет Пен, завършил средновековна литература и историческа лингвистика, посочил, че на норвежки „sla“ всъщност означава „to strike“ (нанасям удар), което пък някои речници определят като сходно по значение с английското „slay“ (убивам, заколвам).

Три месеца по-късно, на 8 май в „ San Francisco Chronicle “ пристига пощенска картичка, изпратена от Фриймонт. Съобщението изразява „ужас“ от рекламите във вестника за филма „Опасни земи“, вдъхновен от спонтанните убийци Чарлс Старкуедър и Карил Ан Фугейт.

„Господа — Бих искал да изразя ужъса си [думата е задраскана] ужаса си, във връзка с липсата ви на вкус + съчувствие към обществото, доказателство, за което са публикуваните от вас реклами за филма „Опасни земи“, гласящи: „През 1959 г. повечето хора убиваха времето. Кит + Холи убиваха хора“. В светлината на скорошните събития, тази убийствена възхвала е най-малкото пагубна (не че някога възхвалата на насилието е била оправдана) защо не покажете малко уважение към чувствата на обществото + не свалите тази реклама?

Гражданин“

Последното писмо било изпратено от Сан Рафаел на 8 юли 1974 г. Обратният адрес гласял просто „РП“. С криволичещ, очевидно замаскиран почерк, писмото атакувало консервативната рубрика на журналиста от „ Chronicle“ – граф Марко Спинели.

„Редакторче,

Пратете Марко обратно в адската дупка, от която е изпълзял – той има сериозно психическо разстройство. Винаги иска да се чувства велик. Съветвам ви да го насочите към психиатър. Междувременно прекратете рубриката на граф Марко. След като графът може да пише анонимно, значи и аз мога –
Червеният фантом
(почервенял от ярост)“

Пресата в Сан Франциско представила последните две писма като истински, но инспектор Дейвид Тоски споделил с ФБР съмненията си в тяхната автентичност. След анализ лабораторията на ФБР докладвала, че въпреки някои несъотвествия в последните писма, „тези разлики не са достатъчни да се елиминира възможността Зодиака да е авторът“.

24 април 1978 г.

На 24 април 1978 г. в редакцията на  „ San Francisco Chronicle “ дошло писмо, изпратено или от Санта Клара или от Сан Матео, от човек очевидно добре запознат със случая на Зодиака и неговото творчество. Първоначално се смятало, че писмото е автентично, но последвалите проучвания показват, че не е така.

Почеркът на плика бил разпознат и писмото било незабавно предадено на журналиста Дъфи Дженингс, който бил поел щафетата от Пол Ейвъри. Той правил снимки на писмото и плика и се свързвал с инспектор Дейвид Тоски. Писмото гласи:

„Драги Редакторе
Говори Зодиака върнах се при вас. Кажете на Хърб Каен (журналист от Сан Франциско, носител на наградата Пулицър), че съм тук, винаги съм бил. Онази градска свиня Тоски е добра, но аз съм по-умен и по-добър той ще се умори и ще ме остави на мира. Чакам да излезе хубав филм за мен. Кой ще играе моята роля. Аз контролирам всичко.

истински ваш:
[зачертан кръг] познайте
СФПУ – 0″

Инспектор Тоски се свързал с Джон Шимода от криминалната лаборатория на пощенските служби, за да удостовери автентичността на писмото. Той потвърдил, че почеркът е на Зодиака и Тоски пращал писмото в лабораторията на полицията в Сан Франциско, за да бъде изследвано за отпечатъци. По единствената страница и плика не са открити никакви полезни улики.

Противоречия

За да разберем напълно противоречията, съпътстващи това писмо, трябва да хвърлим обстоен поглед на неговия контекст. По времето, когато то пристигнало в „ Chronicle “, инспектор Тоски, ветеран с 25-годишна служба в полицията, бил най-популярният служител на реда в областта. Харизматичният инспектор имал ” гръб” в градската управа и местните медии, но имал и доста врагове, които смятали лъскавия му образ и жажда за публичност за създаващи конфликт на интереси. Още повече в общината се носил слух, че кандидатката за кметските избори Даян Файнстайн възнамерявала да го направи полицейски началник. Което представлявало очевидна заплаха за сегашния началник на полицията Чарлс Гейн.

През есента на 1976 г. писателят Армистед Мопин съчинил история за детектив от Сан Франциско, който преследвал неизвестен сериен убиец. Интересното е, че бил напомнящ на Зодиака. Историята редовно да се публикувала в рубрика на „ Chronicle “.

Главният герой, инспектор Танди бил вдъхновен не от друг, а от инспектор Тоски. Мопин получил три писма, привидно от граждани, в които се сипели комплименти към Тоски. Дори се настоявало той да се появява по-често в рубриката. Като добър журналист Мопин решил да провери писмата и установил, че имената на подателите им не принадлежали на жители на Сан Франциско.

