Истинският Торбалан – Албърт Фиш
Милият и добродушен на вид герой на тази история примамвал с хитрост деца в своя смъртоносен капан, след което ги сготвял и изяждал. Албърт Фиш е живото лице на Ханибал Лектър и до ден днешен представлява истинска загадка за криминалната психология.
Този садо-мазохистичен мъчител, сериен убиец и канибал станал известен още като „Сивия човек“, „Върколака от Уистерия“, „Вампира от Бруклин“ и „Торбалан“. Той се хвалел, че е имал „деца във всеки щат“, определяйки бройката на около 100. За разследващите не е станало ясно дали говори за сексуално насилие или канибализъм. И дали това изобщо е вярно…
През живота си е бил заподозиран в най-малко пет убийства. Фиш признал за три случая, които полицията успяла да потвърди. За останалите давал винаги доста объркваща информация и накрая органите на реда се отказвали да го разпитват.
Ранен живот
Хамилтън Хауърд „ Албърт“ Фиш бил роден през 19 май 1870 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. В семейството на Рандал Фиш (1795–1875) и Елън Франсис Хауъл (1838–1903). Бащата на Фиш бил американец, с английски произход, а майка му била шотландско-ирландска американка.
Фиш бил най-малкото дете и имал трима живи братя и сестри: Уолтър, Ани и Едуин. Няколко деца са починали вследствие на болести.
Момчето искало да бъде известно само като „Албърт“, но без успех. След като починали брат му и сестра му, избягал и се подвизавал с прякора „Шунка и яйца“. Той му бил даден в сиропиталището, в което прекарал голяма част от детството си. Семейството на Фиш имало генетична обремененост – психично заболяване – мания. Единият от братята му бил затворен в държавна психиатрична болница, полубрат му по бащина линия страдал от шизофрения, а сестра му Ани била диагностицирана с “психично заболяване” – шизофрения. Трима други роднини били диагностицирани с психични заболявания, а майка му е имала “слухови и/или зрителни халюцинации”.
Фиш бил малтретиран физически в дома за деца
Противно на очакваното, момчето започнало да се наслаждава на физическата болка, която донасял побоят. Той получавал ерекция и еякулирал докато по-големите момчета го биели и влачили из коридорите. Някои дори се страхували от него и не искали да го докосват, заради реакциите му. Въпреки, че бил жертвата в този случай, Фиш се смеел и молел за още.
До 1880 г. майка му си осигурила държавна работа и успяла да открие и изведе Фиш от сиропиталището. През 1882 г., на 12 години, той започнал връзка с момче от телеграфа. Младежът запознал младия Фиш с практики като уролагния (пиене на урина) и копрофагия (ядене на изпражнения). Увлечен по новото си хоби, младежът започнал да посещава обществени бани, където можел да гледа как се събличат други момчета, прекарвайки голяма част от уикендите си в тези посещения. През целия си живот той писал неприлични писма на жени, чиито имена е придобил от класифицирани рекламни и брачни агенции.
1890–1918 г.: Ранна зряла възраст и криминална история
До 1890 г., на 20-годишна възраст, Албърт се преместил в Ню Йорк. Там той се занимавал с мъжка проституция и започнал да тормози и изнасилва момченца, предимно под 6-годишна възраст. През 1898 г. майката му успяла да уреди брак за него с Анна Мери Хофман, която била с девет години по-млада от него. Те имали шест деца: Алберт – Младши, Анна – Младша, Гертруд, Юджийн, Джон и Хенри. През 1903 г. Фиш бил арестуван за голяма кражба, осъден и затворен в Синг Синг. По-късно пред полицията той разказал за инцидент, при който любовник го завел в музей на восъчни фигури, където останал очарован от фигура на разполовен човешки пенис и впоследствие станал обсебен от сексуалното осакатяване.
Няколко години по-късно, около 1910 г., Албърт работел в Уилмингтън , Делауеър , когато срещнал 19-годишен мъж на име Томас Бедън.
Той започнал да живее с новия си приятел, където бил отседнал и двамата започнали садомазохистична връзка. До ден днешен не е ясно дали Фиш е принудил Бедън да направи тези неща, но разследващите полицаи предполагали, че Бедън е бил с интелектуални увреждания. След десет дни Фиш завел любовника си в “стара селска къща”, където го измъчвал в период от две седмици. В крайна сметка Фиш завързал мъжът и отрязал половината от пениса му.
