Серийният убиец Тед Бънди – Чаровният ловец

Серийният убиец Тед Бънди – Чаровният ловец

Теодор Робърт Бънди е роден през 24 ноември 1946 г. в град Каугърл. Известен като Тед Бънди, той е един от най-известните серийни убийци в света. Той примамва, отвлича, изнасилва и убива десетки млади жени и момичета през 70-те години на миналия век и вероятно по-рано. След повече от десетилетие на отричане, той признава за 30 убийства, извършени в седем щата между 1974 и 1978 г. Истинският брой на жертвите му не е известен и със сигурност са много повече.

Техниката му на “лов” е била изключително добре измислена и той е разчитал на своя ум, чар и харизма.

Дяволът знае кога е привлекателен

Той остава един от най-завладяващите убийци с помощтна на ума и излъчването си. Мрачния му ум е криел много неща, които ще разгледаме в тази статия. Бънди строшава стериотипа на обществото за психопатите. Той не е бил тероризитан като малък, бил е обичано дете, семейството му се е стараело да не му липсва нищо, не е живял изолирано през повечето време, не е бил странен, получавал е добри оценки в училище и тн.

Бънди е бил хубав, изключително интелигентен, възпитан и омайвал с чара си. Всеки, който го е познавал е вярвал, че това е много добър човек, готов винаги да помогне…

Поне до момента, в който се разбира, че е удушавал, осакатявал и изнасилвал жертвите си. Както и, че е пазел отрязаните им глави в апартамента си, като трофеи и дори е спял с техните разлагащи се трупове.

Тед Бънди е бил ненаситен убиец, една жертва на ден не го е задоволявала и често е търсил повече. Спекулира се, че първото си убийство е извършил на 14-годишна възраст, но Бънди, който издава доста от своите тайни в опит да отложи екзекуцията си, никога не признава за този случай.

Ранни години

Тиъдър Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 г. Майка му Тед Лоуиз Коуел прекарала последните три месеца от бременността си в Дома за неомъжени майки „Елизабет Лунд“ – Върмонт. Биологичният му баща е ветеран от ВВС, но остава неизвестен. Скоро след раждането на детето, майка му се връща при нейните родители във Филаделфия. Малкият Тед е накаран да вярва, че баба му и дядо му са негови родители. Още по-шокиращото е, че са твърдели, че майка му е по-голямата му сестра. Този план е бил създаден с цел да предпазят момчето и майка му от критиките и предразсъдъците на тогавашното общество към самотните майки.

Когато е бил още на четиригодишна възраст Тед и майка му се преместили да живеят при свои роднини в Такома, Вашингтон. Година след преместването им, Лоуиз се влюбва във военния готвач Джони Кълпепър Бънди. Двойката сключва брак през месец май 1951 г. и Тед получава фамилията на втория си баща, което щял да носи до края на живота си. Малко преди това е разбрал истината, че Лоуиз е биологичната му майка и е прел новината доста спокойно.

През следващите години в семейство Бънди се раждат още четири деца. Като най-големият, Тед е трябвало понякога да ги гледа след училище.

Вторият му баща се опитвал да се сближи с него

Като го е водил със себе си на къмпинг, риболов, лов, бейсбол и измислял най-различни занимания подходящи за баща и син. Но опитите му са безуспешни и Тед оставал емоционално откъснат от него. Според книгата „Тед Бънди: Разговор с един убиец“, на Стивън Мишо и Хю Айнсуърт – Тед се чувствал все по-неловко в негово присъствие и предпочитал да бъде сам.

Като младеж Тед е ужасно срамежлив, неуверен и с трудности в общуването. Често е дразнен и подиграван от училищните побойници. След като анализира поведението му, Стивън Мишо стига до заключението:

„Той не е като другите деца, изглежда и се държи като тях, но е преследван от нещо друго: страх, съмнение , понякога смътно безпокойство . Което обитава ума му с котешко лукавство. Той изпитва това чувство в продължение на години, но чак много по-късно разбра какво е“.

Въпреки подигравките, които изтърпял заради това че е различен в училище, той успява да запази високия си успех. Във всяко училище има деца, които тормозят другите, но Тед е имал и много приятели. Заради острия си ум и добро поведение, той става любимец на всички учители и те с радост са му помагали в учебния процес.

Високият си успех запазва и през времето, когато учи в колеж

В по-горните класове на гимназията Тед се превърнал в по-общителен младеж. Популярността му нараствала значително и започнали да го смятат за „добре облечен, красив, умен и изключително възпитан“. Отделно, вече самия той възмажал и изглеждал добре, което будело интерес в много негови съученички. Въпреки нарастващата си популярност, Тед рядко излизал с момичета. Той се интересувал повече от извънкласни занимания, като ски и политика. Бил особено увлечен от политиката – един интерес, който по-късно временно го поставя на политическата арена.

След гимназията Тед продължил образованието си в Университета Пъджет Соунд и в Университета във Вашингтон. През това време се препитавал, като си намирал нископлатени ангажименти, които да не пречат на ученето му – помощник сервитьор, продавач на обувки и др. Рядко се задържал на една работа задълго и началниците му го смятали за ненадежден.

Въпреки че Тед е непостоянен на работното си място, той е бил изключително фокусиран над учението и оценките си.

Но този фокус се измества през пролетта на 1967 г., когато започва една връзка, която ще промени живота му завинаги

Тед срещнал момиче, което въплъщавало всичко, за което мечтаел в една жена. Тя била красива, умна и изключително изискана млада дама, от богато калифорнийско семейство. Бънди не можел да повярва, че някоя от нейната „класа“ би имала интерес към такъв като него. Въпреки многото си различия и двамата обичали да карат ски и точно на една от тези ски ваканции той се влюбва в нея. Тя е първата му любов и според Ан Рул най-вероятно е и първата жена, с която е правил секс. Неговата любима обаче не била толкова влюбена в него, както той в нея. В действителност тя много харесвала Тед, но смятала, че той няма истински цели и амбиции в живота си. Тед полагал твърде много усилия да я впечатли, дори с помощта на лъжи, нещо, което тя изобщо не одобрявала.

След като завършил Университета във Вашингтон през 1968 г., неговата приятелка слага край на връзката им. Тя е практична млада дама и като че ли осъзнавала, че Тед има твърде много недостатъци, за да попадне в категорията „образцов съпруг“. През това време тя не е вярвала, че той ще стане политик или ще се занимава по някакъв начин с това.

