Бизнес и финанси Мнения и анализи Политика и икономика

Дупка в баланса на България, текущата сметка потъва

Харчим много, изнасяме малко — накъде върви икономиката?

0 69 3 minutes read

Януари 2025 г. донесе тревожен, но показателен сигнал за посоката на българската икономика: дефицитът по текущата сметка рязко се задълбочи до 467.1 млн. евро, или 0.4% от БВП. Само година по-рано – през януари 2024 г. – той бе 181 млн. евро (0.2% от БВП). Това са не просто числа. Това е диагноза, която изисква спешен преглед на икономическата ни политика и ориентация.

❗️България навлиза в рискова зона — растящият външнотърговски дефицит е симптом за структурни проблеми, които не могат да бъдат решени с временно финансово успокоение или чуждестранни инвестиции. Необходима е реформа в производствения модел и ориентацията на износа.

📉 Какво показват цифрите?

По данни на БНБ, балансът по текущата и капиталова сметка също е отрицателен, като дефицитът възлиза на 222.5 млн. евро, спрямо 191.5 млн. евро преди година. Разликата не изглежда драстична, но когато се разгледа само текущата сметка, дупката е двойна – 467.1 млн. евро през януари 2025 г. срещу 181 млн. евро през януари 2024 г. Това показва, че приходите от износ, услуги и трансфери не са в състояние да покрият разходите за внос, плащания и други икономически ангажименти.

📦 Търговският баланс: Купуваме повече, отколкото произвеждаме

Най-силният индикатор за този дисбаланс е търговският баланс, който е категорично негативен – 865.1 млн. евро дефицит през януари 2025 г., спрямо 449.7 млн. евро година по-рано. Има известен ръст в износа – 1.7 млн. евро до 3.187 млрд. евро, но това е почти символично. За сравнение, вносът скача с 417.1 млн. евро, или 11.5% – до 4.052 млрд. евро. Това е класическа картина на страна, която потребява чуждестранна продукция, без да създава адекватна стойност, за да я финансира.

💶 Финансовата сметка и капиталовата утеха

На фона на мрачните данни, финансовата сметка изглежда по-стабилна: отрицателна с 34.3 млн. евро, което е значително подобрение спрямо 504.3 млн. евро дефицит година по-рано. Това е важен сигнал, че капиталовите потоци са по-балансирани. В допълнение, капиталовата сметка е положителна – 244.6 млн. евро, докато преди година е била на минус 10.5 млн. евро.

Но тук идва иронията: този „положителен“ капиталов поток често е свързан с временни грантове или трансфери, които не променят дългосрочната производствена структура на страната. Това е като да закърпиш течащ покрив със силикон – ще помогне за малко, но няма да реши проблема.

💰 Добра новина? Преките чуждестранни инвестиции

През януари 2025 г. ПЧИ нарастват с 338 млн. евро. Това безспорно е позитивна новина – повече капитал означава повече възможности за растеж. Но има няколко въпроса:

В какви сектори са насочени тези инвестиции?
Създават ли те дългосрочни работни места и експортен капацитет?
Или са спекулативни, краткосрочни и зависими от политическия климат?

Без точен отговор, тази цифра не е достатъчна, за да компенсира огромния търговски дефицит.

🧩 Пример от практиката: Гърция преди кризата

Текущата ситуация напомня на Гърция в началото на 2000-те: висок внос, растящ дефицит, прилив на чужди инвестиции и изкуствено спокойствие, докато под повърхността се трупат рискове. Само няколко години по-късно Атина се оказа в центъра на финансовата буря.

📊 Защо това е опасно?

Задълбочаващ се дефицит по текущата сметка означава, че страната е зависима от външно финансиране – кредити, инвестиции, субсидии.
Скъп внос при слаб износ прави икономиката уязвима при външни сътресения – геополитически конфликти, покачване на лихвите, енергийни кризи.
Краткосрочни капиталови инжекции не решават структурните проблеми – липса на иновации, слаба индустриализация, неефективна администрация.

🧭 Какво трябва да се направи?

Насърчаване на износа – чрез стимули за производствените сектори, намаляване на административните тежести и активно търсене на нови пазари.
По-строг контрол върху вноса – чрез ограничаване на потреблението на луксозни стоки и насърчаване на местните алтернативи.
Пренасочване на чуждестранните инвестиции към реалния сектор, а не към недвижими имоти или краткосрочни финансови инструменти.
Фокус върху дългосрочна индустриална стратегия, с инвестиции в технологии, логистика и зелена икономика.

🧠 Симптом или предупреждение?

Януарските данни не са просто месечен отчет. Те са огледало на икономическата ни философия: нация, която потребява повече, отколкото произвежда, рано или късно се изправя пред цената на този модел. Днес имаме време да действаме. Утре може да е късно.

Ако България иска да бъде стабилен икономически играч в ЕС, тя трябва не да разчита на случайни инвестиции и субсидии, а да изгради устойчива икономика, базирана на експорт, иновации и разумна финансова политика.