Европейската централна банка прекъсна повишението на лихвите

ЕЦБ прекъсва поредицата от повишения на лихвените проценти, отхвърля приказките за съкращения

Европейската централна банка остави лихвите непроменени. Така сложи край на безпрецедентна поредица от 10 последователни повишения на лихвените проценти. Въпреки че настояваше, че нарастващите пазарни приказки за намаляване на лихвите са преждевременни.

ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 4,5 процентни пункта от юли 2022 г., за да се бори с необуздания ръст на цените. Но обеща пауза миналия месец, тъй като рекордно високите разходи за заеми започват да си проправят път в икономиката.

Ценовият натиск най-накрая отслабва

Ценовият натиск най-накрая отслабва и инфлацията е намаляла повече от половината за една година. Докато икономиката се е забавила толкова много, че може да е в ход рецесия, което прави по-нататъшни скокове малко вероятни.

Повтаряйки насоките на банката отпреди шест седмици, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард намекна за стабилна политика. Но даде малко насоки в противен случай и дори остави на масата по-нататъшно повишаване на лихвите като далечна възможност.

„Трябва да сме стабилни“, каза Лагард на пресконференция в Атина. Там ЕЦБ проведе политическата си среща за първи път от 15 години.

„Понякога бездействието е действие. Решението за задържане е смислено“, каза тя и добави, че то е взето единодушно.

Икономиката на еврозоната е слаба

Лагард твърди, че икономиката на еврозоната е слаба, вероятно по-слаба от прогнозираното миналия месец. Но ценовият натиск остава силен и може да се влоши още повече, ако конфликтът в Близкия изток отново повиши разходите за енергия.

Тя също се опита, но не успя да отблъсне очакванията за намаляване на лихвите.

„Дори обсъждането на съкращения е напълно, напълно преждевременно“, каза тя.

Но инвеститорите не бяха убедени и увеличиха залозите за намаляване на лихвените проценти, описвайки насоките като „гълъби“.

Пазарите сега виждат голям шанс ЕЦБ да започне да намалява лихвените проценти през април. Както и да постигне пълно ценообразуване до юни, последвано от две други намаления преди края на годината.

„Инвеститорите категорично отказват да повярват на забележката ѝ, че са възможни по-нататъшни увеличения.“ Това каза Матю Райън, ръководител на пазарната стратегия в компанията за финансови услуги Ebury.

По-ниско движение на лихвените проценти

„Наистина продължаваме да виждаме много по-голям шанс следващото движение на лихвените проценти да е по-ниско. Пазарите сега ценообразуват при първото намаление на лихвените проценти през април 2024 г.“

Еврото първоначално се понижи спрямо щатския долар, преди да компенсира част от този спад до последната търговия надолу с 0,3% до $1,0530. Доходността на облигациите в еврозоната падна. Както и спредът между доходността на италианските и германските 10-годишни облигации.

С хода от четвъртък депозитната лихва на ЕЦБ остава на рекордно високите 4%, докато основната лихва е 4,5%.

Решението за задържане на лихвените проценти вероятно ще засили очакванията, че най-големите централни банки в света, включително Федералният резерв на САЩ, по същество са приключили със затягането на политиката след безпрецедентна поредица от синхронизирани повишения.

Силата на централните банки и инфлационната криза

„PMI и данните за паричното предлагане предполагат, че неизбежната рецесия е започнала през лятото.“ Това каза старши анализаторът на AFS Group Арне Петимезас. „Но ЕЦБ, която трябваше да знае по-добре със своята кула, пълна с икономисти, продължи да се затяга.“

Перспективите пред икономиката изглеждат все по-несигурни, излагайки на опасност така нареченото „меко кацане“.

Индустрията е в рецесия, индикаторите за настроение сочат на юг, потреблението е приглушено и дори пазарът на труда започна да се смекчава. Всичко това предполага свиване през второто полугодие.

„Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година“, каза Лагард. „Но тъй като инфлацията спада допълнително, реалните доходи на домакинствата се възстановяват и търсенето на износ от еврозоната се увеличава, икономиката трябва да се засили през следващите години.“

Като лека изненада за пазарите, тя каза, че политиците изобщо не са обсъждали ранен край на реинвестициите в програмата на ЕЦБ за 1,7 трилиона евро за пандемична спешна покупка.

Някои политици публично казаха, че поемането на ангажимент за реинвестиране на приходите от падежиращия дълг е в противоречие с целите на затягането на политиката.

Но ЕЦБ използва тези реинвестиции като своя „първа линия на защита“ за уязвими икономики от еврозоната като Италия, защото може да коригира покупките си на държавни облигации, за да ги изолира от неоправдана нестабилност на пазара.

Източници, близки до дискусията, казаха на Ройтерс, че политиците са се съгласили да обсъдят този въпрос в началото на следващата година, последван от разговори относно изискванията за минимални резерви за банките.

„Неудържимият“ енергиен преход