Коя е следващата жертва на инфлацията?

Маржин колове. Основното събитие в кралската битка на инфлацията сега включва Джером Пауъл и Кристин Лагард. Те се се борят срещу Марк Зукърбърг и Бернар Арно. Преди шефовете на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка да се почувстват достатъчно комфортно да намалят значително лихвените проценти… Те ще искат уверение, че шефовете на Meta Platforms, LVMH и други компании се въздържат от прехвърляне на по-високи разходи за заплати на потребителите. Това би рискувало да възобнови по-широк скок в цените.

Европейската централна банка прекъсна повишението на лихвите

За да се случи, рентабилността вероятно ще пострада…

През последните две години един въпрос се спотайва в коридорите на големите икономически сили. Дали корпоративната алчност е напълно изявена? Или бизнес условията току-що са постигнали някакво здравословно равновесие след рязкото покачване на разходите за живот, ипотеките, производствените разходи и заплатите? Същността на загадката е свързана с това как корпоративните печалби набъбнаха след епохална пандемия и война, пристигащи на прага на Европа.

Неочаквана печалба

През 2021 г. и 2022 г. група от повече от 700 големи компании генерира най-малко $1 трилион комбинирана неочаквана печалба. Определена е като 10% повече от съответните им средни стойности през предходните четири години. Това е според благотворителните организации Oxfam и ActionAid. Тъй като цените на енергията и храните скочиха, а лекарствата бяха в голямо търсене, не е изненадващо, че компании като  Exxon Mobil записаха най-високата нетна печалба за западен производител на петрол от 56 милиарда долара през 2022 г. PepsiCo извади четири последователни години на рекордна оперативна печалба. В същото време производителят на лекарства Merck & Co почти удвои печалбата преди данъци между 2018 г. и 2022 г.

Облагодетелстваните

Те обаче не бяха единствените облагодетелствани от един свят, преобърнат от болести и въоръжени конфликти. Нарастващите корпоративни печалби представляват почти половината от скока на инфлацията в еврозоната от началото на 2022 г. Това установи Международният валутен фонд. Разходите за труд допринесоха само с 25% за ръста на цените през период, когато инфлацията в блока достигна впечатляващите 10,6%. Съединените щати преживяха подобна тенденция. Корпоративната печалба като дял от брутния вътрешен доход достигна най-високото ниво от 1966 г. Както през 2021 г., така и през 2022 г., точно когато инфлацията скочи до връх от 9,1% от 1,4%.

Корпоративни мускули

Разгъването на корпоративните мускули, докато милиони хора умираха от Covid-19, докато милиони други се бореха да плащат сметките си, предизвика неизбежна обратна реакция. Политици, обвиниха  компаниите в повишаване на цените. Oxfam нарече нивата на печалби „неприлични“ и лобира за наказателни данъци. В същото време гръцкото правителство се опита да защити потребителите, като ограничи маржовете на печалбата на търговците на дребно за основни продукти на ставки от 2021 г.

Политически натоварени води

Централните банки сега навлизат в тези политически натоварени води. Въпреки че растежът на цените намаля. Всичко това поради естествените икономически сили, така и поради рязкото повишаване на лихвените проценти. Растежът на заплатите пък се повиши след дълъг период на стагнация. Лагард, Пауъл и управителят на Bank of England Андрю Бейли предупредиха, че по-високите заплати може да доведат до нежелан ръст на инфлацията. Е, освен ако компаниите и техните акционери не поемат част от тежестта.

Лагард категорично заяви позиция за разлика от колегите си, като многократно призоваваше заседателните зали да „поемат“ растящите заплати. Посланието е ясно: преди да намалят лихвите, политиците искат да видят по-ниска корпоративна рентабилност. Главните изпълнителни директори изглежда обръщат внимание. В еврозоната делът на брутната добавена стойност – мярка за икономическото производство – на нефинансовите компании се понижи с близо 2 процентни пункта, до 40,2%, през третото тримесечие на 2023 г. Това спрямо нивото от средата на 2021 г.

Печалбата се забавя

Голяма причина е, че печалбата на единица на блока се забавя. Този конкретен критерий за рентабилност растеше рязко, нараствайки с 9,3% на годишна база през последното тримесечие на 2022 г. До края на 2023 г. той се е свил до 3,3% на годишна база, според анализатори на Bank of America. Забавянето дърпа цените надолу и много компании усещат дезинфлационните ветрове.

Например Unilever, чиито марки варират от вазелин за грижа за кожата до смеси за супа Knorr, генерира 18,5% оперативен марж през 2020 г. До миналата година той е паднал под 17%. Петролният титан Shell преживя нещо подобно. Неговият оперативен марж отскочи от 10% през 2021 г. до почти 16% през 2022 г., преди да падне обратно до около 12% миналата година.

Изкуственият интелект

Големите технологии може да са в състояние сами да стимулират растежа на приходите и маржовете. Особено ако пробивите в областта на изкуствения интелект оправдаят рекламата. В Meta, собственикът на Facebook, например, анализаторите очакват печалбите на акция да нараснат с 34% тази година. Не само, но и маржът на EBITDA да скочи до 51% от 43% миналата година, въз основа на оценки, събрани от LSEG.

Как ще се справят компаниите в Европа?

Някои европейски компании също могат да се справят. Предвижда се LVMH, чийто луксозен шкаф е зареден с всичко – от мода на Christian Dior до коняк Hennessy, да увеличи оперативния си марж до 28% през 2025 г. от 26% през 2023 г. Като цяло обаче оперативният марж за компаниите в индекса STOXX Europe 600 се очаква да се свие до 8,5% в края на 2024 г. от около 9,8% сега, смятат анализаторите на Bank of America.

Независимо дали Пауъл, Лагард и Бейли са готови да го кажат изрично, този вид отпадане е това, което те биха искали да постигнат. И те вероятно ще поддържат лихвените проценти по-високи, докато не видят пропукване на корпоративните маржове на печалба. „Не се борете с Фед“, известният инвеститор Марти Цвайг предупреди пазара през 1970 г., за да помогне да се обясни връзката между политиката на централната банка и движението на цените на акциите. Същият принцип важи и за днешните изпълнителни директори.

Силата на централните банки и инфлационната криза