Речната пластмаса с гени за антимикробна резистентност!?
Скорошно проучване, публикувано в списанието Microbiome, разкри, че пластмасовите остатъци в реките са домакин на потенциално вредни микроби. Също така е възможно да действат като носители на гени за антимикробна резистентност. Това откритие хвърля нова светлина върху опасенията, свързани с околната среда и здравето, произтичащи от пластмасовото замърсяване във водите.
Изследването е проведено от екип учени, включително Винко Заджелович, Елизабет Уелингтън и Джоузеф Кристи-Олеза.
Фокус на изследването
„Широко разпространеното естество на пластмасовото замърсяване породи широка научна и социална загриженост относно способността на тези материали да служат като вектори за патогенни бактерии. Както и резервоари за гени за антимикробна резистентност.“ Това пишат авторите на изследването.
Екипът изследвал микробните общности, растящи на повърхността на полиетиленови пластмасови филми с ниска плътност. Те са били потопени в река Соу. Тази река се намира на един километър надолу по течението от пречиствателна станция за отпадъчни води.
Как е проведено изследването
Изследователите са използвали два комплекта пластмасови проби. Нови пластмаси и такива, които са били нагрявани във фурна в продължение на шест месеца. Така симулирайки износването и разкъсването на пластмасите в природата.
В допълнение била въведена контролна повърхност, включваща дървени пръчки, които били потопени в същата река в продължение на седем дни.
Екипът сравнил микробните общности, открити върху пластмасовите проби, с тези върху дървото. Също и с микроорганизми, извлечени от проби от речна вода.
Какво са научили изследователите
Изследователите открили, че и трите – пластмасови, дървени и водни проби – са били домакини на потенциално вредни микроби. Въпреки това разнообразието от патогени, открити върху пластмаса и дърво, се различава от тези във водата.
По-конкретно, пробите от пластмаса и дърво съдържат „опортюнистични“ бактерии, като Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter и Aeromonas. Те могат да бъдат особено вредни за тези с отслабена имунна система. За разлика от тях водните проби съдържат потенциални човешки патогени като Escherichia, Salmonella, Klebsiella и Streptococcus.
Докато гените за антимикробна резистентност присъствали във всички видове проби, типовете резистентност варирали между пластмаси, дърво и вода
Улесняване на микробния растеж
Забележително наблюдение е разпространението на P. aeruginosa върху разградени пластмаси. Тази бактерия е известна с това, че причинява инфекции, особено в болнична среда. Изследователите теоретизират, че когато пластмасите се разграждат, те могат да отделят по-високи органични съединения, които улесняват растежа на микробите, в сравнение с новите пластмаси.
Освен това разградените пластмасови проби имат по-голям дял гени за антимикробна резистентност в сравнение с по-новите им аналози. Въпреки че точните причини остават неуловими.
Необходими са допълнителни изследвания
Като се имат предвид тези констатации, изследователският екип подчерта необходимостта от по-нататъшно проучване. Те искат да проучат рисковете, свързани с пластмасовото замърсяване. Особено потенциалните заплахи за човешкото здраве и разпространението на гени за антимикробна резистентност в нашата екосистема.
Това изследване служи като напомняне за сложните начини, по които създадените от човека материали могат да взаимодействат с естествената среда. Това потенциално води до непредвидени последици.
Изводи от изследването
„Нашите резултати дават представа за способността на речната пластисфера да приютява различен набор от потенциално патогенни бактерии. Както и да функционира като резервоар на гени за антимикробна резистентност.“ Това пишат авторите на изследването.
„Въздействието върху околната среда, което пластмасите оказват, ако действат като резервоар за патогенни бактерии или гени за антимикробна резистентност, се влошава от устойчивостта на пластмасите в околната среда, поради тяхната непокорност и плаваемост.“
„Въпреки това големите прилики с микробиомите, растящи върху естествени съпътстващи материали и още по-тревожните микробиоми, наблюдавани в заобикалящата вода, подчертават спешната необходимост от интегриране на анализа на всички компоненти на околната среда при оценка на рисковете и излагането на патогени и гени за антимикробна резистентност в антропогенно – засегнати екосистеми.“