Тоски бил добре известен с навика си да изпраща бележки на репортери и политици и Мопин започнал да подозира, че самият той бил изпратил писмата. Смятайки постъпката му за безобидна, макар и нечестна, Мопин запазил бележките за себе си до април 1978 г. Когато единственото писмо на Зодиака, в което Тоски се споменавал поименно, пристигнало във вестника, хвърляйки подозрение у Мопин, че инспекторът може би е подправил и него.

Мопин и неговият агент се свързали с началника на разузнавателния отряд, сержант Джак О’Ший и споделили с него подозренията си. О’Ший и шефът на Тоски – лейтенант Джак Джордан, началник на отдел „Убийства“, решили, че Тоски е написал писмата от феновете. И двамата впоследствие били дисциплинарно наказани за това, че не са споделили незабавно тази информация.

Началник Гейн твърдил, че е научил за подправените писма на Тоски чак в края на юни 1978 г. Точно какви са били събитията в градската управа не станало ясно, но на 10 юни, Гейн свикал пресконференция, на която съобщил за две коренно различни събития:

Открититието, че писмото на Зодиака може би е подправено и прехвърлянето на Тоски към отдел „Злоупотреби“, в светлината на фалшивите писма от почитатели, получени от Мопин. Никога не е заявено направо, че Тоски е заподозрян в подправянето на писмото на Зодиака, но намекът бил достатъчно ясен, особено след новината, че двама експерти сравняват почерка на Тоски не само с въпросния документ от април, но и с писмото за „Екзорсиста“ от януари 1974 г. Официалната позиция на Тоски за преместването му е, че „отрича“ твърденията на Мопин.

Предположение за авторите

До месец август било установено вече от четирима експерти, че априлското писмо на Зодиака било фалшификат.  

„Истинският почерк на Зодиака бил внимателно прекопиран… вероятно от човек имащ достъп до писмата му. “

Писмото от януари 1974 г., което също се смятало за фалшификат, било обявено за автентично!

Хипотезите за автора на писмото от 1978 г. се фокусирали върху три възможности.

Първата разбира се била самият Зодиак, макар че дори нетренирано око може да забележи, че буквите били по-скоро старателно нарисувани, отколкото написани с полуманиакалната лекота на предишните писма.

Втората хипотеза била инспектор Тоски.

Носели се слухове, че той бил идентифициран като автор чрез ДНК анализ направен през 90-те години, за което нямало официално потвърждение от органите на полицията или други източници. Една записка от ФБР от август 1978 г. гласяла, че експертизата на априлското писмо била прекратена „ В светлината на скорошните разкрития… показващи, че Дейвид Тоски е автор на едно или повече писма на Зодиака“, въпреки че от ФБР получили тези сведения от полицията в Сан Франциско без да проведат собствено разследване. Факт е, че Тоски бил върнат на поста си като инспектор в отдел „Убийства“.

Последният заподозрян бил писателят Робърт Грейсмит, който познавал достатъчно добре случая, за да може да подправи писмото, а освен това имал и мотив. Да увеличи продажбите на книгата си. Важно било да се отбележи, че Грейсмит бил уличен в плагиатство по време на работата си като карикатурист в „ Chronicle “. Във всеки случай той доста гласовито лобирал за Тоски, твърдейки в книгата си и в многобройните си интервюта, че който и да е написал писмото, това едва ли е бил инспекторът. Полицията в Сан Франциско е пестелива с изявленията си по въпроса:

„Полицията никога не е отправяла обвинения срещу Тоски за подправяне на писмото на Зодиака, по никакъв начин. Ние ще потвърдим, че не всичките писма на Зодиака са автентични!“.

Езерото

Нападението на езерото Бериса предлагало няколко примера за странно поведение от страна на Зодиака. Един от тях е четириъгълната качулка, която той слага на главата си преди да доближи двойката. Кройката й е рядка, ако не и единствена по рода си и убиецът не давал обяснение за нея нито на колежаните, нито на пресата. Най-вероятно е искал да скрие самоличността си, но по-лесно би било да използва за целта ски маска или нещо подобно. Като причина за нападението той изфабрикувал историята за бягство от затвор на северозапад, но въпреки това оставил на вратата на колата своя знак и броя на убийствата си.

В тази бройка не влизало убийството в Ривърсайд, което му е приписано чак през 1970 г. .

Мнозина смятали, че този пропуск е знак, че не той е убил Чери Джо Бейтс. Той казал на колежаните, че искал парите им и ключовете от колата им, но взима само дребните на Хартнел и оставя ключовете и портфейла на момичето на одеялото за пикник. След което ги завързва и намушква, вместо просто да ги застреля с пистолета, който държи насочен към тях. И накрая, той никога не поел отговорност за това престъпление в писмата си, както е направил с нападенията във Валехо и Сан Франциско.

