Над 92 000 столетника в Япония, а в България?

При таз годишното преброяване на населението, броят на столетниците в Япония надхвърля 92 000! Това съобщи Japan Today.

Това е рекорден брой от столетници в страната за 53-та поредна година. Регистрирани са още 1613 столетници повече от миналата година, казаха от Министерството на здравеопазването в Токио.

Според последното проучване на властите около 88% от всички столетници са жени!

Продължителността на живота на жените в Япония е около 87 години, а на мъжете – около 81 години.

Интересно е, че броят на столетниците се увеличава бързо, откакто правителството за първи път преброи 153 души на възраст над 100 години през 1963 г. Те надхвърлиха 10 000 през 1998 г. и 50 000 през 2012 г., според официалните данни.

От десетилетия Япония е изправена пред проблемите на бързото застаряване и намаляващата раждаемост. Населението на страната застарява по-бързо от всяка друга индустриализирана нация. Япония, като третата икономическа сила в света, се опитва да разреши този проблем и да стимулира разжаемостта.

Броят на японското население също така намалява с рекордни темпове. През 2022 г. броят на японците е бил 122, 4 милиона, след като е намалял с 801 000 спрямо предходната година. Това е най-резкият спад от началото на регистрирането на сравними данни.

Всичко това се дължи на нежеланието на младите хора да имат поколение. Те са се отдръпнали от корените си и предпочитат да работят и да разполагат с малкото си свободно време, пред желанието да създадат семейство.

Правителството вкарва нови закони и поощрения на тези семейства, които имат желание да имат деца. Като безплатни детски градини, безплатни детегледачки, финансово поощрение и други.

Над 92 000 столетника в Япония, а в България?

Движението, хубавата храна и спокойният живот са най-често посочваните предпоставки за дълъг живот от столетниците в България. Но колко са столетниците в нашата страна?

У нас има 325 души достигнали 100-годишна възраст, от тях 242 са жените, а 83-ма са мъжете, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2022 г. В градовете живеят 222-ма от дълголетниците, а в селата двойно по-малко – 103-ма. Значително повече – 4958 са хората на достолепната възраст между 95 и 99 години, показват още данните.

В област Благоевград, по данни на НСИ, има 13 столетници, от които седем жени и шестима мъже

В областния град има петима души на и над 100-годишна възраст, а в селата са осем. В област Бургас има осем жени над 100 години, а хората между 95 и 99 години са 242-ма, като отново преобладават жените – 176. На територията на община Варна живеят 10 столетници. Най-възрастният от тях е на 103 години според „Информационно и административно обслужване” към Община Варна. В област Велико Търново столетниците са 11, от които седем са жени, а четирима – мъже, съобщиха от Териториалното статистическо бюро.

Най-много, навършили вековна възраст, са в община Горна Оряховица – четирима.

Двама живеят в Лясковец и по един в общините Велико Търново, Златарица, Павликени, Свищов и Сухиндол. В три от общините – Елена, Стражица и Полски Тръмбеш, хора навършили столетие не са регистрирани.
Тайната на дългия живот е в движението и добрата храна, смята единствената столетница от Видинско.

Единствената столетница във Видинско е баба Мария Костова от село Войница. Преди три месеца тя отпразнува своята 102-годишнина в добро здраве и силен дух за живот сред своите роднини и приятели. Споделя, че тайната на дългия ѝ живот е в движението и добрата храна. Баба Мария е израснала в бедно семейство, но независимо от това е имала щастливо детство. Категорична е, че е достигнала до тази възраст защото:

“Много е работила на двора, движела се е и се е хранела здравословно”.

Споделя, че днес повече ѝ се спи, но не пропуска разходка навън и сутрешна закуска с попара.

Възрастната жена обича да хапва всичко, което може да отгледа в градината си, но яде също месо и риба. По празник пийва и по чашка червено вино, разредено с лимонада. Баба Мария вярва в Бог, но не и на поповете, заради което не ходи често в църква. Във Видинско към днешна дата живеят 170 души над 90-годишна възраст.