„Никога няма да забравя писъка му и погледа, който ми отправи.“
Спомнял си с усмивка по-късно Фиш, когато разказвал пред детективите.
Първоначално възнамерявал да убие Бедън, да нареже тялото му и да го отнесе у дома, но се опасявал, че горещото време щяло привлече вниманието към него. Все пак е нямал къде да го складира за дълго време и щяло да замирише на мърша. Вместо това садистът залял раната с пероксид, завързал я с носна кърпа, покрита с вазелин, оставил банкнота от 10 долара, целунал Бедън за довиждане и си тръгнал.
„Оставих го плачещ, виещ и с объркан поглед. Толкова кръв течеше, че бях сигурен, че ще умре скоро. Имаше много диви животни, които с охота щяха да похапнат с него. Хванах първия влак, за да се върна у дома. Никога не съм чувал какво е станало с него или съм се опитвал да разбера. Или е извадил късмет и е оцелял или е умрял.”
– Продължил с признанията си….
През януари 1917 г. съпругата на Фиш го напуснала заради Джон Щраубе, майстор, който живеел при семейството на съпруга ѝ.
Тогава разведеният вече мъж трябвало да отглежда децата си като самотен родител. След ареста си той споделил пред местният вестник, че когато съпругата му го напуснала, тя взела почти всички притежания на семейството. Тогава се отключили при него слуховите халюцинации. Веднъж той се увил в килим, казвайки, че следва инструкциите на апостол Йоан. По това време Фиш започвал да се самонаранява, като забивал игли в слабините и корема си.
След ареста му рентгеновите снимки при медицинският преглед разкрили, че Фиш имал най-малко двадесет и девет игли, забити в областта на таза. Които не можели да бъдат извадени. Той също така се удрял многократно с гребло, набито с пирончета. Ужасяващо било любимото му занимание да си пъха овча вълна, полята със бензин от запалка в ануса си и да я запалва. Въпреки че никога не се е смятало, че Фиш е нападал или малтретирал физически децата си, той насърчавал тях и техните приятели да удрят задните му части със същото гребло, което използвал за самонаказанията си.
1919–1930 г.: Нещата ескалирали
Около 1919 г. Албърт Фиш намушкал момче с интелектуални увреждания в гр. Джорджтаун. Той умишлено избирал хора с умствени увреждания или афро-американци за свои жертви, като по-късно обяснил пред полицията, че предполагал, че тези хора няма да бъдат търсени кой знае колко, когато бъдат убити. По-късно той щял да твърди, че от време на време плащал на момчета да му осигурят други деца. Фиш измъчвал, осакатявал и убивал малки деца със своите „ Инструменти на Ада“. Представяйки ги така, той ги предал на полицаите с голяма охота, те били: сатър за месо, касапски нож и малък ръчен трион.
На 11 юли 1924 г. Торбалан намерил 8-годишната Беатрис Кил да си играе сама във фермата на родителите си в гр. Стейтън Айлънд, Ню Йорк . Той ѝ предложил долар, за да дойде и да му помогне да търси билката ревен. Тя се канела да напусне фермата, когато майка ѝ изгонила Фиш с насочена пушка към тялото му. Фиш си тръгнал, но по-късно вечерта се върнал в хамбара на Кил, където се опитал да спи там с решението да се пробва на другият ден отново. Планът му бил провален, защото бил открит от бащата на Беатрис и принуден да напусне.
През 1924 г. 54-годишният Фиш, страдащ от психоза, чувствал, че Бог му заповядвал да измъчва и сексуално осакатява деца.
Малко преди отвличането на Грейс Бъд, Фиш се опитал да изпробва своите „инструменти на ада“ върху 10-годишно дете, което малтретирал, на име Сирил Куин. Куин и приятелят му играели на тротоара, когато Фиш ги попитал дали са обядвали. Когато му казали, че не са, той ги поканил в апартамента си на сандвичи и шоколад. Докато двете момчета се борили и играели на леглото на Фиш, те изместили матрака му.