Учебникът по „Класификация на престъпленията“ на ФБР описва три форми на поведение на нападателя на местопрестъплението. „Модус операнди“ (МО) се формулира като – всякакви действията, необходими на убиеца за извършване на престъплението и осигуряването на успешното му измъкване. Двете нападения във Валехо например показват определен блиц-стил на МО – стрелба с пистолет, последвана от бързо контролирано отстъпление.

МО-то при езерото Бериса е по-близо по стил до нападението в Ривърсайд, което е извършено с нож и предшествано от размяна на думи между убиеца и жертвата, но разликите са очевидни при обстоен преглед. Убиецът на Бейтс не бил подготвен добре за нападението, само с малко джобно ножче е трудно да надвие младата, бореща се за живота си жена, докато на езерото Зодиака надминава себе си в деморализирането на жертвите. Сякаш мъжът, убил Чери Джо Бейтс, до последно не е бил сигурен дали ще я убие. Той провел разговор с нея, продължил повече от час, преди да загуби контрол и да я намушка. На езерото от друга страна намеренията на Зодиака били повече от ясни.

Модус операнди е заучено, прагматично поведение, което може да бъде усъвършенствано с времето.

Зодиака станал по-дързък, нападайки по здрач в открита местност, но внимавал тя да бъде сравнително изолирана. Нарочното изменяне на местопрестъплението с цел да се обърка и затрудни полицията се нарича „постановка“ и обикновено се наблюдава в случаите, когато убиецът и жертвата се познават: най-често нападателят се опитва да направи така, че престъплението да изглежда като случайно изнасилване или обир. Този феномен сякаш не присъствал в случая на Зодиака, ако не приемем писмата като някаква форма на постановка.

Всяко действие на нападателя, което не е от значение за извършването на престъплението или е извършено единствено с цел да задоволи психологическите му потребности, се нарича „изпълнение“ (театрално). Сложната качулка, лъжата за затвора и искането на парите и ключовете са примери за изпълнение. Повтарящите се примери на едно и също изпълнение се наричат „подпис“ и в случая, буквално и преносно, това е знакът на Зодиака, появяващ се както в писмата му от 1969 до 1971 г., така и на вратата на колата при езерото Бериса. Телефонното обаждане е също аспект от подписа му, обажданията до полицията в Ривърсайд и Валехо са напълно ненужни на убиеца, за  да осъществи бягството си.

Това, че извършителят избира ножа пред пистолета, също и необичайната качулка, обикновено се смятало за красноречиво доказателство, че нападението на езерото Бериса е имало ритуално значение за убиеца.

Това може и да е истина – качулката остава необяснена, може би целта и е била да всее ужас в жертвите, а според спомените на Хартнел, Зодиака като че ли е изгубил контрол, докато се е разправял с Шепърд. Фактът, че този път е избрал такова открито място като езерото, може би е довел до тактическото решение да използва ножа – тихо оръжие, предвидено за подобен случай.

Според някои разследващи, нападението на езерото Бериса не било автентично дело на Зодиака, имайки предвид многобройните отклонения от основния модел на другите престъпления в Залива. В действителност не съществувало категорично доказателство, свързващо Зодиака с този инцидент. Почеркът по колата на Хартнел бил безспорно подобен на онзи в писмата, но това не било възможно да се установи със сигурност. Въпреки това за повечето разследващи подобният почерк,  описанието на извършителя и телефонното обаждане до полицията надделяват над разликите между случая на езерото и останалите нападения в Залива. Промяната в МО и подписът можели да бъдат обяснени с растящата дързост, пресметливост и самочувствие на развиващия се сериен убиец.

Отпечатъците

Един от аспектите на легендата, придобил широка популярност бил, че убиецът старателно е прикривал всички веществени доказателства, за да затрудни полицията. Твърдението на Зодиака от писмото от ноември 1969 г., че си е слагал „прозрачна защита на пръстите“, направена от самолетно лепило, често било цитирано като доказателство, че той е достатъчно умен, за да осуетява усилията на органите на реда.

Доклад, подаден от полицията в Сан Франциско, Валехо, шерифството в област Напа и калифорнийския правосъден отдел, разкрил, че Зодиака всъщност е бил доста немарлив както в съчиняването на писмата си до пресата, така и на някои от местопрестъпленията си. От юнското писмо през 1969 г. до вестник „ Vallejo Times Herald “ били взети най-малко два отпечатъка и още един бил снет от шифъра изпратен на „ San Francisco Examiner “. От следващото му писмо от август 1969 г. до „ Examiner “ били снети два отпечатъка, от втората и третата страница на посланието.

