Еврозоната на прицел: Ще забогатеем ли от общата валута?
Еврозоната на прицел: Ще забогатеем ли от общата валута?
От лева към еврото: скок или подхлъзване?
Фискалният съвет на България най-накрая вдигна завесата над очакванията от присъединяването към еврозоната – и не, това не е просто поредната бюрократична стъпка, а икономически земетръс, който ще размести пластовете в ключови сектори.
Според анализа, преминаването към еврото ще ускори икономическото сближаване с развитите страни от еврозоната и ще „подобри благосъстоянието на българските граждани“. Но дали това е просто хубаво оформен доклад или реална перспектива за българския джоб?
💰 Кой ще спечели най-много?
🏦 Банковият и финансовият сектор – новите златотърсачи
С дял от 6,4% в БВП и над 55 000 души заети, банковото дело и финансите са сред големите печеливши. Еврото би изстреляло лихвените разходи надолу – както за държавата, така и за частния сектор. Кредитите ще се „евронизарат“ и лихвите ще се доближат до нивата на Европейската централна банка – т.е. ще спрем да плащаме балкански лихви за европейски кредити.
💻 ИТ и телекомите – пълна синхронизация с клиентите
Секторът „Информационни технологии и далекосъобщения“ заема цели 8,2% от икономиката и осигурява работа на близо 130 000 души. За тази сфера, оперираща основно с чуждестранни клиенти, еврото е като език без преводач – директен достъп, без валутни разлики и главоболия.
Бонус: фиксирани заплати в евро означават по-предвидими бюджети, особено в условия на валутни колебания.
🏥 Образование, здравеопазване и социални услуги – спестяване от дълг
Този гигантски сектор с над 448 000 работещи и дял от 16,1% от БВП ще се радва на по-добър суверенен рейтинг – което автоматично означава по-ниски разходи за дългово финансиране и по-малка нужда от държавен резерв. Или казано по-просто – повече пари за реални нужди, по-малко за гаранции и лихви.
🛑 А има ли капани?
Разбира се. Нека не се самозалъгваме. Присъединяването към еврозоната е като операция на отворено сърце – може да те спаси, но не е без риск…
- Ценови шокове: Историята на други страни – от Гърция до Словакия – показва, че приемането на еврото често е съпътствано от поскъпване на стоки и услуги. Закръгляването „нагоре“ е болест, която не подминава никого.
- Загуба на паричен суверенитет: България няма да може да регулира собствената си валута. При кризи, като пандемии или рецесии, ще сме зависими от решенията на ЕЦБ. А ЕЦБ не гледа на Балканите като на приоритет.
- Конкурентоспособност: Вече няма как да обезценим лева, за да подкрепим износа. Което значи, че ще трябва да произвеждаме по-добре, по-качествено и по-евтино – само че с европейски разходи за труд.
📈 Еврозоната: ускорител или ускорен сблъсък?
Истината е, че еврото няма да направи чудо. Но за страната ни, която вече е с фиксиран курс към еврото и практически живее в сянката на валутния съюз, официалното членство ще премахне рискове, ще донесе финансова стабилност, ще даде достъп до Европейския стабилизационен механизъм и ще отвори вратата за по-евтини инвестиции.
Дали обаче ще сме подготвени институционално, административно и морално за тази крачка, е въпрос, който нито Фискалният съвет, нито Брюксел могат да решат. Това зависи от нас…
🔚 Изводите:
Влизането в еврозоната не е златна монета, която ще падне от небето. То е инструмент – и като всеки инструмент, зависи в чии ръце ще попадне…
Ако искаме да спечелим от него – трябва да престанем да крадем, да си оправим администрацията и да си напишем домашното. Иначе, както обикновено – ще си останем бедни, само че в евро…