Бънди никога не успял да се възстанови от тази раздяла

Нищо, включително университета, не успял да задържи интереса му. Той напуснал колежа и потъва в дълбока депресия. Тя се върнала в Калифорния, но той продължил да се опитва да поддържа контакт с нея. Пишел ѝ писма, изпращал ѝ подаръци, но изглежда тя не изпитвала интерес към възобновяване на връзката им. Тед е станал обсебен от мисълта за тази млада жена и не можел да я изкара от ума си. Тази мания оказала пагубно влияние върху целия му живот и довежда до серия от събития, които шокират света и до днес.

Адът се разтваря!

Съквартирантките на Джоуни Ленц не се изненадали особено, че тя не излиза от стаята си в утрото на 4 януари 1974 г. Но когато настъпил следобед, а тя все още не била станала от леглото, те решават да проверят дали не е болна и слизат в стаята й, намираща се в сутерена.

Пред тях се разкрива смразяваща гледка!

Писателката Ан Рул описва местопрестъплението в своята нашумяла книга “Непознатият до мен”:

“18-годишната Джоуни е жестоко пребита. От рамката на леглото е изтръгнат прът, който е жестоко заврян в интимните й части. Джоуни веднага е закарана в болницата в коматозно състояние, но причинените увреждания са толкова жестоки, че щели да останат до края на живота ѝ. Психическите травми ще са повече от физическите!”

И все пак Джоуни има късмета да остане жива. Била е една от малкото жертви, които оцеляват след атаките на Тед Бънди, който всява ужас на територията на САЩ от 1974 г. до 1978 г. След нея това, а дори и по-лошо се случило на приблизително още 35 жени, които не могат да се похвалят с подобен късмет. Авторите Стивън Мишо и Хю Айнсуърт предполагат в своята книга „Единственият оцелял свидетел“, че попадналите в капана на Бънди жертви наброяват над 40, но само Бънди можел да потвърди това. Тази тайна обаче той отнася в гроба си…

Страх, терор и ужас

Отраснала в добро семейство от заможната средна класа. Учила е психология в Университета във Вашингтон. И е била доброволец в местната болница, за да се занимава с умствено изостанали деца.

Момичето деляло една къща близо до университета с още четири момичета. На 31 януари 1974 г., тя и няколко нейни приятелки решили да пият по една бира в популярното студентско заведение „Данте“. Те не останали дълго там и Линда се прибрала у дома си, за да гледа телевизия и да говори по телефона с приятеля си. След това си ляга. Момичето, което живее в съседната стая, не чува никакъв шум от стаята на Линда през онази нощ.

Линда ставала всяка сутрин в 5:30 часа, за да отиде на работа в радиото.

В онзи ден съквартирантката ѝ чува как будилникът ѝ се включва в 5:30, както обикновено. Необичайното е, че не спира да звъни. Когато най-накрая става, за да го изключи, звъни телефонът. Обаждат се от радиото, за да питат къде е Линда. Леглото на Линда е оправено и в стаята ѝ няма следи от борба, затова съквартирантката ѝ предполага, че тя вече е тръгнала към работата си.

Когато същия следобед родителите ѝ се обадили на стационарния телефон, за да питат дали някой знае, защо Линда не се е появила на уговорената с тях вечеря, всички се разтревожват. Никой не я е виждал. Сякаш се е била изпарила в дън земя.

Вече силно разтревожени, родителите на Линда се обадили в полицията. Когато органите на реда дошли в къщата благодарение на съквартирантите там установили, че леглото в нейната стая е оправено по неприсъщ за нея начин. Тя винаги е бързала да не закъснее и обикновено изобщо не оправяла леглото си. Също така е открито, че от оправеното легло липсват калъфката за възглавницата и горният чаршаф.

Малко петно кръв от кръвната група на Линда е открито на възглавницата и по долния чаршаф. Открита е кръв и по нощницата ѝ, която е прилежно закачена в дрешника. Липсват някои нейни дрехи.

Тук държим да вметнем, че тогавашната полиция не е имала тази технология, както в момента. И много трудно е можело да се докаже дали даден пръстов отпечатък или ДНК от кръв е на даден човек.

Другата тревожна подробност, една от вратите на къщата била отключена, а момичетата винаги задължително я заключвали.

От полицията първоначално не сметнали, че Линда е станала жертва на престъпление, а че ѝ е писнало и е избягала, за да си почине. Затова от къщата не са събрани никакви улики и отпечатъци.

Впоследствие полицията осъзнала грешката си. Те констатирали, че най-вероятно някой е влязъл в къщата, свалил е нощницата на Линда, окачил я е в дрешника, оправил е леглото, увил е Линда с горния чаршаф и я е изнесъл от къщата. Много, много, много тихо. Като вълк, взел агне от кошарата.

Страховито успешния подход…

През същите пролет и лято внезапно и необяснимо изчезват още студентки. В много от случаите има стряскащи прилики с първата жертва. Всички момичета са били с бяла кожа, слабо тяло, необвързани, носели са панталони по време на изчезването си, косата им е дълга, кестенява и разделена на път. Всички изчезвали вечер…

Някои от студентите в колежа разказвали на полицията, че по време на изчезванията са забелязвали някакъв странен мъж с гипсирана ръка или крак, да се разходал наоколо. Човекът не можел да се справи с носенето на няколко книги и молел минаващите момичета за помощ. Други свидетели пък разказвали за подобен странен мъж, който е забелязван в паркинга на кампуса. Той също бил с гипсиран крайник и търсел помощ за колата си, фолксваген – костенурка, която уж не можела да запали.

Този човек е забелязван на същите места, откъдето изчезват безследно две от момичетата…

През август 1974 г. в езерния парк Самамиш са открити останките на някои от липсващите момичета, но само две от тях са разпознати. Било е цяло чудо е, че полицията изобщо успяла да идентифицира телата им, имайки предвид онова, което намират…

Кичури коса с различен цвят, пет бедрени кости, два черепа и челюстна кост. Идентифицираните момичета са Джанис От и Денис Неслунд. Те са изчезнали в един и същи ден, на 14 юли.

Джанис От е видяна за последно от хора, седнали на пикник в парка. Семейството ѝ е пуснало снимката ѝ по телевизията със съобщение, че я издирват. Свидетели, побързали да отидат в най-близкия полицейски участък и да разкажат какво са видели. Те разказали на полицията за някакъв привлекателен млад мъж, който е заговорил момичето. Онова, което успяват да дадат като информация по време на разпита е, че мъжът се казвал Тед. Гипсираната ръка му пречела да качи лодката си върху багажника на колата. Той я помолил за помощ и тя се съгласила. Тогава 23-годишната Джанис От е видяна за последен път жива.