Шерифството в Напа открило няколко пръстови и дланови отпечатъци след нападението на езерото Бериса.

Четири от тях били открити в телефонната кабина, от която Зодиака се обадили на полицията. Особен интерес представлява един ясен отпечатък от длан, снет от слушалката, той бил още влажен, което означавал, че е оставен от последния човек използвал телефона, най-вероятно от убиеца. За срам на криминалиста Харолд Снуук обаче този отпечатък не бил оставен да изсъхне добре и бил повреден по време на снемането.

Тримата младежи, станали свидетели на убийството на Пол Стайн, наблюдавали как убиецът бършел таксито. Без съмнение се е опитвал да се отърве от оставените отпечатъци. Действие, което би било безмислено, ако пръстите му са били защитени. Свидетелите не са видели никакви признаци, че убиецът се опитвал да подхвърли отпечатъци. Криминалистите снели дузина отпечатъци от таксито, сред които имало няколко „… съдържащи следи от кръв и най-вероятно принадлежащи на извършителя.“. Според изявлението на инспектор от полицията в Сан Франциско: „Частичните отпечатъци, снети от предната дясна врата, са най-вероятно на извършителя“.

Писмото, изпратено след това нападение, твърдящо, че Стайн бил поредната жертва на Зодиака, също имало отпечатъци.

Единствено в писмото от 9 ноември 1969 г. Зодиака споменал, че си маскира отпечатъците. Според някои теоритици той е подхвърлил фалшиви отпечатъци в таксито, но защо тогава ще отрича, че те съществуват? Друго по-правдоподобно обясние е, че знаейки, че полицията разполагала с почерка му, отпечатъците му и с добро физическо описание, Зодиака се е опитал да ги обърка с „прозрачната защита“.

Тайна информация

Откакто писателят Робърт Грейсмит агитирал в своята книга „Зодиак“ героя Робърт Хол Стар като главен заподозрян в неразкритите убийства на петима жители на Залива, става изключително трудно да се разисква случая на Зодиака без да се спомене името на Артър Лей Алън. Алън, жител на Валехо и осъден педофил, служи за вдъхновение за героя „Стар“. Той умира през 1992 г. все още под подозрението, че бил прочут сериен убиец. Алън никога не бил обвинен в тези убийства и въпреки огромните усилия на разследващите, не било намерено нито едно доказателство, което да го свърже със Зодиака.

Артър Алън попаднал за първи път в полезрението на полицията във Валехо в началото на октомври 1969 г., но не е ясно точно по какъв начин е привлякъл вниманието им.

Първият и единствен доклад на детектив Джон Линч не споменал как Алън е станал възможен заподозрян, но един по-обстоен поглед върху полицейските доклади от онова време показвал, че дори и най-крехките обвинения са били считани за твърдо основание полицията да проведе разпит във връзка с убийствата на Бети Лу Дженсън, Дейвид Фарадей, Дарлийн Ферин и Сесилия Шепърд. За известно време се носил слух, според който на Алън е бил съставен акт за превишена скорост близо до езерото Бериса в нощта на убийството на Шепърд, но впоследствие е установено, че това всъщност не се е случвало.

Каквато и следа да е предизвикала разпита на Алън, спокойно може да се допусне, че тя не е била подкрепена със съществени доказателства, тъй като разговорът е бил доста кратък, а детективът, провел разпита далеч не е бил агресивен. Най-вероятно Артър Лей Алън е бил просто един от мнозината жители на Валехо, посочени от приятел, враг, познат или роднина въз основа само на предчувствие. Твърде висок и твърде плешив, за да съвпада с описанието на Зодиака, той бързо е забравен.

Тайната информация, която извежда Алън в първите редици на възможните заподозрени, се появила почти две години по-късно.

На 15 юли 1971 г. Санто Панцарела, бизнесмен от южна Калифорния, се свързва с полицията в Манхатън Бийч с информацията, че Алън е направил инкриминиращи го изявления пред Доналд Чейни, партньор на Панцарела, подсказващи, че Алън може да е убиецът Зодиак. Заинтригувани, двама детективи от полицията в Манхатън Бийч посетили Чейни и Панцарела в техния офис и чули една забележителна история.

Доналд Чейни

Доналд Чейни, който бил приятел на Алън от години, докато не се преместил в южна Калифорния, разказал на детективите как през декември 1968 г. двамата са разговаряли в мазето на Алън на тема ловуване, но скоро  разговорът е станал доста странен. Алън споменал класическия къс разказ на Ричард Конъл „Най-опасната игра“,  в която луд граф преследва за удоволствие корабокруширалите на частния му остров хора. Според Чейни, Алън страшно много е харесвал тази история и по някакъв начин се е отъждествявал с графа.

