Над 240 000 нанопластики, носещи рак, открити в бутилираната вода
Над 240 000 нанопластики, носещи рак, открити в бутилираната вода
Ново проучване разкри стряскаща истина за бутилираната вода: тя съдържа стотици хиляди нанопластмаси, число, което далеч надхвърля предишните оценки.
За разследването изследователи от Columbia Climate School са използвали нова микроскопична техника, фокусирана върху нанопластмасата, която е до голяма степен неизследвана област.
Тези малки частици, потомство на микропластмасата, представляват потенциална заплаха за човешкото здраве и екосистемите, тъй като могат да проникнат в кръвта, клетките и дори мозъка.
Царството на нанопластиката
В продължение на години микропластмасата – частици, образувани от разграждането на по-големи пластмаси – предизвиква нарастваща загриженост. Те са открити в различни среди, вариращи от арктически лед до ежедневни предмети като питейна вода и храна.
Сега обаче фокусът е изместен към бутилираната вода, за която вече беше известно, че съдържа хиляди микропластмасови фрагменти.
Нанопластмасата включва все по-малки фрагменти, получени от микропластмаси. Екипът на Колумбия преброи и идентифицира тези нанопластмаси в бутилирана вода, откривайки средно 240 000 фрагмента на литър – брой от 10 до 100 пъти по-голям от предишните оценки.
Нанопластиката, за разлика от по-големите си събратя, може да заобиколи червата и белите дробове, влизайки директно в кръвния поток. Оттам те могат да пътуват до различни органи, включително сърцето и мозъка.
Способността им да нахлуват в отделни клетки и да преминават през плацентата поражда сериозни опасения относно въздействието им върху човешкото здраве.
Намиране на нанопластмаса в бутилирана вода
Новата техника за откриване, използвана за изследването, микроскопия със стимулирано раманово разсейване, е изобретена съвместно от съавтора на изследването Уей Мин.
Този метод позволява прецизно идентифициране на наночастиците и осигурява по-ясно разбиране за това какво представляват тези частици и тяхната потенциална токсичност.
Съавторът на изследването Бейжан Ян, химик по околната среда в Земната обсерватория Lamont-Doherty на Колумбийския университет, подчерта новостта на това изследване.
„Преди това беше просто тъмна зона, неизследвана. Проучванията за токсичност просто гадаеха какво има вътре“, каза Ян. „Това отваря прозорец, където можем да погледнем в свят, който не е бил изложен на нас преди.“
В световен мащаб производството на пластмаса доближава 400 милиона метрични тона годишно, като над 30 милиона тона се изхвърлят във водни басейни или сметища.
За разлика от органичните вещества, пластмасите не се разграждат до безвредни вещества. Вместо това те продължават да се разпадат на по-малки частици, потенциално до молекулярно ниво.
Тревожно откритие
Нанопластмасите се определят като частици, по-малки от един микрометър, измерени в милиардни от метъра. Това е значително по-малко от микропластмасата.
Откриването на тези нанопластмаси в бутилирана вода е особено тревожно, като се има предвид техният потенциал за биологично взаимодействие.
Въпросът за пластмасите в бутилираната вода излезе на преден план след проучване от 2018 г., което откри 325 частици на литър. Това ново изследване обаче предполага, че действителният брой може да бъде експоненциално по-висок.
Предизвикателството е в откриването на частици, по-малки от един микрометър, което маркира границата на нано света.
Идентифициране на нанопластики
Водещият автор на изследването Наиксин Чиан, студентка по химия в Колумбия, обясни ограниченията на предишни проучвания при идентифицирането на нанопластмаси.
„Хората разработиха методи за виждане на наночастици, но не знаеха какво гледат“, каза Чиан. Тя отбеляза, че предишни проучвания могат да осигурят групови оценки на нано масата, но в по-голямата си част не могат да преброят отделните частици, нито да идентифицират кои са пластмаси или нещо друго.
Новата техника позволява не само откриването на тези частици, но и идентифицирането на техния състав. Това разбиране е от решаващо значение за оценката на потенциалните рискове за здравето, породени от различните видове пластмаси.