Втората му жертва за деня е била Денис Неслунд прекарала същия следобед в компанията на гаджето си и приятели. Тя тръгнала към тоалетната в парка и повече не се връща. През този следобед на същото място някакъв човек с гипс търсил помощ за лодката си. Двете жени, към които първоначално се обръща, не могат да помогнат на симпатичния млад мъж. Денис Неслунд обаче е от онзи тип момичета, които винаги са били готови да помогнат на изпаднал в беда, особено ако е със счупена ръка – добрина, която й струвала живота. Но тя не е последната изчезнала, която е открита мъртва впоследствие.

Убиецът решава да действа и в други щати

Полицейският началник Луис Смит от Мидвейл, Юта, имал 17-годишна дъщеря, която често предупреждавала за опасностите дебнещи навън. Той е виждал какво ли не през дългогодишната си кариера и се тревожел за безопасността на дъщеря си.

Въпреки тези мерки, неговите най-големи страхове се превърнали в реалност. Когато дъщеря му Мелиса изчезва на 18 октомври 1974 г. Тя е намерена 9 дни по-късно – брутално изнасилена и удушена.

Тринадесет дни по-късно, на Хелоуин, изчезва 17-годишната Лора Ейм. Тя е била намерена в Деня на Благодарността, в планината Уасач, захвърлена край една река. Ейм е удряна по главата и лицето с лост и също е изнасилена жестоко.

Полицията предполага, че тя е била убита другаде, защото на мястото липсва кръв. Освен тялото ѝ, властите не откриват никакви други улики, които биха могли да използват в разследването.

Подозрителни прилики

Полицията изготвила фоторобот на евентуалния убиец на име „Тед“.

Близка приятелка на Елизабет Кендъл, видяла съобщението за убийството на Мелиса Смит във вестника. Разпознала и човека от полицейската скица на възможния убиец в него. Тя била 100% сигурна, че този човек е Тед Бънди. Причината не е само в естествената ѝ неприязън и недоверие към приятеля на Елизабет, която всяка приятелка има към гаджетата на най-добрата си приятелка. Но се и дължал и на факта, че рисунката във вестника приличала според нея досущ на него.

Дълбоко в себе си Елизабет най-вероятно усещала, че приятелката ѝ е права. Тед имал прилика със скицата, карал същата кола и тя е виждала патерици подпряни зад вратата в стаята му, въпреки че той никога не е наранявал крака си. Според книгата, която тя написва впоследствие – „Принцът Фантом: Моят живот с Тед Бънди“, Елизабет се обадила анонимно в полицията на Сиатъл през август 1974 г. Тя им споделила, че приятелят ѝ може би е замесен в скорошните убийства. Позвънила отново по-късно през същата есен и дала повече информация, която да помогне на следователите. Също така се съгласила да предостави скорошни снимки на Тед, които полицията да покаже на очевидците. Но свидетелите не успели да разпознаят човека по снимките и сведенията на Елизабет останали пренебрегнати. Следователите, работещи по случая, решили да насочат вниманието си към по-вероятни заподозрени и Тед Бънди е забравен за няколко години.

Убиецът продължил да се изплъзва на полицията, като извършвал убийствата в различни щати, което пречило на своевременното им разследване. Начинът му на примамване на жертвите станал все по-рискован и дързък. Онези жени, които не се поддават на хитростта му, по-късно го разпознали и осигурили на полицията ценна информация..

“Да рискуваш”

Там тя трябва да се опита да опише извършителя и да подаде оплакване

Когато я повежда към своя фолксваген – костенурка, Каръл станала подозрителна и искала от него да се легитимира. Той ѝ размахал за секунда някаква полицейска значка и тя се качва в колата му успокоена, че е с орган на реда.

Той потеглил бързо, но в посока обратна на полицейското управление и след малко внезапно спира. Каръл усеща, че нещо не е наред и изпада в паника. „Полицаят“ се нахвърлил върху нея и успява да я закопчее с белезници. Момичето закрещяла от ужас. Тогава той извадил пистолет и заплашил, че ще я убие, ако не млъкне. Мъжът я изкарал навън и я притиснал отстрани на колата. В ръката си държал лост, с който се канил да я удари по главата. В паниката си тя го изритала по чатала и така успява да се измъкне, крещейки за помощ. Благодарение на това, че е тичала и ръкомахала по средата на пътя, успява да спре двойка в семеен автомобил. Те спрели и ужасеното момиче панически се качва при тях. Плачейки истерично тя им разказала, че някакъв мъж се е опитал да я убие. Те веднага я откарали в полицейският участък и след това до болница.

Плачейки все още и с белезници на китките, Каръл разказала на полицаите, че един от техните служители я е нападнал.

Оказало се, че полицай на име Роузланд не съществува

На мястото на нападението незабавно е бил изпратен патрул, но естествено маниакът вече не е бил там. Все пак полицаите се сдобили с точното описанието на мъжа и колата му. Няколко дни по-късно и с кръвната му група, намерена по палтото на момичето. Кръвната група била нулева, също като тази на Тед Бънди, както се установява впоследствие.

Същата тази вечер режисьорката на училищна пиеса в гимназията „Вюмонт“ е била заговорена от симпатичен мъж, който я моли за помощ при идентифицирането на някаква кола. Тя обаче била твърде заета и му отказала. Въпреки това по-късно той пак се опитал да привлече вниманието ѝ, но тя го отпратила отново. Жената усетила, че има нещо странно и почти плашещо в този човек, но тъй като я чакало много работа, не обърнала внимание. Когато по-късно отново го забелязала да дебне в дъното на залата, тя се запитала какви ли всъщност са намеренията му.

Деби Кент и родителите ѝ гледали пиесата, но се е наложило тя да излезе по-рано, за да прибере брат си от боулинг залата в града. Тя уведомила родителите си, че веднага ще се върне да ги вземе, но така и не го прави. Всъщност не е успяла да стигне дори до колата си, която стояла празна на училищния паркинг.

Момичето сякаш се е изпарило!

Единственото, което полицията открила на паркинга, е едно малко ключе от полицейски белезници. Когато изпробвали ключето върху белезниците свалени от Даронч, то пасвало перфектно. Чак месец по-късно един мъж се обадил в полицията и докладвал, че в нощта на изчезването на Деби Кент е забелязал светлокафяв фолксваген костенурка да излиза от паркинга с висока скорост и вътре мъж ѝ жена са се биели.

