Пазарът на труда гори, но кой ще плати сметката?

Пазарът на труда гори, но кой ще плати сметката?
Високи ли са заплатите в България, или живеем в илюзия?
България уж се радва на силен пазар на труда – ниска безработица, стабилна заетост и номинален ръст на заплатите. Но дали това е знак за икономически прогрес, или просто временна илюзия, която ще се сгромоляса под тежестта на реалността?
Очакванията са заплатите да нараснат с 15% през 2024 г., а прогнозите за 2025 г. вещаят още по-агресивно увеличение. Това на пръв поглед изглежда като успех, но всъщност поставя страната пред няколко сериозни риска. Основният въпрос е: могат ли българските заплати да растат безкрайно, без това да доведе до сериозни икономически последици?
Заплатите растат, но на каква цена?
Парадоксът е ясен – докато средното възнаграждение расте, покупателната способност на българите не се подобрява драстично. Причината? Инфлацията вече е погълнала голяма част от този ръст. Да, в момента тя изглежда под контрол, но с нарастването на разходите за труд неминуемо ще се прехвърли върху цените на стоките и услугите. Потребителите ще се окажат в ситуация, в която реалната им покупателна способност не съответства на номиналното увеличение на заплатите.
Друг проблем е, че ръстът на заплатите в България не е придружен от съответно увеличение на производителността на труда. Това води до икономическо прегряване и натиск върху бизнеса, който започва да търси начини за компенсиране на по-високите разходи – чрез съкращения, повишаване на цените или автоматизация на процесите.
Кредитите – двуостър меч
Високите заплати насърчават потреблението и тегленето на кредити, което засега изглежда като двигател на икономиката. Но това е меч с две остриета. Кредитната активност остава силна, но до кога? БНБ вече въвежда мерки за охлаждане на пазара, а затягането на финансовата дисциплина може да доведе до спад в обема на новите заеми. Това пък ще удари пазара на имоти, който разчита именно на достъпа до евтин кредитен ресурс.
Годишната печалба на банките се очаква да достигне 3,4 млрд. лв., но натискът върху маржовете расте. Ако икономическото забавяне стане факт, банковият сектор ще трябва да се адаптира, което може да доведе до по-строги условия за кредитиране и съответно до намаляване на потреблението.
Еврозоната – спасение или клопка?
Очаква се България да приеме еврото през 2026 г. Това несъмнено ще промени икономическия пейзаж, но дали ще е в положителна посока? Влизането в еврозоната ще означава отказ от самостоятелна парична политика и зависимост от решенията на ЕЦБ. Ако Европейската централна банка реши да разхлаби още повече монетарната си политика, това може да доведе до нежелан инфлационен натиск у нас.
Ако дотогава българската икономика не успее да увеличи производителността си, страната може да се окаже в ситуация, в която високите заплати и растящите цени довеждат до нестабилност, а не до реално подобрение на жизнения стандарт.
Балонът ще се спука – но кога?
Пазарът на труда в България изглежда стабилен, но стабилността често е измамна. Ако заплатите продължат да растат по-бързо от икономическия капацитет, неминуемо ще настъпи корекция. Въпросът не е дали, а кога?
В крайна сметка, икономическата реалност винаги представя сметката. А когато дойде моментът да я платим, ще стане ясно дали сме живели в устойчива икономика, или сме били част от един добре маскиран балон…

АВТОР: Руслана Петрова