Общо 367 са хората над 90-годишна възраст в област Габрово. В град Габрово столетниците са четирима, като трима души са на 100 години, а един е на 102. В град Дряново има регистриран един човек на 100 години. В Севлиево един е на 100, а двама са на 101 години. В село Трънито има един жител на 99 години, съобщиха за БТА от отдел „Статистически изследвания“ – Габрово към НСИ. В Севлиево са регистрирани двама души на 99 години, в Трявна четирима са на възраст 98 години.

Усиленият труд и движението са основата на дълголетието за 99-годишния дядо Нико на Кърджали

Своят 100-годишен юбилей след по-малко от година ще отбележи единственият останал жив участник във Втората световна война в Кърджали – Нико Костов. Роденият в Елхово ветеран се е сблъсквал с много житейски трудности, но споделя, че работата и движението са го крепили във времето, и те са в основата на дълголетието му.

Най-възрастният жител на територията община Кюстендил е от с. Драговищица – жена на 101 г.

Киселото мляко от родопското село Момчиловци като фактор за дълъг живот

Родопското село Момчиловци е популярно в Шанхай като селото на дълголетието. Известността му в Китай се дължи на мащабни рекламни кампании на компания, наложила на пазара в азиатската държава млечни продукти с марка „Момчиловци“. Консумацията на кисело мляко от Родопите се посочва като един от факторите за дълголетие в планинския район. Сега най-възрастните обитатели на Момчиловци са на 95 г. Дълголетието е вплетено и в туристическия облик на родопското село, получило статут на „Център на българския здравно-духовен туризъм“.

В община Монтана има един столетник – жена на 101 години, която през зимата живее при децата си в София. Най-възрастният човек в община Пазарджик, по данни на местното управление на ГРАО, е Никола Жеков от село Мало Конаре. Той е роден на 1 януари 1920 г. и в първия ден от новата година ще навърши 103 години. В същото населено място има още една столетница – Цветана Дъбова, родена на 8 август 1922 г. В град Пазарджик живеят още двама дълголетници – Петър Тошков и Мериам Коен.

По данни на отдел „Ститистически изследвания” – Перник към 31 декември 2021 г. лицата над 99 години в област Перник са общо девет.

В община Перник има петима души над 99-годишна възраст, в Радомир и Земен са само по един, а в община Трън – двама. В област Плевен столетниците са 13, показват данните на отдел „Статистически изследвания“ в Плевен към Териториално статистическо бюро – Северозапад. Най-много са жителите на 100 и повече години в община Плевен – деветима. Най-възрастната жителка на плевенска община е жена на 103 години. С решение на Общинския съвет в Плевен на навършилите сто години жители на общината се предоставят по 500 лeва.

По един столетник има в общините Гулянци, Кнежа, Искър и Червен бряг. В град Пловдив общо 25 души са на и над 100 години, съобщиха от общинската служба ГРАО. От тях 16 са жени и девет – мъже. Само през настоящата година 13 души са навършили столетие. Общо столетниците в община Асеновград са четирима като трима от тях стават на век тази година – те са от селата Орешец и Тополово, и от Асеновград. В Община Родопи тази година един мъж е навършил 100 години, той е от село Брестовица. На 101 години е жена от Цалапица, а две жени догодина от Златитрап и Марково също ще се присъединят към столетниците в общината. Един от най-възрастните хора в Пловдивска област е Димитър Куков от Карлово – на 104 години.
Баба Радка от Разградско дължи дълголетието си на спокоен характер и силен дух.

На 8 февруари 2023 г. 100 години навърши баба Славка Христова Тодорова от разградското село Просторно. Тя е родена в село Върбовка, община Павликени. В Просторно се преселва да живее със съпруга си и двете си дъщери през 1957 г. от заветското село Острово. Целият ѝ живот е преминал в неуморим труд и грижи за децата. Работила е на различни места – в кравеферма като гледачка, в здравната служба, в детската градина, била е и пчелар.