На 12 януари 1975 г. Карин Кембъл, нейният годеник д-р Реймънд Гадовски и двете им деца, пътували за Колорадо

Карин очаквала да си почине от работата си и да прекара повече време с децата си, докато годеникът ѝ е на работен семинар. Една вечер, докато релаксира в лобито на хотела, заедно с Гадовски и двете деца, тя се сеща, че е забравила списанието си в стаята и отишла да го вземе. Годеникът ѝ и децата напразно я чакали да се върне. Гадовски си спомнил, че по-рано през деня тя не се е чувствала добре и решил да провери дали тя има нужда от помощ. Но Карин я нямало никъде. Дори не е стигнала до стаята им. С настъпването на утрото обърканият и разтревожен Гадовски се обадил в полицията и я обявил за изчезнала. Властите претърсили всяка стая в хотела, но от нея нямало и следа.

Месец по-късно голото тяло на Карин е открито от градинар на няколко километра от хотела, рзлагащо се на известно разстояние от пътя. Тялото е било обезобразено от животни и това попречило да се установи точната причина за смъртта ѝ. Все пак е било очевидно, че са ѝ нанесени жестоки фрактури, които най-вероятно са били фатални.

Също като много от жертвите в Юта и Вашингтон, Карин е удряна многократно по главата с тъп предмет.

Според книгата на Ричард Ларсън „Бънди: Преднамереният непознат“ ударите са били толкова жестоки, че един от зъбите й е отделен от венеца. Имало доказателства, че е изнасилена. Била е убита само часове след изчезването си. Освен обезобразените останки на Карин, на местопрестъплението не са намерени почти никакви улики.

След няколко месеца след откриването на тялото на Карин Кембъл се появявили и други останки. Те са били намерени на 16 км. от мястото, където са били захвърлени телата на Неслунд и От. Разпозната е била Бренда Бол, една от седемте жени, които изчезват по-рано същото лято. Причината за смъртта ѝ са удари по главата с тъп предмет.

Полицията претърсила планината Тейлър с блъдхаунди – специално обучени кучета. Благодарение на тях открили тялото на Сюзън Ранкорт. Тя също е изчезнала по-рано това лято.

Изглежда човекът на име „Тед“ използва планината Тейлър като гробищен парк.

Още две тела били открити същия месец, като едното от тях е било на Линда Ан Хийли. На всички жертви са нанесени жестоки контузии по главата, причинени от тъп предмет, най-вероятно лост.

Полицията продължила да търси безуспешно страховитият убиец. Още пет жени са били открити мъртви в Колорадо при подобни обстоятелства. За жалост те не били последните жертви в смъртоносния поход на Тед.

Полицията има заподозрян

На 16 август 1975 г., сержант Боб Хейуърд патрулирал в околностите на Солт Лейк Сити, когато забелязва подозрителен, светлокафяв фолксваген костенурка да минава покрай него. Той познавал добре квартала и почти всичките му обитатели и не може да си спомни да е виждал тази кола преди. Когато включил светлините си, за да види по-добре номера на колата, шофьорът ѝ изключил своите фарове и увеличил скоростта си.

Сержант Хейуърд моментално се впуска в преследването

Беглецът минал с висока скорост на два знака стоп и накрая отбил в една бензиностанция наблизо. Хейуърд спрял зад безразсъдния шофьор и наблюдавал как той слиза от колата си и се приближава към неговата. Полицаят изискал книжката и талона на младия мъж. Те били издадени на името на Тиъдър Робърт Бънди. В този момент още две патрулки спрели зад светлокафявия фолксваген. Хейуърд забелязал, че пътническата седалка в колата на Бънди липсвала.

Скоро след ареста му полицията започнала да открива връзки между него и мъжът, който е нападнал Каръл Даронч. Белезниците в колата на Бънди били от същата марка и изработка. Колата му приличала на описаната от момичето. Лостът в колата на Бънди бил подобен на оръжието, с което нападателят искал да удари Каръл. По нейно описание.

Органите на реда започнали да подозират, че Бънди е отговорен и за отвличането на Мелиса Смит, Лора Ейм и Деби Кент. Имало твърде много съвпадения, за да бъде пренебрегната тази възможност.

Въпреки това полицията била наясно, че ще им трябват много повече доказателства, за да повдигнат обвинения срещу Бънди

На 2 октомври 1975 г. Каръл Даронч, заедно с режисьорката на училищната пиеса и приятелка на Деби Кент, са били повикани в полицейския участък, за да разпознаят Бънди сред седем други мъже. Детективите не били изненадани, когато Каръл посочила Бънди като своя нападател. Режисьорката и другото момиче също посочили Бънди като човека, дебнещ в театралната зала в нощта на изчезването на Деби Кент. Въпреки упоритите твърдения на Тед за невинност, детективите са почти сигурни, че са хванали своя човек. Веднага след като е разпознат, те се захванали с цялостно разследване на човека с името Тиъдър Робърт Бънди.

Разследван

На 16 септември 1975 г. Елизабет получила обаждане да се яви в сградата на Главно управление на полицията в окръг Кинг, където е разпитана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Тя е видимо стресирана и нервна, но е била готова да предостави на полицията всичката информация, която би могла да помогне на случая. Оказва се, че не е знаела къде е бил Тед по време на убийствата. Елизабет споделила, че той често спи през деня и излизал нощем, но тя не знае къде ходи. Предполагала е, че е свързано с работата му. Желанието му за секс също е намаляло през изминалата година. Когато обаче имал желание, той я заставял да участва в сексуални фантазии, свързани с връзване. Той изисквал от нея да гледа настрани, да мълчи и да стои отпусната, подобно на труп. Тя споделила пикантните подробности и на полицията е станало ясно, че това е техния човек. Трябвали са още доказателства.

Когато накрая му казва, че не иска повече да го прави, той бил много разстроен

В един от следващите си разговори с Елизабет детективите научили, че той държи гипсови отливки в стаята си. Нещо, което тя не е забелязала в началото на запознанството им. Разказала им също, че е виждала брадвичка в колата му и често била изцапана с нещо кафеникаво. Другата важна подробност, която е дала е, че Тед е посещавал езерния парк Самамиш през юли под предлог, че ще кара водни ски. Джанис От и Денис Неслунд са били обявени за изчезнали седмица след заминаването му за езерото.

След дългите разпити на Елизабет детективите решават да преместят вниманието си върху бившата приятелка на Тед от Калифорния. Когато се свързват с нея, тя им разказала как отношението на Тед към нея рязко се е променило от любяща привързаност, към жестока безчувственост. След внимателно проучване следователите разбрали, че връзката на Бънди с калифорнийската му приятелка се застъпва по време с връзката му с Елизабет. Двете жени не подозирали една за друга. Изглежда Бънди е водил двойнствен живот, изпълнен с лъжи и предателства.

