Софийски регион в смъртна опасност!

Промените продължават в гр. София и околията ѝ с участието на политическите партии. Но важно е да се обърне внимание и на друг аспект – вредните емисии от златните кариери. Необходимо ли е, заради алчността на шепа хора, да убиваме бъдещето на няколко поколения стотици българи?!

Предисторията

През 2014 г. се обявява покана за фирма, която да прави пробовземане. През 2018 г. министерството на енергетиката дава зелена светлина за пробите. Министерството на околната среда и водите също одобрява процеса, без да иска ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда).

През 2024 г. е одобрена „санитарна сеч“, която да премахне дърветата от местата, където се предвиждат сондажи. След това Изпълнителната агенция по горите издава разрешение за изсичане на гора с обем 918 кубика! До момента е извършена една сеч, като остават още шест. След приключването на това изсичане извършването на ОВОС се обезсмисля, тъй като районът и биоразнообразието в него ще бъдат унищожени.

Как и кой дава разрешение да се сече растителност в и около защитени райони и в близост до природни резервати? От министерството е такава тишина по темата, че може да се среже с нож.

Скоро канадската фирма Velocity Minerals планира да започне проучвателни сондажи в с. Златуша, разположено на няколко километра от Банкя и Божурище. То се намира на около 17 километра от западните квартали на София. Това решение има за цел добив на злато и мед, но със сигурност ще има сериозни последици за околната среда и здравето на хората.

Представяме ви снимки как ще изглежда околността при наличието на златната мина и каква е сегашната природа в района на Златуша

Златуша се намира върху пояс от залежи на различни полезни изкопаеми, простиращи се от Централна Европа и достигащи до Близкия изток. В този пояс са и вече известните със своята замърсителна дейност мини като „Асарел-Медет“, „Елаците“, „Челопеч .

Минното дело е изключително замърсяващ околната среда процес поради използването на отрови при извличането на металите от скалната маса, както и огромното прахово замърсяване със силикатни фини прахови частици (ФПЧ). Функциониращи, както и изчерпани мини като тези в Централна България дават ярка и плашеща представа за бъдещето на региона, в случай че проектът не бъде спрян.

Хвостохранилищата, които задържат токсичните отпадъци от процеса на преработка, остават като вековен източник на замърсяване на подпочвените води и цялата околна среда без възможна рекултивация. Изкопите от мините са рана в земната повърхност и разрушена екосистема, която със стотици години не може да се възстанови.

В АНЕКСА КЪМ ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2007–2013 г.) са описани от н научни работници от БАН всички резерватни части в близост, както и защитени територии, в които са дали разрешение за редица природозащитни проекти като опазване на много хищни птици ( царски орел, скален орел, черношипа ветрушка, ловен сокол), както и за възстановяването на популациите на много дивечови птици, заек подземник, лалугери и много други. В проектите са описани и много защитени и записани в червената книга на България растения, които виреят само на определено местности в този район.

Кой се съгласява въпреки описаните проекти и забрани да не се унищожат тези защитени от закона животни и растения, да се унищожи завинаги? Нелепото тук е, че в цял свят сериозно корумпирани държави се стараят да запазят природното богатство което имат или да си създадат такова!

Дивечовите птици изчезват!?

Заплахата за околната среда и здравето е очевидна. Наличието на златната мина ще доведе до страховити последици!

Замърсяването и унищожаването на природата в Банкя, Божурище и околните райони ще повлияе на:

1. Екологични рискове

Замърсяване на водните ресурси

Замърсяване на почвата и водата: Процесът на добив на злато често включва употребата на химикали, като цианид, които се използват за разтваряне на златната руда. Тези химикали могат да се разлеят в почвата и водните тела, причинявайки замърсяване и отровяване на растения, животни и хора.

Използването на токсични химикали при процеса на златодобив може да замърси водните източници в района. Това неминуемо ще доведе до замърсяване на питейната вода и увеличени нива на тежките метали в нея!

В края на статият ни ще може да прочетете за “Червеното езеро”, по-известно като “Кървавото езеро“, което е резултат на подобна мръсна сделка, отново зад гърба на гражданите!