След като подхванал темата за лов на хора Алън започнал да излага хипотетични версии как той самият би подходил към серия от убийства на места, на които се срещат влюбени двойки. Описвал подробно как би:

„Използвал пистолет с прикрепено за него фенерче, което да служи за мерник и как ще се приближи и ще застреля хората доближавайки ги със спокойна походка, за да не заподозрят нищо.“.

Алън говорил въодушевено също и как ще простреля гумите на училищен автобус и след това ще покосява едно по едно „малките ангелчета“, докато слизат от него. После заявил, че ще изпраща подигравателни бележки на полицията. И сякаш това не е достатъчно, но казвал още, че ще се нарече „Зодиак“.

Според доклада на полицията в Манхатън Бийч: „Чейни е попитал:

„Зодиак… защо точно това, а не нещо друго?“.

В този момент Алън е станал много емоционален и е заявил:

„Харесвам името Зодиак и точно това ще използвам.“.

Разказът на Доналд Чейни сам по себе си е бил доста показателен!

Ако Алън наистина е изрекъл тези твърдения през декември 1968 г., значи е знаел предварително за убийствата на „Лейк Хърман Роуд“, преди те да се случели през август 1969 г.  Заплахата на Зодиака за покушение над училищен автобус се появила още по-късно, през октомври същата година. Съществувал обаче въпросът:

Защо Чейни е чакал две години преди да сподели тази информация?

Чейни се преместил в южна Калифорния през януари 1969 г. и е възможно да не е чул за второто нападение във Валехо и за писмата. Все пак случаят на Зодиака придобил национални измерения едва след убийството на Пол Стайн в центъра на Сан Франциско и е малко вероятно жител на Калифорния да не е чувал за неизвестния убиец.

Самите Панцарела и Чейни признали, че са чели статии за убийствата. Следователно, незнанието не можело да е извинение за неговото мълчание. Чейни не е смятал Алън за възможен убиец до 1971 г., когато е чул за серия от неизяснени и напълно несвързани със Зодиака убийства в Грас Вали – малко градче, намиращо се на 240 км от Сан Франциско и Валехо. Според Чейни и Панцарела именно

„ Скорошните убийства в Грас Вали от неизвестен извършител бяха причина за подозренията ни към Алън. “.

Можем само да гадаем как така убийствата в Грас Вали са отприщили паметта на Доналд Чейни за съмнителния му разговор с Алън. И защо, ако наистина е Зодиака, приятелят му би разкрил пред него такива подробности за предстоящите си престъпления. Едва ли е можел да предположи, че Чейни има чак толкова лоша памет.

Факт е, че Зодиака понякога поемал рискове, но контролът над ситуацията била една от отличителните му черти. Той едва ли би извършил нещо толкова глупаво, като това да опише с подробности престъпленията си, особено пред някой, който вече е подозрителен към него. Алън е докосвал малката дъщеря на Чейни по неприличен начин по време на къмпинг преди години, за което Чейни се е оплакал на брат му.

Артър Алън

Артър Алън е описван от мнозина като леко ексцентричен. На 19 години е бил отхвърлен, когато кандидатствал за полицай във Валехо, а на 25 бил освободен без никакви почести от флота. Притежавал е няколко оръжия и винаги държал едно от тях в колата си. Освен това е бил педофил, заради което често губил работата и приятелите си. Нактая дори е бил освидетелстван в болницата в Атаскадеро. Доналд Чейни не e билединственият, пред когото Алън е обсъждал убийствата на Зодиака.

Той не криел за разпита си в полицията през 1969 г. и открито се хвалил, че го подозират за убийствата на Зодиака.

Изглеждало, че Алън се интересувал и от анормална психология. Изучавал „Хигиена на ума“ и работил в клиниката в Атаскадеро преди самият той да бъде приет там. Не било необходимо голямо напрягане на мозъка, за да се допуснело, че Алън, с неговия интерес към оръжията, органите на реда и криминалния ум, можел просто да се е вдъхновил от шокиращото местно убийство и затова да е подхванал тази тема пред Чейни. Най-вероятно, поради липса на друг мотив, е споменал книгата „Най-опасната игра“ – ловуване на хора за спорт.

Скоро след показанията на Чейни началникът на полицията в Манхатън Бийч се свързвал с полицията в Сан Франциско и инспектор Уилям Армстронг разговарял с него в сутринта на 26 юли. По време на интервюто, продължило 11 дни, Чейни доразвил историята си в още по-разобличителни за Алън краски. Заявил, че разговорът с Алън се е състоял през декември 1967 г., а не през 1968 г., както първоначално твърдял.

