Откриха туберкулоза в праисторическо влечуго?!

Полски и американски учени откриха следи от туберкулоза във фосилизирания скелет на праисторическо морско влечуго, което е живяло преди приблизително 245 милиона години, съобщава Франс прес.

Това показва, че болестта е много по-древна, отколкото се смяташе досега! Което е доста плашещо за сегашната наука!

„Получените резултати позволяват да направим голям скок назад във времето. Досегашните най-древни следи от туберкулоза датират от преди около 17 000 години.“

– Заяви палеонтологът Давид Сурмик от Университета на Силезия в Катовице.

Скелетът на влечугото е от изчезналото от лицето на планетата семейство нотозаври. Те приличат на малки, хранещи се с риба крокодили, и са открити в Гоголин, Полша, в началото на 20-и век.

Въпреки че костните израстъци по скелета са били открити отдавна, интересът към тях е възникнал съвсем наскоро. Сурмик, Брус Ротшилд от музея „Карнеги“ в Питсбърг, САЩ, и полската палеонтоложка Катажина Янишевска прибегнали до микротомография, за да ги изследват. Това им позволило да изключат възможността за ракови образувания. След това учените прибегнали до диференциална диагностика, за да изключат болестите, различни от туберкулоза.

„Тъй като не знаем нищо за въпросното животно, възможно е да е било заразено чрез ухапване от друго животно.“

– поясни Сурмик.

Екземплярът, който е изследван е Proneusticosaurus silesiacus е част от колекцията на Геологическия музей на университета във Вроцлав. Открит е в началото на 20 век в Гоголин. От първото му описание са изминали почти 120 години. По това време някои изследователи на праисторически влечуги изследвали скелета, но никой не забелязал странни възлести израстъци, които покривали поне четири съседни ребра. Но наскоро тези израстъци привлекли вниманието на палеонтолога Давид Сурмик. Той изследвал екземпляра като част от вече завършения си проект за изследване на морските влечуги от триас, финансиран от Националния научен център. Изследователят бил внимателен към наличието на скелетни патологии, тъй като едновременно е изучавал костите на други морски влечуги. Като например пистозаври, носещи следи от ставни инфекции.

Откритието е пробив!

Водещ изследовател на праисторически скелетни патологии Брус Ротшилд от Съединените щати и Томаш Шчигелски, експерт по изкопаеми костенурки от Института по палеобиология на Полската академия на науките. Тримата изследователи са били наясно, че това откритие може да бъде пробив, така че са решили внимателно да изследват отново патологията на ребрата и целия образец.

Те използвали иновативни методи за изследване, включително компютърна микротомография. Фрагмент от патологичното ребро, събран от образеца бил прехвърлен на четвъртия член на изследователския екип. Това е Катаржина Янишевска от Лабораторията за компютърна микротомография, която е клон на Националната мултидисциплинарна лаборатория за функционални наноматериали (NanoFun). Друга малка проба от ребро, покрито с нодуларни израстъци, била нарязана на тънки резени, за да се оценят промените в костната тъкан под микроскоп.

Чрез сравняване на резултатите с други заболявания, известни от съвременни и изкопаеми материали, Брус Ротшилд потвърдил, че това наистина е реакция на периоста към хронична инфекция и подобни възли могат да се наблюдават в случаи на туберкулоза при хора. Това обаче не е често срещан симптом и подобни промени вероятно са засегнали хора с нарушен имунитет.

Туберкулозата е много разпространена в животинския свят, като сред сухоземните и водните форми засяга предимно перконоги, включително тюлени. Смята се, че тези животни са много податливи на туберкулоза и често са отговорни за разпространението на болестта. Вероятно тюлените са донесли туберкулозата в Новия свят и това се потвърждава от ДНК изследвания.

Но досега НИКОГА не е намирана в праисторическо влечуго!?

Перконогите са най-близките двойници на изчезналите примитивни морски влечуги, като нотозаврите, с които е свързан проневстикозавърът. Това позволява да се подозира, че механизмът на предаване на патогени при тези животни може да бъде подобен.

Резултатите от изследването на международния екип са публикувани в списание Royal Society Open Science. Откритието е важно, защото патогените и болестите са сред много важните, но все още слабо проучени фактори, които определят оцеляването на вида. Всяко документиране на патогени във вкаменелостите обогатява знанията за историята на патогенните организми. Изследвания от този тип оказват влияние и върху глобалните епидемиологични анализи, като допълват разбирането за еволюцията на патогените, предавани между различни групи животни и тяхното разпространение във времето.

Учените с ужасяващо откритие – “пиле от ада”…