Отдолу открили нож, малък ръчен трион и сатър за месо. Те се изплашили и избягали от апартамента. Въпреки че вече бил женен отново, за Естела Уилкокс ( на 6 февруари 1930 г. във Ватерло, Ню Йорк), но се развели само след една седмица. Естела не можела да понесе фетишите на мъжа си. Той бил арестуван през май 1930 г. за „изпращане на неприлично писмо до жена, отговорила на обява за търсене на прислужница“. След този арест и още един през 1931 г. той бил изпратен в болница Белвю под наблюдение.
Убийството на Бъд
На 25 май 1928 г. Фиш видял реклама в неделното издание на New York World, която гласяла:
„Млад мъж,на 18 г., желае работна позиция в страната. Едуард Бъд, 406 West 15th Street.“
На 28 май Фиш ( тогава 58-годишен) посетил семейство Бъд в Манхатън под предлог, че ще наеме Едуард. По-късно той признал, че планирал да върже Едуард, да го осакати и да го остави да кърви до смърт. Фиш се представил като “Франк Хауърд”, фермер от Фармингдейл, Ню Йорк . Той обещал да наеме Бъд и неговия приятел и обещал, че ще изпрати някой да ги повика след няколко дни. Торбалан не успял да се появи, но изпратил телеграма до семейство Бъд, като се извинил и определил по-късна дата. Когато Фиш се върнал, той срещнал по-малката сестра на Едуард, 10-годишна Грейс „Грейси“ Бъд . Той очевидно прехвърлил любовните си намерения към Грейс и бързо измислил история, че трябва да присъства на рождения ден на племенницата си.
Той убедил родителите, Делия Бриджит Фланаган и Албърт Франсис Бъд старши, да позволят на Грейс да го придружи на партито същата вечер.
Впоследствие Фиш завел Грейс в изоставена къща, която преди това бил избрал да използва за убийството на следващата си жертва, Вистерия Котидж. В къщата на малката уличка, той я удушил, обезглавил и разчленил. Ужасяващото било, че Фиш решил да прибере, сготви и изяде цялото ѝ тяло.
Полицията арестувала 66-годишния Чарлз Едуард Поуп на 5 септември 1930 г. като заподозрян в изчезването на Грейс, обвинен от отчуждената съпруга на Поуп. Той прекарал 108 дни в затвора между ареста му и процеса на 22 декември 1930 г. Той бил признат за невинен.
През ноември 1934 г. било изпратено анонимно писмо до родителите на Грейс, което в крайна сметка отвело полицията при Фиш. Майката на Бъд била неграмотна и не можела сама да прочете писмото, затова накарала сина си да ѝ го прочете.
“Моя скъпа г-жо Бъд, през 1894 г. един мой приятел изпрати като помощник на парахода Такома, капитан Джон Дейвис. Те отплаваха от Сан Франциско до Хонконг, Китай. При пристигането си там той и още двама слезли на брега и се напили. Когато се върнали, лодката я нямаше. По това време в Китай имаше глад. Всякакъв вид месо беше от 1 до 3 долара за паунд. Толкова голямо беше страданието сред най-бедните, че всички деца под 12 години бяха продадени на касапите, за да бъдат нарязани и продадени за храна, за да предпазят другите от глад. Момче или момиче под 14 години не е безопасно на улицата. Можете да отидете във всеки магазин и да поискате пържола – котлети – или яхния. Част от голото тяло на момче или момиче щяха да бъдат извадени и от него да се изреже точно това, което искате. Момче или момиче, зад което е най-сладката част от тялото и се продава като телешки котлетдонесе най-висока цена.
Джон остана там толкова дълго, че придоби вкус към човешката плът.
При завръщането си в Ню Йорк той открадна две момчета едно на 7 г. едно на 11 г. . Заведе ги в дома си, съблече ги голи, завърза ги в килера и изгори всичко, което имаха. По няколко пъти всеки ден и нощ той ги пляскаше – измъчваше ги – за да стане месото им хубаво и крехко. Първо уби 11-годишното момче, защото имаше най-дебелото дупе и естествено най-много месо по него. Всяка част от тялото му беше сготвена и изядена, с изключение на главата – кости и вътрешности. Той беше изпечен във фурната, (цялото му дупе) варено, печено, пържено, задушено.
Малкото момче беше следващото, тръгна по същия път. По това време живеех на ул. Е 100 409, отзад – отдясно. Толкова често ми казваше колко хубава е човешката плът, че реших да я опитам. В неделя, 3 юни 1928 г., ви се обадих на 406 W 15 St. Донесох ти сирене – ягоди. Обядвахме.