Замърсяването на подпочвените води има пряко влияние както върху частните, така и върху обществените сондажи на територията на шестте общини: Божурище, Драгоман, Сливница, Брезник, Перник, Столична община/район „Банкя“.

Всеки човек със собствено водозахранване (сонда или кладенец) в имота си е пряко застрашен от трайно замърсяване на подпочвените води в региона. През територията на златодобива преминава река Беличка, която е пряк източник на водозахранване към село Златуша, Храбърско, Хераково, Бобен, Пролеша и Божурище. В село Златуша помпената станция работи с дренажна вода от река Беличка. Помпената станция за кметство Храбърско също е по коритото на р. Беличка, където има три сондажни кладенеца. Един сондажен кладенец по коритото на р. Беличка работи за махала Бобен в с. Хераково. Пет кладенеца за вода, захранващи с. Пролеша, с. Хераково и община Божурище, се намират в махала Кантон и също са в коритото на р. Беличка.

Въздушно замърсяване

Излъчване на вредни газове: Процесите на добив и обработка на злато могат да доведат до излъчване на вредни газове и прах, които замърсяват въздуха и могат да предизвикат здравни проблеми както за хората, така и за животните.

Работата на мината води до тежко замърсяване на въздуха с фини прахови частици и токсични газове. Това са преки причинители на здравни проблеми като дихателни заболявания, астма, рак на белите дробове и други респираторни болести сред хората, живеещи в близост (около 120 км).

Въздухът на София ще бъде пряко засегнат от наличието на добивни мини в тази част на Софийското поле. Най-чести за столицата са северозападните и западните ветрове – именно посоката, в която се намира село Златуша (17 км по въздух). Важно е да отбележим, че за столицата няма други въздушни течения, които редовно да обновяват въздуха в Софийската котловина. Тя се намира в един вид „купа“, която е оградена от всички страни и предразполага задържане на токсичните газове.

Според проучване на BBC и CNN, ако този проект влезе в сила, след 90 години столицата ни ще е напълно обезлюдена. Буквално наричат в репортажите си София -” Мини Чернобил”!

Шумово замърсяване

Социални проблеми: Освен екологичните последици, златните кариери могат да предизвикат и социални проблеми, като разрушаване на общности, нарушаване на правата на местните жители, спорове за земя и ресурси, както и насилие.

Също така по време на златодобивните дейности се извършват взривове, които отекват на километри и ще обезпокояват не само местното население, но и всички обитатели на дивата природа. Нека да не забравяме, че около тези села и райони има доста забележителности, които ще изчезнат.

Растителен и животински свят

Изпълнителната агенция по горите е издала разрешение за изсичане на голям масив от гората около Златуша, с което се унищожават дълготрайно местната флора и фауна. Тези гори са дом на голямо богатство растителни и животински видове, включително важни представители като диво прасе, сърна, вълк, лисица, мечка. На много видове птици и растения. Около Златуша се намират доста природни резервати и непокътнати места, които с цел се пазят да останат такива от местните ловни стопанства и закона. Село Златуша е разположено в близост до красиви планински масиви, които предлагат възможност за разходки, катерене и пикници, туристически маршрути. В околността на селото има реки и потоци с богата водна екосистема.

2. Здравни рискове

Златодобивът води до сериозни здравни проблеми за всички граждани в широк район около мината. Тези проблеми включват излагане на тежки метали и отровни химикали като цианиди, арсен, олово, талий, антимон и живак, които представляват пряк риск за здравето на хората.

Някои от металите и съединенията, които „Велосити Минералс“ (Velocity Minerals) посочват, че са налични в находищата в община Божурище, са не само злато, но и живак, арсeн, олово, талий и антимон, които притежават токсични свойства за хората, а именно:

• Арсен (As). Излагането на високи нива на арсен може да бъде смъртоносно. Той е силно канцерогенен.
• Антимон (Sb). Антимонът може да бъде токсичен при приемане на големи количества и може да причини отровни ефекти.
• Живак (Hg). Живакът е изключително токсичен метал, който може да предизвика тежки неврологични и здравословни проблеми.
• Олово (Pb). Оловото е тежък метал, токсичен и може да причини сериозни проблеми с нервната система, когато човек е изложен на високи нива.
• Талий (Tl). Талият е много токсичен метал, който предизвиква щети на нервнатата система и сърдечносъдови заболявания.