Бънди криел повече тайни, отколкото предполагали

По-нататъшното разследване довело до нови доказателства, които свързали Бънди и с други жертви. Линда Ан Хийли познавала един от братовчедите на Тед. Още очевидци си спомнили, че са го виждали на езерото Самамиш по време на изчезванията на От и Неслунд. Негов стар приятел разказал, че е виждал чорапогащник в жабката на колата му. Тед прекарвал доста време в планината Тейлър, където са открити телата на жертвите. Поредната дупка в алибито на Бънди се оказвал фактът, че е използвал кредитните си карти, за да зареди колата си на бензиностанциите в градовете, в които се случват някои от изчезванията. Освен това негов приятел разказал пред полицията, че го е виждал с гипсирана ръка при положение, че никога не я е чупил. Доказателствата срещу него се трупали, но той продължавал да твърди, че е невинен и че не знаел защо е задържан.

Изправен пред съда

Присъстващите в съда обърнали глави към Тед Бънди, който се взирал студено и хищнически в сочещото го момиче. В по-късен етап от делото Тед заявил, че никога не е виждал Каръл, но не можел да даде алиби за местонахождението си по време на нападението.

Съдията прекарал уикенда във внимателно проучване на случая преди да се произнесе. След два дни той обявил Тед Бънди за виновен в отвличането на Каръл Даронч. На 30 юни е произнесена присъдата – той е осъден на от 1 до 15 години затвор, с възможност за предсрочно освобождаване.

Докато е в затвора, Бънди е бил подложен на оценка от психиатър по искане на съда. В книгата си „Непознатият до мен“ – Ан Рул посочва, че експертите стигат до заключението, че Бънди:

„Не е психопат или невротик, не страда от мозъчни увреждания, не е алкохолик или наркоман, няма личностно разстройство или амнезия, нито пък сексуални отклонения. Почти нормален човек! “

Психиатрите заключили също :

„Силно обсебен от жените и страхът да не бъде унижен от тях най-вероятно е причината за действията му. “

Докато Бънди лежал в щатския затвор в Юта, следователите започнали да търсят доказателства, които да го свържат с убийствата на Карин Кембъл и Мелиса Смит. Бънди нямал представа, че съвсем скоро проблемите му със закона щели ескалират. Криминалистите открили в колата му косми, за които лабораторията на ФБР установила, че имат същите характеристики като косите на Кембъл и Смит. Също така вдлъбнатините по черепа на Каръл Кембъл отговаряли на формата на лоста, открит по-рано във фолксвагена. На 22 октомври 1976 г., полицията в Колорадо повдигнала обвинение срещу Тед Бънди за убийството на Каръл Кембъл.

През април 1977 г., Тед бил преместен в затвора в окръг Гарфийлд, Колорадо, за да чака там започването на процеса.

Чувствал се уверен, че ще има успех на процеса, насрочен за 14 ноември 1977 г.

Очаквало го много работа. Той получил разрешение да напуска затвора, за да посещава съдебната библиотека в Аспен, където да се подготви за делото. Но властите не знаели, че Тед всъщност се подготвял за бягство.

Бягство от затвора

В горещия ден на 7 юни, при поредното си посещение в библиотеката, Тед успял да скочи от един отворен прозорец на втория етаж, при което си наранил крака, но все пак успял да избяга на свобода. Той не носил белезници, така че не будил подозрение сред жителите на Аспен.

Това бягство е било много добре обмислено!

Полицията в Аспен поставила под наблюдение всички пътища в околността. Oбаче Бънди е решил да остане в града за известно време и да не привлича внимание. Полицията организирала претърсване на местността с помощта на обучени кучета и над 150 търсачи с надеждата, че ще хванат престъпника. Въпреки това дните минавали, но от избягалият нямало и следа.

Докато бил на свобода, Бънди се прехранвал като крадял храна от хижите в района, където и преспивал понякога. Той осъзнавал, че му е нужна кола, с която да се опита да премине през пътната блокада. Не можел да се крие в Аспен вечно и вярвал, че е създаден да бъде свободен. В едно интервю с Мишо и Айнсуърт той разказвал:

„Всичко вървеше гладко. Дори и нещо да се объркаше, веднага след това ми се случваше друго нещо, което компенсираше проблема. А това беше още по-добре.“

Бънди по време на интервюто

Силно уверен в себе си, Бънди намерил изход от ситуацията под формата на кола със забравени в нея ключове.

Късметът му обаче не продължил дълго време. Докато се опитвал да напусне Аспен с откраднатото возило, двама полицаи се усъмнили в колата и я отбили от пътя. Те разпознават Бънди и го отвеждат обратно в затвора. Дните му на свобода са били само 6 дни…

От тогава нататък той задължително носил белезници на ръцете и краката, докато е в библиотеката.

Но Бънди не е от хората, които обичат да стоят вързани

Почти седем месеца по-късно Бънди отново предприел бягство. Този път доста по-успешно от предното. На 30 декември той пропълзял през тавана на затвора в окръг Гарфийлд и се промъкнал до друга част на сградата. Там успял да намери друг отвор в тавана, който водил към килера в жилището на един от пазачите. Той останал вътре, докато се уверил, че апартаментът е празен и съвсем спокойно излезнал през входната врата. Бягството му е разкрито чак следващия следобед, след повече от 15 часа.

Докато полицията разбере за случилото се, Бънди вече бил на път за Чикаго. Градът бил една от спирките по пътя на Бънди към крайната му цел – слънчевата Флорида. В средата на януари 1978 г. Тед Бънди, използвайки новото си име Крис Хейгън, вече се е настанил удобно в новото си едностайно жилище в Талахаси, Флорида.

Тед се наслаждавал на свободата си на място, където почти никой не е чувал за него.

Както винаги той е бил привлечен от интелекта и младостта и затова се чувствал доста удобно в новия си квартал, разположен близо до щатския Университет на Флорида. Той прекарвал голяма част от времето си в обиколки из кампуса и понякога се вмъквал незабелязано на лекциите. В останалото време стоял в апартамента си и гледал предавания на откраднатия си телевизор. Кражбата е станала негова втора природа. Почти всичко в жилището му било крадено. Дори храната си закупувал с откраднати кредитни карти. Предвид този презадоволен живот, Бънди трябвало да има най-сетне спокойствие. Но онова, което не му давало мира, било липсата на компания на мечтаната жена!

Втора вълна на убийства

През вечерта на 14 януари малко от членките на сестринството „Чи Омега“ са у дома си. Повечето били навън, забавлявайки се по купони. Тъй като нямали вечерен час, момичетата обикновено се прибирали в ранни зори.