Грейс седна в скута ми и ме целуна по бузата Реших да я изям, а уж я водя на парти. Ти каза: : Да, тя може да отиде.”. Заведох я в празна къща в Уестчестър, която вече бях избрал. Когато стигнахме там, й казах да остане навън. Тя бра диви цветя. Качих се горе и съблякох всичките си дрехи. Знаех, че ако не го направя, кръвта й ще бъде върху тях. Когато всичко беше готово, отидох до прозореца и я извиках. След това се скрих в килера, докато тя влезе в стаята. Когато ме видя гол, тя започна да плаче и се опита да избяга по стълбите. Грабнах я и тя каза, че ще каже на майка си. Първо я съблякох гола. Как рита – хапе и драска. Ах…
Задуших я до смърт, след което я нарязах на малки парчета, за да мога да занеса месото у дома, за да го сготвя и да го изям. Колко сладко и нежно… дупето й беше изпечено във фурната. Отне ми 9 дни, за да изям цялото й тяло. Не я чуках обаче, можех, ако исках. Тя умря девствена.
Полицията разследвала писмото и въпреки че историята относно “капитан Дейвис” и “глада” в Хонконг не можело да бъде потвърдена, частта от писмото относно убийството на Грейс обаче се оказала точна в описанието на отвличането и последвалите събития. Въпреки че било невъзможно да се потвърди дали Фиш действително е изял части от тялото на Грейс.
Торбалан е заловен
Писмото било доставено в плик с малка шестоъгълна емблема с буквите „NYPCBA“, представляващи „Благотворителната асоциация на частния шофьор в Ню Йорк“. Портиер в компанията казал на полицията, че е взел част от канцеларските материали вкъщи, но ги е оставил в квартирата си на 200 East 52nd Street , когато се е изнесъл. Хазяйката на квартирата потвърдила, че Фиш е напуснал стаята няколко дни по-рано. Тя казала, че синът на Фиш му изпратил пари и той я помолил да му задържи следващия чек. Детектив Уилям Кинг, главният следовател по случая, изчакал пред стаята, докато се върнал. Той се съгласил да отиде в щаба за разпит, след което размахал бръснарско ножче пред лицето на детектива. Кинг обезоръжил мъжа и го отвел в полицейския щаб.
Заподозреният не направил опит да отрече убийството на Грейс Бъд, дори споделил с усмивка на уста, че възнамерявал да отиде в къщата, за да убие брат й Едуард. Потвърдил и „… че дори не му е идвало в главата“ да изнасили момиченцето, но по-късно той твърдял пред адвоката си, че докато е коленичил на гърдите на Грейс и я е душил, е имал две неволни еякулации. Тази информация била използвана по време на процеса, като се натъртвал над сексуалния мотив, като по този начин се избягвало всякакво споменаване на канибализъм.
Престъпления, открити след ареста
През нощта на 14 юли 1924 г. 9-годишният Франсис Макдонъл бил обявен за изчезнал, след като не се върнал у дома, след като играл на с приятели в Порт Ричмънд, Стейтън Айлънд. Организирано било издирване и тялото му било намерено обесено на дърво в гориста местност близо до дома му. Той бил сексуално насилен и след това удушен с тирантите му. Според аутопсията, Макдонъл също бил претърпял обширни разкъсвания по краката и корема, а лявото му сухожилие било почти изцяло лишено от плътта. Фиш отказал да поеме отговорност за това, въпреки че по-късно заявил, че възнамерявал да кастрира момчето, но то избягало, когато чуло, че някой приближава района. Приятели на Макдонъл разказали на полицията, че той бил отведен от възрастен мъж с побелели мустаци. Съсед също споделил на полицията, че е забелязал момчето с подобен на вид мъж да върви по тревиста пътека в близката гора.
Майката на Франсис, Анна Макдонъл, потвърдила, че е видяла същия мъж по-рано същия ден:
„Той дойде да се тътри по улицата, мърморейки си и правейки странни движения с ръце… Видях гъстата му сива коса и увисналата му сива коса мустаци. Всичко в него изглеждаше избеляло и сиво.”