Районът е богат на кварцови скали, които отделят фини силикатни частици, водещи до нелечимото заболяване на белите дробове силикоза.

3. Изселване на местното население

Местни жители споделят страхове за собственото си здраве и за здравето на децата си. В района живеят хора, търсещи екологичен и здравословен начин на живот, които биха били принудени да изоставят домовете и имотите си, за да търсят по-здравословна среда за семействата си.

4. Интересите на бизнеса

Проектът за златодобив застрашава и интересите на местния бизнес. Потенциалната мина се предвижда да бъде в непосредствена близост до жили на минерална вода, която е свързана с район „Банкя“, където има и завод за бутилиране на минерална вода. Който със сигурност ще бъде принуден да затвори, защото никой не би пил умишлено токсична вода.

Целият лечебен и СПА бизнес в Банкя, разчитащ на чист въздух, чиста вода и здравословна среда, също се компрометира необратимо. Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечносъдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях. Славата му се дължи на факта, че и въздухът, и водата му притежават изключителни лечебни свойства. Шест са лечебните заведения, в които се възстановяват хора, прекарали инсулти, със сърдечносъдови и неврологични заболявания, под грижите на висококвалифицирани специалисти, на които и до днес се крепи славата на Банкя като „здравницата“ на България и национален център по кардиорехабилитация.

Тези негативни въздействия от добива на злато могат да имат дългосрочни последици за околната среда и хората, които зависят от нея. Един от начините за намаляване на тези вредни последици е прилагането на по-екологосъобразни методи за добив и обработка на златото, както и строгото спазване на законодателството за защита на околната среда.

Какво да направим?

Вредите от изграждането на златодобивна мина в близост до столицата и гъстонаселените общини наоколо са очевидни и недопустими, но всеки от нас може да помогне да спрем заедно тази екологична катастрофа! Община Божурище, местни кметове и общински съвет се обединяват и застават твърдо против златодобива по „Проект Златуша“. На 18 март 2024 г. се проведе протест в град Божурище, където хората еднозначно и твърдо изразиха своята гражданска позиция против изграждането на златодобивна мина.

От 08.04.2024 г. до момента тече организирана от община Божурище подписка против проучвателните дейности, която може да се намери във всички кметства на селата в общината, в читалищата и в повечето търговски обекти на територията на общината.

В процес на създаване е и гражданско сдружение, което да обедини усилията на жителите в борбата с тази екологична заплаха. Предстои организиране на местен референдум, който би имал ключова роля в борбата срещу златодобива. За участие в референдума е необходимо да сте регистрирани по постоянен или настоящ адрес на територията на община Божурище.

За първи път толкова хора се обединяват в обща кауза с пълно единомислие! България и всички нейни граждани подкрепят референдума и не желаят Софийски район да е в смъртна опасност!

Чл. 55 от Конституцията на Република България гласи: „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда“.

Победата е възможна, ако всеки един от нас бъде деен по свой начин и допринесе за общата кауза. На 16 март 2024 г. в град Трън отбелязаха седем години от победата в подобна битка срещу друга златодобивна компания. Този успех бе постигнат благодарение на навременното и категорично обединение на местните жители.

Следете Facebook групата „НЕ на златодобива в общ. Божурище“ за организацията на всякакви бъдещи действия, протести, подписки, референдум. Разпространявайте тази информация сред близки и познати, тъй като повечето хора все още нямат представа за този проблем.

Заедно ще успеем!

Този казус ни насочва към сериозни размисли за бъдещето на града и държавата като цяло. Ние от THEWHY.BG продължаваме да следим развитието на ситуацията и да споделяме информация, за да се преборим с потенциалните опасности.

Предупреждават за смъртоносно езеро в България!