След това си спомнил как Алън питал дали човек може да замаскира почерка си. В следващите интервюта Чейни се сещал, че Алън не е започнал разговора с късия разказ на Конъл, а с репликата, че търси смяна на професията си и би искал да стане полицейски служител. Според Чейни, Алън е заявил, че ако не го приемат за полицай, ще стане престъпник и ще си играе с полицията, извършвайки убийства без мотив.

Тази история е променена отново, когато Чейни заявява, че изказванията на Алън всъщност са се дължали на плановете му да напише криминален роман.

След това е добавил и идеята как ще саботира колата на жена като махне болтовете от гумите й. За полицаите, тази история била очевиден намек за отвличането на Катлийн Джонс през март 1973 г., което не е потвърдено като дело на Зодиака. При разпознаването г-жа Джонс отхвърлила Алън като своя похитител. Накрая Чейни споделил че не убийствата в Грас Вали са го подтикнали да се свърже с полицията, а една статия във вестника, описваща заплахата на Зодиака да убие „малките ангелчета“, която той свързвал с думите на Алън.

С течение на времето станало ясно, че на спомените на Чейни не можело да се разчита. Възможно било спомените му да са се размили с годините, смесвайки действителния разговор с неща, прочетени по медиите. Или човекът е страдал от липса на внимание, което сега го e получавал както от полицаите, така и от медиите и околните му съграждани.

Разпитът

Армстронг оставил настрана всички тези противоречия и се свързал с полицията във Валехо. След като проучили нещата, детективите от двете страни се съгласили, че трябвало заедно да призоват Алън на разпит като заподозрян.

Разговорът се състоял в службата на Алън в началото на август и бил комичен пример за заподозрян, който разиграва детективите.

Алън показал, че е добре запознат с препратките към поп-културата, използвани от Зодиака, както и с медийните описания на убиеца, но не знаел нищо за самите престъпления. Отричал да е провеждал уличаващия го разговор с Чейни, но признал, че е чел „Най-опасната игра“. Както и се съгласил, че книгата му е направила голямо впечатление. Признал, че имал алиби за местонахождението си в деня на нападението при езерото Бериса, което може да бъде потвърдено от служител на „Острова на съкровищата“.

Това може да е била лукава препратка, останала незабелязана за детективите, към филма от 1933 г. „Чарли Чан и Островът на Съкровищата“, в който китайските детективи се надлъгват със злодей от Сан Франциско, наречен „Доктор Зодиак“.

Твърдял, че е разговарял със съседа си г-н Уайт, когато се е върнал вкъщи същия следобед. Възможна препратка към рейнджър Уилям Уайт, който се появява по телевизията в деня след убийството на езерото, за да даде изявление за престъплението. Алън споменал също „двата кървави ножа, които държа в колата си“, без полицията да го подканя за това. Той им споделил също и:

” Кръвта е от пилето, което заклах, не е на човек. “.

Смятало се, че това може би е препратка към думите на Брайън Хартнел, изречени точно преди Зодиака да го намушка.

Според изявлението на рейнджър Уайт, цитирано твърде свободно от медиите, Хартнел е поискал да бъде намушкан преди приятелката си. Само защото е бил малодушен (chicken – пиле) и нямало да издържи да гледа. За полицията в Напа било ясно, че Хартнел не е казвал нищо подобно, а тези думи са измислени от медиите. Когато го питали къде е бил през октомври 1966 г., Алън отговорил:

„Питате за убийството в Ривърсайд?“.

Ако беше изрекъл това преди ноември 1970 г., то щеше да носи тежестта на уличаващо доказателство. Но убийството на Чери Джо Бейтс вече е свързано със Зодиака и от една година се появявала по първите страници на вестниците в Калифорния.

Детективите се интересували и от часовника на Алън. Това бил скъп швейцарски часовник с марката „Зодиак“, чието лого е зачертан кръг. Алън казал, че той му е бил подарен през лятото на 1969 г. По-късно братът на Алън заявил, че часовникът му е подарен от майка им за Коледа 1967 г. На прощаване, с очевидно хаплива ирония, Алън се обръща към детективите с пожеланието:

„Иска ми се да дойде времето, когато полицаите няма повече да бъдат наричани „свине“

“ Зодиака е използвал този епитет в писмото си от ноември 1969 г.! То е надлежно публикувано от вестник.“. През 12, 13 и 26 ноември, два пъти на първа страница.

Очевидно Алън използвал прочетеното в медиите, за да дразни разпитващите го детективи. Единствено марката на часовника му предполагала, че той може да е Зодиака. Нито едно от останалите му изявления не издавало каквато и да било запознатост с престъпленията, освен онова, което е публикувано във вестниците.

Дали не е просто фен? Или току що са пуснали Зодиака да си ходи у дома?

