Култура и история

Ден на соколарите и Свети Трифон

Ден на соколарите и Свети Трифон

Всяка година в началото на февруари Българският Соколарски Съюз и Румънската Соколарска Асоциация се обединяват, за да отбележат един от най-значимите моменти в соколарството – Деня на соколарите и Свети Трифон. Този ден е посветен на практикуването на древната традиция, увековечаваща връзката между човека и хищните птици.

02 февруари – Ден на соколарите и Свети Трифон
Falcon:  LordRunar / iStock

Соколарството, признато от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, представлява изкуство и умение за отглеждане и обучение на хищни птици, основано на вековни традиции. Соколарите разчитат на различни видове хищни птици, които се отличават с изключителни качества като бързина, ловкост и преданост.

Снимка: Албена Люцканова ,
Български соколарски съюз

Интересните факти за хищните птици, предпочитани в соколарството

Най-бързата птица в света

Соколът скитник (Falco peregrinus), по-слабо известен с наименованието торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. По време на ловен полет скитникът е в състояние да достигне скорост от около 320 km/h, което го прави най-бързият представител на животинския свят. Според „National Geographic“, най-високата измерена скорост на сокол от този вид е 389 km/h.

В Червената книга на България, соколът скитник е със статус – Застрашен от изчезване. Незаконното му притежание или убиване се наказва с глоба от 20 000лв. и лишаване от свобода.

Безшумния летец

Забулената сова (Tyto alba) е известна със способността си да лети само на сантиметри от плячката си без тя да разбере. Тишината на нейния полет се дължи на специалната структура на перата. Когато въздухът влиза над обикновено птиче крило, той обикновено създава „пляскащ“ шум. Това се дължи на натрупани големи зони на въздушна турбуленция. Но при повечето нощни птици и най-вече при забулената сова, снопчетата на перата променят таз въздушна туболенция и абсорбират шума.

Интересен факт е асиметричното разположение на слуховите ѝ отвори в черепа, което ѝ помага в по-доброто локализиране на звуците в тъмнина. Когато птицата ловува нощем, тя може да се види, но не и да се чуе. Тя лети много тихо, което ѝ помага да не изплаши плячката си.

В България е изключително рядък вид, поставен под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на Република България, том 2. Незаконното притежание или убиване на този вид се наказва по наказателния кодекс с глоба от 10 000 лв и лишаване от свобода.

Птицата с най-зоркото око

Вероятно сте чували за термина „орлово око“, а знаете ли, че очите на скалния орел имат по-голямо зрително поле от човешките? Техните очи улавят повече цветове от нашите, тъй като ние имаме около 200 000 шишарки в нашата ретина, в сравнение със скалният орел който има повече от 1 000 000. Това удивително зрение им помага да виждат плячка от разстояние до 4 км! Още по-интересното е, че окото на този вид птица е създадено така, че може да приближи обекта и да го види както с бинокъл.

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80 – 95 cm, размахът на крилете – 195 – 220 cm, а теглото – 2,8 – 6,5 kg.

На територията на България е рядък и защитен от закона вид, незаконното му притежание или убиване се наказва с глоба от 10 000 лв и лишаване от свобода.

От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на България му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата.
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC), но в риск.

Въздушните вълци

Мишеловът на Харис (Parabuteo unicinctus) е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Вид е популярен сред соколарите и за такива цели се развъжда изкуствено и в Европа.

Този вид е динственият представител на рода Parabuteo. Името на вида unicinctus идва от гръцки (uni, един, и cinctus, препасан) и се отнася до бялата ивица на върха на опашката му. Орнитологът Джон Джеймс Одъбон дава на този вид името „Мишелов на Харис“ в чест на своя приятел, меценат и също любител орнитолог Едуард Харис. Видът е известен със склонността си да ловува в група, докато повечето грабливи птици ловуват самостоятелно, а от там идва и наименованието ” въздушни вълци”.

От около 1980 година, мишеловът на Харис все по-често се използва в соколарството и днес са най-разпространеният вид за дресиране на Запад благодарение на възприемчивостта и социалния си характер.

Свети Трифон

Почитан на този ден и известен като покровител на соколарите, лозарите и винарите той е един от най-широко почитаните светтци по света. Единственият светия, който се счита за покровител на тази древна традиция, която се превърнала в неразделна част от културното наследство на много нации. Интересен факт е, че в цял свят този празник е известен с едно и също име, а именно: Ден на соколарите и Свети Трифон – покровител.

Защо Свети Трифон е покровител на соколарите?

Свети Трифон е станал покровител на соколарите поради легендите и свързаната с тях символика около неговия живот. Все още се води спор дали той самият е бил такъв, поради изрисуването му винаги с хищна птица на ръка. Има няколко писания, които от Гложенският манастир са предадени на съхранение в етиопската православна църква.Там е споменато, как Св. Трифон хранел сокола си от ръкавица, как чистил всяка неделя звънците, които завързвал за краката му и др. В етиопската православна църква, която е и световният съхранител на християнската религия се намират и първата печатна и ръкописно написана Библия.

Легендите представят Св. Трифон като застъпник на лозарите и винарите, но и като защитник на дивите животни и птици. Той е вярвал, че виното смесено с билки е лековито и няма болест, която да не може да се излекува с тази чудотворна напитка.

Соколарството, като древна традиция датираща от векове много преди христа, разчита на връзката между човека и природата. Свети Трифон като покровител на природата и животните е приет в православното християнство като защитник на хората, занимаващи се с този вид дейност.

Легенди

През един студен зимен ден Свети Трифон бил на пътешествие и се наложило да се скрие от лют вятър и студ. Той открил стара скална ниша, където се прислонил. В този момент двойка соколи, също търсейки убежище, се спуснали в пещерата, за да се предпазят от студа.

Свети Трифон, човек с дълбоко уважение към природата, ги приел с отворено сърце и ги закрил от студа.. Сърцето му било толкова добро и благословено, че птиците се почувствали защитени и допуснали човека до себе си.

Друга легенда гласи, че Св. Трифон се изгубил с коня си по време на поход и се помолил на Господ да му прати помощник. Не след дълго сокол започнал да кръжи над светеца и той го последвал, птицата помогнала на Св. Трифон да намери пътя към селото, което търсел.

За християнството соколите са свети посланици, които били вдъхновение за соколарите.

Bulgarian Falconry Union/ Български Соколарски Съюз организира всяка година събитие тип – надпревара и запознаване на всеки любител на птиците с тези невероятни животни.

Български соколарски съюз

Автор: Радост Филипова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button