Това описание довело до това, че мистериозният непознат станал известен като „Сивият човек“. Убийството на Макдонъл останало неразкрито до убийството на Бъд. Когато няколко очевидци, сред които фермерът от Стейтън Айлънд Ханс Кийл, положително идентифицирали Фиш като странния непознат, видян около Порт Ричмънд в деня на изчезването на Макдонъл, окръжният прокурор на Ричмънд- Томас Уолш обявил намерението си да търси обвинителен акт срещу Фиш за убийството на момчето.
Първоначално затворникът отхвърлил обвиненията
Едва през март 1935 г., след приключването на процеса срещу него за убийството на Бъд и признанието му за убийството на Били Гафни, той потвърдил пред следователите, че също е изнасилил и убил Макдонъл. Когато признанието на Макдонъл станало публично достояние, New York Daily Mirror написали, че разкритието е затвърдило репутацията на Фиш като “най-жестокия убиец на деца в криминалната история”.
На 11 февруари 1927 г. 3-годишният Били Бийтън и неговият 12-годишен брат си играели в коридора, пред апартамента на родителите си в Бруклин, заедно и с 4-годишния Уилям „Били“ Гафни.
Когато 12-годишното дете тръгнало към апартамента си, двете по-малки момчета изчезнали. Бийтън бил намерен по-късно на покрива на сградата. Когато го попитали какво се е случило с Гафни, Бийтън казал, че „ Торбалан ги взел.“. Тялото на Гафни така и не било открито. Първоначално серийният убиец Питър Кудзиновски бил заподозрян в убийството на Гафни. След това, Джоузеф Мийхан, моторист на бруклински тролей, видял снимка на Фиш във вестник и го идентифицирал като стареца, когото видял на 11 февруари 1927 г.. Мъжът се опитвал да успокои малко момче, което седяло с него в тролея. Момченцето не било с яке, плачело за майка си и мъжът го влачил слизайки от тролея.
Детективи от Бюрото за изчезнали лица в Манхатън успели да установят, че Фиш е бил нает като бояджия в компания за недвижими имоти в Бруклин през февруари 1927 г. и че в деня на изчезването на Гафни е работил на място на няколко метра от апартамента, където момчето е било отвлечен. Майката на Гафни, Елизабет Гафни, посетила Фиш в Синг Синг, придружена от детектив Кинг. Тя искала да го попита за смъртта на сина си, но Фиш отказал да говори с нея.
Въпреки това, Фиш признал следното в писмо до своя адвокат:
” Заведох го на бунищата на Riker Ave. Има една къща, която стои сама, недалеч от мястото, където го заведох … Заведох момчето там. Съблякох го гол, вързах ръцете и краката му и му запуших устата с парче мръсен парцал, който взех от бунището. Тогава изгорих дрехите му. Изхвърли обувките си на бунището. След това се върнах пеша и взех тролей до улица 59 в 2 сутринта и се прибрах пеша оттам. На следващия ден около 14:00 взех инструментите си. Бих го с камшик по гърба и задника, докато кръвта потече от краката му. Отрязах му ушите – носа – разрязах му устата от ухо до ухо. Избодох му очите. Тогава той беше мъртъв.
Забих ножа в корема му, държах устата си до тялото му и пиех кръвта му. Вдигнах четири стари чувала с картофи и събрах купчина камъни. След това го нарязах. Сложих носа, ушите и няколко парчета от корема му в кутия за храна. След това го срязах през средата на тялото му. Точно под пъпа му. След това през краката му на около 2 инча под задната част. Сложих това в друка кутия. Отрязах главата – краката – ръцете. Тях сложих в чували, пълни с камъни, завързах краищата и ги хвърлих в локвите с вода, които ще видите по целия път, водещ към Северния плаж. Водата е дълбока от 3 до 4 фута. Веднага потънаха. Прибрах се с месото си. Имах предната част на тялото му, която ми харесваше най-много. Направих яхния от ушите му – носа – парчета от лицето и корема му. Слагам лук, моркови, ряпа, целина, сол и черен пипер.