Липса на доказателства

Поради липсата на други обещаващи следи полицията в Сан Франциско и Валехо смятала Алън за най-вероятния заподозрян. На 14 септември 1972 г. била издадена заповед за обиск на дома му в Санта Роса и скоро детективите обискирали фургона и колите му. Там те търсели оръжия, муниции, дрехи и всякакви други улики, които биха го свързали с убийствата или писмата. Нищо подобно не било открито. От Алън снели отпечатъци и мостри от почерка му от дясната и лявата ръка. Всичко това било сравнено от щатските експерти с уликите от престъпленията на Зодиака. Нямало нито едно съвпадение. Калифорнийският анализатор на почерка на Алън заявил, че „той със сигурност не е на убиецът Зодиак“. Алън бил подложен на тест с полиграф и го минал успешно.

Това изглеждало,че решил въпроса!

До 1986 г., когато писателят Робърт Грейсмит хванал перото и създал своята книга „Зодиак“. Грейсмит получил информация от местните власти за подозренията им към Алън. Благодарение на това той провел неофициално разследване в началото на 80-те. За жалост не открил нищо. Тъй като Алън си останал любимец на детективите от Сан Франциско, Грейсмит не останал по-назад и силно преувеличавал връзките между Алън и случая на Зодиака. Смесвайки измислиците с факти, опитвайки се да убеди по този начин читателите, че нямало никакви съмнения в самоличността на убиеца. В книгата името на убиеца е „Робърт Хол Стар“, но за всички било ясно, че става въпрос за Алън.

През декември 1990 г., когато Ралф Спинели бил арестуван за въоръжен грабеж в Невада, той искал по-снизходителна присъда под предлог, че разполага със сведения за самоличността на Зодиака. Става въпрос не за друг, а за Артър Лей Алън. Под заплахата от 30 години затвор Спинели заявил, че през 1969 г. Алън е споделил с него, че отива в Сан Франциско, за да убие таксиметров шофьор. Едва ли е било съвпадение фактът, че единственият арест на Алън преди обвиненията за педофилия е за сбиване със Спинели.

Под натиска на успеха, който имал книгата на Грейсмит, полицията във Валехо претърсила мазето на неговия дом в града. Открити били материали за направата на бомба, изрезки от вестници, няколко оръжия, нож, пишеща машина и часовник с марка „Зодиак“ на Алън. От тези предмети ножът и един от пистолетите биха могли да бъдат доказателства, но нито едно от тях не довело до повдигане на обвинения или арест. Отпечатъците на Алън били предадени за анализ в лабораторията на ФБР и за пореден път не открили съвпадения. Алън бил отхвърлен като заподозрян.

Любимецът Алън

Изобилието от факти, показващи невинността на Алън, подтиква разследващите да проверят докладите по случая за пропуски. Когато отпечатъците на Алън не съвпаднали с тези от местопрестъпленията, е хвърлено съмнение върху тяхната качеството на пробите, въпреки увереността на полицията в тях. Когато преминава 10-часовия тест с полиграф, Алън бил обявен за социопат, който лесно може да излъже машината.

Поддържайки уличаващите косвени доказателства, обвинителите на Алън добавят към тази хипотеза още повече несъотвествия. Алън може и да е бил в Ривърсайд през 1966 г., но също така лесно би могъл да е бил и в Санта Роса. Често са цитирани показанията на Чейни, но не и разминаванията във времето и многобройните промени в историята му. На версията на Спинели също е отдавано значение, но неговото криминално приключение с Алън в миналото, застрашаващата го голяма присъда и 20-годишното му мълчание, са пренебрегвани.

Алън е имал на разположение кола, подобна на онази, видяна от една от жертвите, но истината е, че той загубва достъпа си до нея заедно с работата си три месеца преди нападението. Алън е държал загадъчни шифровани писма в метална кутия, но те са му изпратени от един от пациентите в Атаскадеро. Говори се, че писмата на Зодиака са спрели точно когато Алън е бил в клиниката, но те спират осем месеца преди това, а онова, което пристига при освобождаването му се оказва фалшиво. Осъжданият за педофилия Алън също като Зодиака се интересува от „малки дечица“, но педофилите, убиващи извън таргет групата си, са изключителна рядкост. Като цяло съвпаденията са неустоими, но когато всяко едно от тях се разгледа внимателно, случаят срещу Алън се превръща в кълбо прежда:

” Дръпни конеца и то ще се разплете. “

Съществувал само един предмет, който би могъл да свърже Алън със случая на Зодиака и това е часовникът, подарък от неговата майка. Тя умира на 10 януари 1989 г. Часовникът, който трудно би могъл да се разглежда като съществен пример за нещо повече от майчина щедрост, бил иззет от полицията във Валехо при обиска на апартамента на Алън през 1991 г. Въпреки многобройните му молби, никога не му е върнат. Покосен от диабет и срив на бъбреците, Артър Лей Алън умира без него 18 месеца по-късно.