Нито една от тях обаче не е била подготвена за ужаса, който ги очаквал в къщата…

Видяла някакъв мъж с плетена синя шапка, спусната над очите му, и с увито в парцал дърво в ръка, да слиза тичешком по стълбите и да напуска къщата.

Първата мисъл на Нита била, че това е обир. Тя незабавно изтичала да събуди съквартирантката си Нанси. Нита й разказва за странния мъж, който е избягал от къщата. Тъй като не знаят какво да предприемат, те решават да събудят председателката на сестринството. Но преди да успеят да стигнат до стаята ѝ, се натъкнали на другата тяхна съквартирантка Карън, която се олюлявала по коридора.

Цялата ѝ глава била изцапана с кръв. Докато Нанси се опитвала да помогне на Карън, Нита събудила председателката и двете отишли да проверят стаята на още едно момиче. Намерили Кати жива, но в ужасяващо състояние. Обзета от панически ужас, Нанси се втурнала към телефона и набрала номера на полицията.

Полицията открила още две момичета, лежащи мъртви в леглата си. Някой ги е нападнал в съня им.

Лайза Леви е първата страшна находка

Патолозите, които извършвали аутопсията, открили, че тя е удряна по главата с дърво, изнасилена и удушена до смърт. Открили също следи от ухапвания по задните части и зърната на гърдите ѝ. Едно от зърната ѝ било почти откъснато. Установява се, че тя е насилена и с флакон от лак за коса, докато е била още жива…

Резулатите от съдебномедицинската експертиза на тялото на другото мъртво момиче Маргарет Бауман показали подобни фатални наранявания, въпреки че при нея нямало следи от изнасилване и ухапвания. Тя била удушена с чорапогащник, намерен на местопрестъплението. Освен това е била удряна по главата, но толкова брутално, че черепът ѝ се е пропукал, разкривайки част от мозъка ѝ. Нито при нея, нито при Лайза Леви, са открити следи за съпротива.

Детективите не успели да научат нищо от оцелелите момичета. Нито едно от тях не си е спомняло какво се е случило през онази нощ. Били в шок! Също като Леви и Бауман и те са заспали по време на нападението. Единствената свидетелка е Нита Ниъри, която успяла да хвърли бегъл поглед на бягащия убиец.

Жестокият убиец обаче не се задоволил само с тези жертви през онази нощ…

Заловен отново

На по-малко от километър и половина от къщата на „Чи Омега“, млада жена е събудена от тропащи се звуци в съседният апартамент. Тя се чудила какво ли прави приятелката ѝ Черил в 4 часа сутринта. Тъй като шума не спирал, тя станала подозрителна и събудила съквартирантката си. Двете се вслушали и доловили стенанията на Черил от съседната стая. Уплашени, набрали нейния номер, за да проверят дали е добре. Когато никой не вдигнал слушалката, незабавно се свързали с полицията.

Полицаите пристигнали изключително бързо. Били са близо, заради местопроизшествието. Влизайки в апартамента на Черил я заварили да седи на леглото в спалнята си. Лицето ѝ тъкмо е започнало да се подува от ударите по главата. Тя била в полусъзнание и полугола, но имала късмета да остане жива. Полицията открила маска на пода до леглото. Според Ан Рул в „Непознатият до мен“ маската е: „Почти идентично копие на онази, открита в колата на Тед Бънди при ареста му в Юта, през август 1975 г.“.

Криминалистите старателно обработили намерените улики. Успели да получат кръвната група на нападателя, проби от спермата му и частични отпечатъци. За съжаление повечето от уликите, които са изследвани, се оказали ненадеждни. Единствените солидни доказателства, с които разполагали, са космите открити в маската, зъбните отпечатъци от ухапванията, както и показанията на Нита Ниъри.

Следователите нямали заподозрян

През 9 февруари 1978 г., полицията в Солт Лейк Сити получила разтревожено обаждане от родителите на 12-годишната Кимбърли Лийч. Те са в паника и казват, че дъщеря им е изчезнала. Полицията организирала мащабно издирване на момичето, което изчезва от територията на училището си. За последно е забелязана от приятелката си Присила, която вижда как Кимбърли се качила в колата на непознат мъж. За съжаление тя не успяла да си спомни почти нищо за колата и шофьора ѝ. Тялото на Кимбърли е било открито 8 седмици по-късно, в щатския парк на окръг Суейни във Флорида. Заради напредналия стадий на разлагане и това, че е наядено от диви животни, тялото на момичето не помогнало с нови улики. Впоследствие обаче полицията намерила търсеното доказателство в един бус, каран от Тед Бънди.

Няколко дни преди изчезването на Кимбърли Лийч странен мъж заговорил 14-годишно момиче, докато чакало да бъде взето от училище от брат си. Мъжът заявил, че е пожарникар и я питал дали учи в това училище. Сторило ѝ се странно, че действащ пожарникар е облечен в карирани панталони и морско-синьо сако. Тя започнала да се чувства неудобно. Баща ѝ, който е началник в полицейското управление на Джаксънвил, многократно я е предупреждавал никога да не говори с непознати. Момичето изпитала облекчение, когато брат ѝ пристигнал. Брат ѝ също намерил мъжа за подозрителен и извикал на сестра си веднага да се качва в колата.

След това го проследили, записвайки номера на колата му и го предали на баща си.

Щом чул за непознатия с микробуса, детектив Джеймс Парментър дал номера му за проверка. Разбирайки, че колата принадлежала на мъж на име Рандал Рeгън, решил да го посети. Регън казал на полицая, че номерата му са откраднати и той вече си е извадил нови. Скоро детективът установява, че микробусът, който децата му са видели, също е краден и започва да подозира кой стои зад всичко това. Решил да заведе децата си в участъка и да им покаже снимки на заподозрени, сред които е и тази на Бънди. Когато и двете му деца без съмнение посочват Тед Бънди като човека с микробуса. Парментър изстинал от ужас при мисълта за колко малко е щял да загуби дъщеря си.

Бънди отдавна е зарязал микробуса и вече е бил на път към Пенсакола, Флорида, в прясно открадната кола.

Този път той успял да намери любимия си модел кола – фолксваген костенурка. На 15 февруари към 10 часа вечерта полицай Дейвид Лий, който патрулирал в района на Западна Пенсакола, забелязал оранжев фолксваген. Лий решил да провери номерата му и установява, че колата е крадена. Незабавно включил светлините си и се впуснал в преследване.