Беше добре. Тогава разцепих бузите на задната му част, отрязах и интимните части. Сложих лентички бекон на всяка буза на задника му и ги сложих във фурната. След това добавих 4 глави лук и когато месото се печеше около 1/4 ч., го залях с около литър вода за сос и сложих лука. На чести интервали го потупвах по задника с дървена лъжица. Така месото щеше бъде хубаво и сочно. След около 2 часа беше хубаво и кафяво, сготвено. Никога не съм ял печена пуйка, която да е наполовина по-вкусна от детска задница. Изядох всяка част от месото за около четири дни. “
Адвокатът не позволил на майката да прочете писмото и в съда, когато то се показало като доказателство я извел от залата.
Съд и екзекуция
Процесът срещу Албърт Фиш за убийството на Грейс Бъд започнал на 11 март 1935 г. в Уайт Плейнс, Ню Йорк . Фредерик П. Клоуз председателствал като съдия, а главният помощник областен прокурор на окръг Уестчестър – Елбърт Ф. Галахър бил прокурор. Защитник на обвиняемият бил Джеймс Демпси, бивш прокурор и някогашен кмет на Пийкскил, Ню Йорк Процесът продължил цели десет дни. Фиш пледирал за лудост и твъряли, че е чул гласове от Бог, които му казвали да убива деца. Няколко психиатри свидетелствали за сексуалните фетиши на Фиш, които включвали садизъм и мазохизъм, ,ексхибиционизъм, воайорство, пикеризъм, канибализъм, копрофагия, урофилия, хематолагния, педофилия, некрофилия и инфибулация. В обобщението си Демпси отбелязал, че…
Албърт Фиш е “психиатричен феномен” и че никъде в юридическите или медицинските досиета не е имало друго лице, което да притежава толкова много сексуални аномалии.
Главният експертен свидетел на защитата беше Фредрик Вертам, психиатър с акцент върху детското развитие, който провеждал психиатрични прегледи за наказателните съдилища в Ню Йорк. По време на два дни на свидетелства, Вертам обяснил манията на Фиш по религията и по-специално неговата загриженост с библейската история за Авраам и Исак ( Битие 22:1-24).
Вертам казал, че Фиш вярва, че подобно „жертване“ на момче би било покаяние за собствените си грехове и че дори самото действие да е грешно, ангелите ще го предотвратят, ако Бог не одобри. Фиш се опитал да се жертва веднъж преди, но бил осуетен, когато покрай него преминала кола. Едуард Бъд бил следващата планирана жертва, но той се оказал по-голям от очакваното, така че той се спрля на Грейс. Въпреки че знаел, че Грейс е жена, се смятало, че Фиш я възприема като момче. След това Вертам подробно описвал канибализма на Фиш, който в съзнанието си той свързвал с причастието.
Последният въпрос, който Демпси задал на Вертам, бил дълъг цели 15 000 думи, описващ подробно живота на Фиш и завършваше с въпроса как лекарят смята психическото му състояние въз основа на този живот.
Вертам просто отговорил: „Той е луд“.
Галахър разпитвал Уъртам дали Фиш знае разликата между правилно и грешно. Той отговорил, че знаел, но че това е изопачено знание, основано на неговите мнения за греха, изкуплението и религията и следователно е „безумно знание“. Защитата призовала още двама психиатри, за да подкрепят констатациите на Уъртам. Първият от четиримата опровергаващи свидетели е Менас Грегъри, бившият управител на болница Белвю, където Фиш е лекуван през 1930 г. Той свидетелствал, че Фиш е ненормален, но нормален. По време на кръстосан разпит Демпси попитал дали копрофилията, урофилията и педофилията показвали нормален или луд човек. Грегъри отговори, че такъв човек не е “психично болен” и че това били обикновени извращения, които са “социално напълно нормални” и че Фиш “не се различава от милиони други хора”, някои много видни и успешни, които имали “много същите” извращения.
Следващият свидетел бил резидентният лекар в The Tombs , Пери Лихтенщайн.
Демпси се противопоставил на това лекар без психиятърско образувание да свидетелства по въпроса за вменяемостта, но съдия Клоуз отхвърлил решението въз основа на това, че журито можел да реши каква тежест да придаде на затворническия лекар. На въпрос дали това, че Фиш си причинявал болка, показвало психическо състояние, Лихтенщайн отговорил:
„Това не е мазохизъм“, тъй като той само „се самонаказваше, за да получи сексуално удовлетворение“.