В своя анализ изследователите установиха, че полиетилен терефталатът (PET), който обикновено се използва в бутилки за вода, не е най-разпространената пластмаса.
Вместо това, полиамидът, вид найлон, вероятно произхождащ от процеси за пречистване на вода, е по-разпространен. Това показва, че дори процесите, предназначени за пречистване на водата, могат да допринесат за проблема!!!
Бутилирана вода, нанопластика и бъдещи изследвания
Интригуващ аспект на изследването беше откритието, че идентифицираните седем вида пластмаси представляват само около 10% от всички открити наночастици.
Това означава, че в бутилираната вода присъства огромен набор от неизвестни частици, което подчертава сложността на този проблем.
Екипът разширява своите изследвания отвъд бутилираната вода, за да включи чешмяна вода и други източници на потенциално нанопластично замърсяване.
Полагат се съвместни усилия за изучаване на нанопластики в различни среди, включително антарктически сняг и човешки тъкани, за да се разберат по-добре техните въздействия върху околната среда и здравето.
„Има огромен свят от нанопластмаси за изучаване“, каза Мин. Той отбеляза, че по маса нанопластмасите съдържат много по-малко от микропластмасите, но „размерът не е важен. Това са числата, защото колкото по-малки са нещата, толкова по-лесно могат да влязат в нас.”
Повече за нанопластиката
Както беше обсъдено по-горе, нанопластмасите са миниатюрни фрагменти от пластмаса, много по-малки от микропластмасите, често с размер под 100 нанометра.
Въпреки малките си размери, тези частици представляват значителна заплаха за околната среда поради широкото си присъствие и потенциала да навредят на екосистемите и човешкото здраве.
Произход на нанопластиката
Произходът на нанопластмасите се крие главно в разграждането на по-големи пластмасови отпадъци. С течение на времето фактори като слънчева светлина, физическа абразия и биологично разграждане редуцират тези по-големи парчета във все по-малки фрагменти.
Освен това нанопластмасите могат да произхождат от потребителски продукти като козметика и промишлени процеси.
Веднъж попаднали в околната среда, нанопластмасите представляват уникални предизвикателства. Малкият им размер им позволява да избягват системите за филтриране и да се разпръснат широко във водни тела и почви.
Това широко разпространено разпространение поражда опасения относно тяхното натрупване в хранителната верига, тъй като те могат да бъдат погълнати от широк кръг организми, от планктон до по-големи животни.
Въздействие върху организмите и човешкото здраве
Въздействието на нанопластиката върху живите организми е тема на текущи изследвания. Проучванията показват, че тези частици могат да причинят физически и химически увреждания.
Физически те могат да запушат храносмилателната система на водните животни и да намалят усвояването на хранителни вещества.
Химически, нанопластмасите могат да отделят токсични добавки или да абсорбират вредни замърсители от заобикалящата ги среда, въвеждайки тези вещества в организмите, които ги поглъщат.
За човешкото здраве последиците са еднакво тревожни. Нанопластиката може потенциално да навлезе в човешкото тяло чрез консумация на замърсена храна и вода или чрез вдишване. Веднъж попаднали вътре, те могат да предизвикат възпалителни реакции или да отделят токсични вещества.
Справяне с проблема с нанопластиката в бутилираната вода
Решаването на проблема с нанопластиката изисква многостранен подход. Намаляването на пластмасовите отпадъци при източника е от решаващо значение.
Това намаление може да бъде постигнато чрез по-добри практики за управление на отпадъците, насърчаване на използването на биоразградими материали и повишаване на обществената осведоменост относно въздействието на замърсяването с пластмаси.
Освен това е от съществено значение напредването на технологиите за филтриране и възстановяване за улавяне и отстраняване на нанопластмаси от околната среда.
В обобщение, нанопластмасите представляват нарастваща опасност за околната среда. Разбирането на тяхното поведение, въздействия и методи за смекчаване на тяхното присъствие е жизненоважно за запазването на екосистемите и опазването на човешкото здраве.
Това е глобално предизвикателство, което изисква незабавни и продължителни действия от отделни лица, индустрии и правителства по целия свят.
Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Един коментар