Точно както се случило в Юта преди няколко години, Бънди се опитвал да избяга. След това внезапно отбил и спира колата. Полицай Лий му наредил да излезе и да легне на земята с ръцете напред. За негова изненада в момента, в който се опитал да му сложи белезниците, Бънди се обърнал и оказал съпротива. Тед успял да се измъкне и побягне. Лий извадил оръжието си и стрелял по него. Бънди паднал на земята, преструвайки се на ранен. Когато полицаят се приближил, Тед отново го нападнал, но този път служителят на закона надделял. Бънди отново бил окован и откаран в полицейското управление.

В месеците след ареста на Бънди полицаите натрупали необорими доказателства срещу него за убийството на Кимбърли Лийч.

Белият микробус, откраднат от Бънди, е намерен и трима свидетели могат да потвърдят, че са видели Тед зад волана в деня, в който изчезнала Кимбърли. Лабораторните изследвания в микробуса донесли още улики под формата на влакна от дрехите на Бънди.

По стелките в буса била открита кръв от групата на Кимбърли Лийч, а по бельото ѝ следи от семенната течност на Тед. Допълнително доказателство е и отпечатъкът от подметката му, намерен до захвърленото тяло на Кимбърли. Чувствайки се уверени и подготвени, на 31 юли 1978 г., властите повдигнали обвинение срещу Бънди за убийството на момичето. Скоро след това са повдигнати обвинения и за убийствата в сестринството „Чи Омега“. Изправен пред заплахата от смъртна присъда, Тед продължил да твърди, че не е виновен за убийствата.

В съдебната зала

Тиъдър Робърт Бънди бил изправен пред съда в два процеса за убийство, които продължавали три цели години. Датата на първия процес била на 25 юни 1979 г., в Маями, Флорида. На това дело се разглеждали бруталните нападения в сестринството „Чи Омега“. Вторият процес, за убийството на Кимбърли Лийч, започнал през януари 1980 г., в Орландо, Флорида. И двете дела завършили по особено неприятен за Бънди начин, но изходът от процеса за убийствата в „Чи Омега“ подпечатал съдбата му завинаги.

Щата Флорида срещу Бънди

Процесът за убийствата в „Чи Омега“ предизвикал огромен обществен и медиен интерес. Все пак Бънди бил заподозрян в най-малко 36 убийства и името му се превръща в синоним на кошмар за милиони хора по целия свят. Той е смятан от мнозина за въплъщение на злото и дяволско чудовище. Неговите убийства довеждат до едни от най-обсъжданите процеси от десетилетия насам.

По време на делото за убийствата студентките, Тед Бънди сам поел защитата си. Той бил уверен в способностите си и вярвал, че ще бъде съден справедливо. Съдебните заседатели са главно афроамериканци. Още в началото на процеса станало ясно, че Тед ще се борил за загубена кауза.

Две събития наклонили везните на журито против Бънди

Първо били показанията на Нита Ниъри за видяното от нея през нощта на убийствата. От свидетелското място, тя посочила Тед като човека, който е избягал от къщата на сестринството. Второто събитие, което повлиява на заседателите, са показанията на одонтолога д-р Ричард Сувирон.

От свидетелската скамейка д-р Сувирон описвал следите от зъби, намерени по тялото на Лайза Леви. През това време на журито е показана снимка в цял размер на ухапванията. Експертът набляга на уникалността на оставените по жертвата зъбни отпечатъци и ги сравнява с тези на Тед, използвайки снимки на неговите зъби. Нямало съмнение, че Бънди е оставил следите от зъби по тялото на Лайза. Въпросните снимки се оказали най-силното доказателство, чрез което обвинението свързва убиеца с престъплението.

На 23 юли Тед Бънди очаквал съдебните заседатели да решат съдбата му в килията си. След почти 7 часа те се върнали в съдебната зала с присъдата. Без да показва емоции, той чул как един от тях казва „ВИНОВЕН“.

Бънди е признат за виновен по всички обвинения в убийство.

В щата Флорида е обичайно размерът на присъдата да се разглежда в отделно заседание. То се състояли една седмица по-късно на 30 юли пред същите съдебни заседатели, признали го за виновен. По време на краткото изслушване майката на Тед през сълзи пледира за живота на сина си. На обвиняемия също е дадена възможност да се обърне към съда и да се опита да смекчи сърцето на съдията.

„Абсурдно да прося милост за нещо, което не съм извършил! Не бих споделил бремето на вината!”

Съдия Кауърт, който председателства и на двата процеса, обявил крайното си решение веднага след изявлението на Тед. Той уважава искането на обвинението и налага смъртното наказание два пъти – за убийствата на Маргарет Бауман и Лайза Леви. Тед щял да бъде екзекутиран на електрическия стол.

След много отлагания процесът за убийството на Кимбърли Лийч започва на 7 януари 1980 г. в Орландо, Флорида

Този път Тед Бънди решил да не се защитава сам и предал защитата си в ръцете на адвокатите Джулиъс Африкано и Лин Томпсън. Тяхната стратегия е била да пледират за невинен поради невменяемоест. Рискован ход, но защитниците нямали голям избор, заради събраните доказателства.

Предлогът за невменяемост лесно би могъл да бъде възприет от съдебните заседатели, състоящи се от седем жени и петима мъже. За разлика от предишните изслушвания, Тед ставал нарастващо агресивен по време на този процес. В един момент той напълно загубва контрол и се разкрещява на един свидетел, с когото не е съгласен. Мишо и Айнсуърт описват, че Тед напълно изгубва способността си да се контролира и:

„Излива огромни количества енергия навън, за да предотврати вътрешния си разпад“.

Самоуверената му фасада започнала да се руши. Може би защото осъзнавал, че вече е изгубил войната и тази битка не е от голямо значение за по-нататъшната му съдба.

Без съмнение перспективите пред Бънди били много мрачни. Щатският помощник-прокурор Боб Декле представил цели 65 свидетели, които свързали Тед Бънди по един или друг начин с Кимбърли Лийч в деня на изчезването ѝ. Един от главните свидетели разказал за мъж с описанието му, който водел със себе си разстроено малко момиче, приличащо на Кимбърли, към бял микробус, паркиран пред училището. Защитата се опитвала да омаловажи показанията му под предлог, че свидетелят не може да си спомни точния ден, когато е видял мъжа и момиченцето.

Въпреки това Декле не се отказал и представил дори още по-убедителни доказателства. Най-разрушителни били влакната от дрехите на Тед, които го свързали с микробуса и местопрестъплението. Също така в буса и по дрехите, които Тед е носил в онзи ден, са намерени влакна от дрехите на Кимбърли. Експертната свидетелка на обвинението, която дала показания за анализа на влакната, заявила, че според нея Тед е бил в контакт с Кимбърли около времето на смъртта ѝ. Авторите Мишо и Айнсуърт твърдяли, че това показание е „буквално фатално“ за Бънди.

