Водорасли ни спасяват от глад при ядрена война

Ядрена зима може да намали глобалното производство на калории с до 90%. Но огромните ферми за водорасли могат да помогнат за спасяването на 1,2 милиарда живота, докато температурите се възстановят.

Алтернативен източник на храна – водорасли

Учените са открили изненадващ алтернативен източник на храна. Той може да спаси огромен брой животи след катастрофална ядрена война – водорасли.

Една ядрена война би потопила нашата планета в дълбока ядрена зима. САЩ и Русия заедно притежават почти 90% от световните ядрени оръжия. В най-лошия сценарий ядрен обмен между тях може да изхвърли до 165 милиона тона сажди в земната атмосфера. Така намалявайки температурите на повърхността с 9 градуса по Целзий. Също изпращайки глобалното производство на калории да спадне с цели 90% .

Но в ново проучване учените установиха, че в рамките на девет до 14 месеца ядрена война, огромни масиви от водорасли, отгледани на въжета в Мексиканския залив и по източното крайбрежие, могат да бъдат събрани. Това ще помогне да се поддържат хранени до 1,2 милиарда души.

Фермите за водорасли ще заменят 15% от храната

В най-голяма степен фермите за водорасли ще заменят 15% от храната, консумирана в момента от хората. Същевременно ще осигурят 50% от текущото производство на биогорива. Както и 10% от храната за животни. Изследователите публикуваха откритията си на 9 януари в списание Earth’s Future. 

„Над 2 милиарда души биха били застрашени от глад след умерена ядрена война между Индия и Пакистан. Още повече – 5 милиарда души след ядрена война между САЩ и Русия“

Това обясни съавтор в изследването Черил Харисън. Той е асистент професор по океанография и крайбрежни науки в Държавния университет на Луизиана.

„По този начин има нужда от проучване на алтернативни храни.“

Най-непосредствените ефекти от ядрена война, поне за тези в целевата област е изгарянето. То е последвано от радиационно отравяне за тези в околните райони. Тези ужасяващи ефекти са известни, откакто САЩ хвърлиха атомната бомба „Little Boy“. Американците стовариха ужасът от ада върху японския град Хирошима на 6 август 1945 г.

Една единствена бомба, с пет пъти по-малък капацитет от термоядрените бомби в съществуващите арсенали, уби около 140 000 души в рамките на пет месеца. Не само, но и унищожи и сериозно повреди повече от 60 000 от приблизително 90 000 сгради в града.

Сценария на страшния съд – ядрената зима

И все пак потенциално най-смъртоносният резултат дори от ядрена война в малък мащаб е въздействието, което тя би имала върху селското стопанство. В сценария на Страшния съд на „ядрена зима“ радиоактивен прах и дим биха блокирали значителна част от слънчевата светлина. Това ще доведе до падане на температурите, задушаване на много от световните култури и вероятно създаване на глобален глад, който може да убие милиарди хора.

В предишно проучване изследователите моделирали апокалиптичните последици от ядрена война. Сега, за да проучат как някои хора могат да оцелеят, учените са моделирали растежа на културите в среда, в която температурите не падат толкова рязко – тропическите океани.

Океанът – алтернативното производство на храни

„Океанът и водата като цяло имат по-висока специфична топлина от земята, така че съхраняват повече топлина и е по-трудно да се нагряват и охлаждат. Ето защо радиаторите работят толкова добре, те съхраняват топлина и я излъчват с течение на времето,“ каза Харисън. „Така че океанът е страхотно място за насочване към алтернативно производство на храни, за разлика от оранжериите на сушата, които ще се нуждаят от много отопление във време, когато горивото ще бъде в голямо търсене.“

Моделът на учените разкри, че фермите за водорасли не просто ще оцелеят, но ще процъфтяват и ще се разширяват, когато повърхностните температури паднат. Това е така, защото по-студеният въздух би принудил повърхностните води да потънат повече. Така увеличавайки циркулацията на богата на хранителни вещества вода нагоре от дълбините, за да я замени.

ОБАЧЕ: Йодът във водораслите – токсичен за хората

Тъй като йодът, който се намира в морските водорасли, може да бъде токсичен за хората в големи количества, употребата на водорасли, отглеждани във ферми, ще бъде предимно непряка. Но като се използва за храна на животни и производство на биогорива, това ще освободи оцелялата обработваема земя за други култури. Това може да помогне на хората да преживеят ядрена зима, докато десетилетия по-късно климатът започне да се възстановява.

А водораслите не са под ръка само в случай на ядрена зима. Те също могат да бъдат спасителен пояс след други смущения в глобалните хранителни системи. Такива са масивни удари на астероиди или гигантски вулканични изригвания. Например изригването на планината Тамбора в Индонезия през 1816 г. доведе до провал на реколтата и недостиг на храна в Северното полукълбо – събитието стана известно като „годината без лято“.

„През цялата история големите изригвания са причинявали глад както в региона, така и в световен мащаб“, каза Харисън. „Така или иначе, имаме нужда от план, за да се изхранваме при тези сценарии за внезапно намаляване на слънчевата светлина.“

При ядрен взрив – Хапче спасител