Следващият свидетел, Чарлз Ламбърт, свидетелствал, че копрофилията било обичайна практика и че религиозният канибализъм може да е психопатичен, но „било въпрос на вкус“, а не доказателство за психоза. Последният свидетел, Джеймс Вавасур, повторил мнението на Ламбърт. Друг свидетел на защитата бил Мери Никълъс, 17-годишната доведена дъщеря на Фиш. Тя описала как доведеният й баща научил нея и нейните братя и сестри на няколко игри, включващи нотки на мазохизъм и малтретиране на деца.
Никой от съдебните заседатели не се съмнявал, че Фиш е луд, но в крайна сметка, както един по-късно обяснил, те смятали, че той трябва да бъде екзекутиран така или иначе.
Те го намирали за вменяем и виновен и съдията осъжда подсъдимия на смърт чрез електрошок. Фиш пристигнал в затвора през март 1935 г. и бил екзекутиран на 16 януари 1936 г. на електрическия стол в Синг Синг.
Шокиращо било, че Фиш е помогнал на екзекутора да постави електродите върху тялото си. Според съобщенията последните му думи били: „Дори не знам защо съм тук“.
Според присъстващ свидетел са били необходими два удара, преди Фиш да умре, създавайки слух, че апаратът е бил съединен накъсо от иглите, които Фиш е вкарал в тялото си.
На среща с репортери след екзекуцията, адвокатът на Фиш- Джеймс Демпси разкрил, че разполагал с „последното изявление” на клиента си. Това възлизало на няколко страници ръкописни бележки, които Фиш очевидно бил написал в часовете точно преди смъртта си. Когато било притиснат от събралите се журналисти да разкрие съдържанието на документа, Демпси отказал, заявявайки:
“Никога няма да го покажа на никого. Това беше най-мръсната поредица от нецензурни думи, които някога съм чел.”
Жертви
Известен
Смята се, че между 1924 и 1928 г. Фиш е убил най-малко три деца:Франсис Макдонъл , 8, 15 юли 1924 г., Лонг Айлънд, Ню Йорк .
Били Гафни , 4, 11 февруари 1927 г., Ню Йорк, Ню Йорк .
Грейс Бъд , 10 години, 3 юни 1928 г., Ню Йорк, Ню Йорк .
Заподозрян и в други убийства
Фиш отрекъл да е замесен в други убийства, но събудил подозренията, защото се кискал, докато отричал. Въпреки това той бил заподозрян в най-малко дузина други убийства. Детектив Уилям Кинг смятал, че затворника може да е бил „ Бруклинският вампир“, изнасилвач и убиец, който бил нападнал главно деца и тийнейджъри в и около района на Ню Йорк:
12-годишната Йета Абрамовиц е удушена и пребита на покрива на пететажна жилищна сграда на улица Симпсън 1013 в Бронкс на 14 май 1927 г. Тя умира в болница малко след като е намерена. Неидентифициран мъж, отговарящ на физическото описание на Фиш, беше забелязан, опитвайки се да примами няколко местни млади момичета в тъмни коридори и алеи на датата на смъртта на Абрамовиц.
Обезобразеното тяло на 16-годишната Мери Елън О’Конър е намерено в гората близо до къща, която Фиш рисува във Фар Рокауей, Куинс на 15 февруари 1932 г.
Фиш твърдял, че е изнасилвал сексуално най-малко 100 момчета, повечето от които са били афро-американци или са имали увреждания в развитието. Той твърдял, че ги е избрал, защото смятал, че полицията няма да разследва напълно атаките срещу тях. Освен това той се хвалил, че е убил дете във всеки от двадесет и трите щата, в които е живял.
Интересно
През 2007 г. излезе документален филм за Фиш, режисиран от Джон Боровски. Също през 2007 г. излиза биографичният филм „ Сивият човек“ с участието на Патрик Баучау в ролята на Албърт Фиш.
Комедиантът Норм Макдоналд използва информация от престъпленията на Фиш, за да създаде повтаряща се шега в своя подкаст Norm Macdonald Live. Шегата включваше описване на ужасяващи елементи от престъпленията преди създаването на умишлено антикулминационната точка:
„Този човек беше истински глупак!“ .
Няколко песни за Албърт Фиш са записани от американската екстремна метъл група Macabre , включени в техните албуми и EP-та Grim Reality , Gloom , Sinister Slaughter , Behind the Wall of Sleep и Carnival of Killers .
Автор: Радост Филипова