Точно един месец след началото на процеса съдия Уолъс Джоплинг казал на съдебните заседатели, че е време да вземат решение. На 7 февруари, след по-малко от 7 часа, журито стигнало до присъдата „ВИНОВЕН“. Тяхното решение е моментално последвано от радостните възгласи на обвинението и неговите поддръжници.

На 9 февруари настъпва втората годишнина от смъртта на Кимбърли Лийч

На този ден започнало и делото за решаване на размера на наказанието на нейния убиец. По време на наказателната част от процеса Тед шокирал присъстващите в залата, като разменил брачни клетви със свидетелката на защитата Каръл Ан Буун, която той разпитвал лично в същия момент. Според закона на Флорида устните обещания, дадени под клетва в съда, са равносилни на договор и двамата можели да се считат младоженци. Малко след това младоженецът е осъден на смърт на електрическия стол за трети път през тази година и щял да прекара медения си месец в килията на смъртниците, в щатския затвор Рейфорд.

Признания

Бънди отказал да се предаде и вярвал, че все още има шанс да се бори за живота си. През 1982 г., назначил нов адвокат и обжалвали присъдата си по делото „Чи Омега“ пред Върховния съд на Флорида. Обжалването му отхвърлено.

Скоро след отказа на съда за нов процес, Тед решил да обжалва присъдата си и по делото Кимбърли Лийч. Молбата му и този път е отхвърлена през май 1985 г. Въпреки това той продължил да се бори и през 1986 г. назначил нов адвокат, който да му помогне да избегне смъртното наказание.

Първоначално датата за екзекуцията му била определена за 4 март 1986 г. Но тя била отложена, тъй като новият му адвокат Поли Нелсън работил по обжалванията на присъдите. Два месеца по-късно обжалването е отхвърлено и от щата Флорида е издадена нова заповед за изпълнение на екзекуцията. Но процесът по обжалването още продължил. Според книгата на Поли Нелсън „Да защитаваш Дявола“ последното обжалване е разгледано от Върховния съд на Съединените Щати, но и то в крайна сметка било отхвърлено.

Единадесет часа преди смъртта си Тед решава да признае за голяма част от престъпленията си

Единствено пред главния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтон д-р Боб Кепел. През 1980 г. Тед е помогнал на д-р Кепел в търсенето му на „Убиецът от Грийн Ривър“ и му имал огромно доверие. Кепел отишъл да види Тед в затвора, въоръжен само с диктофон. Онова, което научава, е наистина шокиращо.

Д-р Кепел разбрал, че Тед понякога е запазвал главите на жертвите у дома си като трофеи. Още по-изненадващо е твърдението на Бънди, че е имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите си. По-късно в книгата си „Тед Бънди и аз в търсене на Убиеца от Грийн Ривър“ Кепел описва действията на Бънди като:

„Натрапчива некрофилия и извънмерна перверзия.“

Причината за смъртта на десетки жени, много от които останали неизвестни за властите, се криела в този натрапчив импулс. В своите книги Рул и Кепел твърдят, че Тед най-вероятно е бил отговорен за убийствата на най-малко сто жени, което противоречало на официално обявените 36 случая.

Какъв е в действителност броят на жертвите на Тед Бънди, никой никога няма да разбере

На 24 януари 1989 г., в 7 часа сутринта, Тед Бънди седнал на електрическия стол. Отвъд стените на затвора се събрали стотици зяпачи и медийни екипи, в очакване на новината за смъртта му. Когато говорителят на затвора обявява официално кончината на Тед, радостни възгласи се чували от тълпата и в небето избухват фойерверки. Малко след това от затвора излезнала бяла катафалка, в която били останките на един от най-прочутите серийни убийци в света. Докато возилото отивало към крематориума, тълпата наоколо радостно аплодира края на един кошмар.

Кати Дивайн

На 6 декември 1973 г. млада двойка случайно попаднала на останките на 15-годишно момиче в Маккени Парк, Вашингтон. Кати Дивайн е видяна за последно от приятелите си на 25 ноември, когато се опитва да стопира коли от Сиатъл за Орегон, в опит да избяга от къщи.

Патолозите заключили, че тя е намерила смъртта си съвсем скоро след бягството си. Кати Дивайн е удушена, изнасилена (анално) и гърлото ѝ е прерязано, като е разрезът бил толкова сериозен, че главата е почти отделена от тялото.

Всички вярвали, че Кати Дивайн е една от многото жертви на Тед Бънди. Минали цели 28 години, преди новите ДНК технологии да разкрият истината.

Репортерът Джим Карлайл разказал как шериф Дан Кимбал не закривал случая, дори след екзекуцията на Тед Бънди. Както и, че не бил много словоохотлив в разкриването на фактите около разследването на смъртта на момичето, което загубва живота си в окръг Търстън през 1973 г.

Дрехите на момичето били показани в новинарска емисия в Сиатъл и една от сестрите ѝ разпознава бродерията на дънките ѝ.

По време на убийството Уилям Е. Косдън – младши живеел в района и е забелязан с окървавени дрехи в крайпътната спирка за тежкотоварни камиони, където работил.

Той бил освободен от психиатрична клиника през 1973 г., където излежавал присъдата си за убийството на жена, извършено през 1967 г.

Карлайл цитирал полицейския доклад в статията си:

„Очевидци в крайпътното заведение забелязват Косдън в нощта на убийството с петна от кръв по дрехите му. Свидетелите се обаждат на полицията. След като напуска крайпътната спирка, камионът на Косдън се запалва и избухва на три километра от заведението. По време на първоначалните разпити в полицията, Косдън отрича някога да е виждал Кати Дивайн“.

През 1986 г., благодарение на новата информация постъпила в следствието, е издадена заповед за вземане на кръв, коса и слюнка от Косдън. В този момент той лежал в затвора за изнасилване.

През 2001 г. пробите са подложени на ДНК анализ и Косдън е свързан успешно с Кати Дивайн. Петдесет и петгодишният Косдън признал, че е правил секс с Кати, но продължавал да отрича, че я е убивал.

„ДНК разреши случая!“ – заявил шериф Гари Едуард. – „Това се случи благодарение на новата технология и упорит труд! Да живее 21 век! “.

Косдън вече излежава 48-годишна присъда и едва ли ще излезе на свобода.

Тед Бънди – Чаровният ловец остава завинаги в криминалната история, като един от най-странните и объркващи серийни убийци...

Прочетете още… Чудовище: Историята на Джефри Дамер

Чудовище: Историята на Джефри Дамер