Какво става със Зодиака?

Когато разследването по случая е в разгара си, полицията разполага с около 2 500 заподозрени. С течение на годините властите стесняват кръга до няколко души, като главните заподозрени споделят много общи черти: външност, неприязън към полицията, някои определени аспекти от живота им, специфични умения и съвкупност от обстоятелства, пасващи си логически.

Най-популярният заподозрян е педофилът Артър Лей Алън, който умира на 58-годишна възраст от влошено здраве. Той е подложен на изтощителен тест с полиграф, снети са му отпечатъци, претърсван е и е разпитван. Година преди смъртта му полицията все още го разследва, въпреки протестите му, че е невинен. Ако вземем под внимание всички факти и очевидните съвпадения, не би било преувеличено да се смята, че би могъл да е убиецът. Така че след смъртта му детективите се сдобиват с мозъчна тъкан на Алън за ДНК анализ. Технологията по онова време не успява да докаже каквото и да било.

След смъртта на Алън полицията във Валехо го обявявила за свой основен заподозрян в убийствата извършени в района.

Властите се обнадеждили, когато сред вещите на Алън се появявила видеокасета, надписана с главна буква „З“, но тя не съдържала доказателства срещу него, а само едно дълго обръщение към органите на реда, изпълнено с обиди.

Това повдигнало основния въпрос:

След всичките подигравателни писма и педантични шифри, изпратени от Зодиака, как така би умрял, без да остави нищо след себе си, което да покаже колко е умен?

Това все пак било на първо място в списъка с егоцентричните му приоритети. Според една теория, базирана на лекарски доклад, Алън е имал мултиличностово разстройство през 60-те, но след това се е възстановил.

През 2000 г. инспекторите от отдел „Убийства“ в Сан Франциско- Кели Каръл и Майкъл Малоуни поели студеното досие, събирайки на едно място разпръснатите по различни юрисдикции улики. С помощта на вече много по-прецизната ДНК технология изследвали марките и пликовете от писмата за следи от слюнка, която да сравнят със замразените проби от мозъчната тъкан на Алън.

През октомври 2002 г. обявили резултатите – тук

Алън бил елиминиран като носител на ДНК-то по пликовете. Оставали още три плика за изследване, за да можело да се създаде пълен ДНК профил, но и при тях не било открито уличаващо доказателство. Тези резултати обаче не успяват да вдигнат напълно съмненията за връзката на Алън със Зодиака.

Изкушаваща загадка

Известно е, че Алън не е обичал да ближе марките, така че полицията сравнява ДНК пробите с тези на негов познат, който навремето за пръв път ги е насочил към Алън. Човекът също е елиминиран като заподозрян.

Отпечатъкът от длан, снет от Алън, не съвпадал с отпечатъците, снети от местопрестъпленията на Зодиака. Почеркът му също. Факт е, че никога не било открито нещо съществено, което да го свърже с убийствата.

Имало и други нелоши заподозрени, които отпадат с течение на времето.

Например якият, очилат бивш моряк от флота Ричард Маршал, който бил голям кинолюбител и фен на мюзикълите на Гилбърт и Съливан. Той има лош нрав и е враждебен към жените.Също така, като военен от флота, има познания за шифри и може да шие.

Още по-интересен е заподозреният, идентифициран от Гарет Пен. Който бил върл фен на Зодиака, прекарващ голяма част от времето си в бинарни изчисления на кодовете в писмата му. Той определял точно местожителството на академик от Източния бряг, който често е пътувал в района на местопрестъпленията.

В допълнение се носили слухове за връзки между Зодиака и бивш член на семейство Менсън, Тиъдър Казински. Мъж идентифициран от собствения си брат като енигматичен убиец – и дори снайперистите от Белтуей. Четиридесет години след престъпленията му някои хора все още се опитвали да разгадаят самоличността на Зодиака.

За мнозина Алън все ощебил основния заподозрян, като липсата на физически и биологически доказателства се обяснява със съучастник, който е изпращал писмата вместо него.

През 2004 г. полицията в Сан Франциско обявявила официално случая за убийството на таксиметровия шофьор Пол Стайн за закрит, позовавайки се на липсата на следи. Останалите случаи са все още отворени и се разследват и до днес!

Подобно на Джак Изкормвача , случаят на Зодиака ще остане загадка, докато полицията не успее да разработи ДНК профил, който да съвпадне с дадено лице и също като смъртоносния маратон на Червения Джак, най-вероятно в бъдеще ще се появяват още невероятни теории за самоличността на тайнствения убиец от Сан Франциско.

430 000 годишно мистериозно убийство