Трудолюбие и спокоен живот е рецептата за дълголетие на Боян Райков от Силистренско

Боян Райков от силистренското село Айдемир отпразнува 100-годишния си юбилей тази година. Трудолюбие и спокоен живот е рецептата му за дълголетие. В селото още се носи славата на работливия юбиляр, свързана с най-вкусните зеленчуци, които отглежда и добрия му характер. Почти 30 години дядо Боян се е занимавал със стадото от волове, конфискувани от семейството му по време на национализацията. И досега столетникът всеки ден извежда на паша малко стадо кози. Освен него в Силистренска област тази година стотния си рожден ден отпразнува Добра Станева от село Ситово.

Трудолюбие, постоянна активност и доброта е примерът на баба Неделя от Търговище

Най-възрастният жител на област Търговище е 102-годишната Неделя Милева от поповското село Марчино, която на 15 ноември отпразнува своя рожден ден. В Поповска община са родени и живеят и най-много столетници, дадоха статстика от БАН.

Учени разкриха какъв е ключът към столетието

Един от ключовете за живот над 100 години е богатият опит на индивида в борбата с инфекциите, сочат данните от ново проучване, цитирано от Daily Mail.

Учените, които са анализирали ДНК на няколко столетници, са установили, че всички те имат една обща черта. Борили са се с много микроби и вируси през дългия си живот.

Те са имали голям брой В-клетки – имунни клетки и антитела, необходими за борба със заразите.

Учените геронтолози се опитват да разберат дали ключът е в заразяването и преборването на инфекциите, или столетниците просто са генетично по-силни в имунната област.

Водещият автор на изследването Паола Себастиани, биостатистик в университета Тъфтс в Бостън, казва, че имунните профили на столетниците сочат:

“Дълга история на излагане на инфекции и способност да се възстановяват от тях. Смятаме, че столетниците имат защитни фактори, които им позволяват да преживеят испанския грип, COVID-19 и други.“

– Отбелязва тя.

В изследването, в което участват и учени от Бостънския университет, са разгледани кръвни проби от седем души на възраст между 100 и 119 години от Япония, Лондон и Франция.

Екипът изолира важна част от имунната система на участниците: периферни мононуклеарни кръвни клетки (PBMC) – вид имунни клетки, които се произвеждат от костния мозък.

След това изследователите подлагат тези имунни клетки на серия от тестове, като ги сравняват с кръвни проби от двама по-млади участници, които не са дълголетници, нито пък са имали столетници в семейната си история.

Екипът забелязва голяма промяна в състава на имунните клетки на столетниците: значително повече В-клетки, отколкото Т-клетки, което показва, че имунната им система е натрупала десетилетия труден опит в борбата с естествените инфекции и заразите от околната среда.

“Столетниците притежават уникални, високофункционални имунни системи, които успешно са се адаптирали към множество инфекции. Което им позволява да постигнат изключително дълголетие”.

Учените обаче все още не могат да кажат категорично дали резултатите им показват наследствено предразположение към изключително дълъг живот, или всичко това е просто доказателство за изпитаната имунна система на столетниците.

“Знаем, че има много наследствени фактори, които са общи за столетниците. Все още не сме в състояние да направим пряка връзка между тези фактори и това, което виждаме в кръвта им, по отношение на типовете имунни клетки”.

Тя и нейният екип обаче идентифицират 25 специфични гена, които са много по-активни при столетниците, разкривайки генетичен модел за изключителното дълголетие.

Сред тях те откриват много по-голямо използване на гена, за който се знае, че участва в поправката на увредена ДНК, и такъв, който създава антигените, необходими за маркиране на определени инфекции в тялото.

Открили са и един ген, който е напълно уникален за столетниците!

В крайна сметка в анализа на екипа, публикуван в сп. „Лансет“, се признава, че:

“Не можем да определим дали тези специфични модели са причината за екстремното човешко дълголетие или са следствие от екстремната старост”.

Според Себастиани ключът е в разработването на нови изследвания, при които бъдещите столетници да бъдат измервани и наблюдавани във времето – задача, която вече е в ход.

“Имаме повече от едно проучване, в което сме включили потомци на столетници”

казва тя и добавя:

„Повечето от тях сами ще станат столетници – а ние събираме кръвта им с течение на времето и така, надявам се, скоро ще имаме отговори за унаследяването на дълголетието“.

Вирусът Nipah – новата заплаха?